Много хора не вярваха, че е възможно, но Вашингтон успя да обедини Изтока срещу несигурния и загубил посоката си Запад.

Едночасовото интервю на Андерсън Купър с Марин льо Пен за CBS остави трайни впечатления. Вероятно водещият няма много опит с интервютата с възрастни. Всички бяхме поразени колко добре Льо Пен разбира какви проблеми се пораждат в Европа от това, че Вашингтон продължава да бие антируския тъпан.

Водещ: Вие не вярвате, че Русия представлява заплаха за Европа?

Льо Пен: В никакъв случай. Мисля, че това е една голяма заблуда.

Водещ: Нахлуването в Украйна….

Льо Пен: Ще ви кажа каква е опасността за Европа. Тя е да поведем нова студена война срещу Русия и да набутаме Русия в ръцете на Китай. ТОВА е заплаха за Европа.

За нашите геополитически грамотни читатели може да е очевидно, но вероятно мнозинството американци напълно не са наясно, че новата студена война не просто съсипа отношенията с Русия в обозримото бъдеще, тя предаде Москва в ръцете на Пекин. Подрънкването на оръжия срещу Русия и „завръщането към Азия” гарантираха бързия край на икономическата и политическа хватка, в която Западът държи останалата част от света. Да припомним размислите за геополитическата обстановка на водещия китайски специалист по външна политика Шен Дингли, публикувани през 2015 г. от Asia Times. Шен подчертава, че „Китай е прагматична страна и е наясно със силата на властовите механизми… Мъдростта на Китай от древни времена няма да се загуби в нашата епоха.” Asia Times резюмира визията на Шен за развиващото се партньорство между Китай и Русия по следния начин:

„Няма основателна причина Китай да отхвърли руските предложения, които ще служат като противотежест на американско-японския съюз на фона на ускорената американска стратегия за промяна на силите в региона. Сега Москва използва същата стратегия, за да прокара своите национални интереси. Ако има вариант тя да се противопостави на идващите от Вашингтон заплахи и в същото време да запази в определена степен взаимно изгодното взаимодействие със САЩ, то това е сътрудничеството с Китай… Всъщност, обръщането на Кремъл на изток е авариен план, който влезе в действие под натиск отвън… Руското сътрудничество с Китай е по-скоро въпрос на целесъобразност, а не на стратегия.”

С други думи, като резултат от кризата в Украйна, поредицата от санкции и враждебното отношение на Запада, Москва съзря Пекин не като верен съюзник и партньор, а като „неочаквано близък другар” в името на политическата и икономическа целесъобразност. Причината не е, че отношенията с Китай са били лоши преди Западът да изпадне в ярост – просто Русия отдавна беше насочила усилията си към интегрирането си с Европа. (Припомнете си предложението на Путин за зона за свободна търговия с Европа, простираща се от „Лисабон до Владивосток”). Амбициозните инфраструктурни проекти на Китай в региона доскоро бяха гледани от Москва с известно подозрение. В края на краищата, китайският „Нов път на коприната”, пресичащ цяла Евразия, ще принуди Москва да се откаже до голяма степен от икономическото си и политическо влияние в Централна Азия.

Русия доминира в този регион от времето на Съветския съюз, а наскоро бе създаден и Евразийският икономически съюз (ЕИС), чиито учредители са Казахстан, Беларус и Русия. Когато Китай обяви инициативата си за „Новия път на коприната”, руснаците погледнаха на това като на предизвикателство пред руския проект за интеграция в региона – Евразийския икономически съюз. Китай се опита да убеди Русия, че тези два проекта могат да бъдат обвързани и развивани паралелно чрез взаимно сътрудничество. Още повече, санкциите, наложени от Запада, накараха Русия да се сближи с Китай – това бе опит на руския президент Владимир Путин да преориентира руските интереси от запад на изток. По време на посещението на президента Си Дзинпин в Москва през май 2015 г., двете държави подписаха 32 договора, но ключово беше решението на Русия и Китай да свържат важните си интеграционни проекти: Евразийския икономически съюз и Китайския икономически пояс.

Александър Габуев, старши изследовател в Московския център Карнеги казва, че „това споразумение е резултат на болезнена вътрешна дискусия от страна на Русия, което е показател, че Русия се отказва в полза на Китай от доминиращата си роля в икономиката в Централна Азия, като същевременно ще се грижи за сигурността в региона.

Но Вашингтон постигна невъзможното: нашите американски приятели направиха така, че като по чудо до голяма степен напрежението и взаимното подозрение, характерни за руско-китайския съюз се изпариха. Причината? И на двете държави е пределно ясно, че за да се противопоставят на амбициите на Вашингтон в региона трябва да работят заедно. Вече има безброй доказателства, че партньорството между Китай и Русия не е въпрос на целесъобразност – това е дългосрочна геополитическа стратегия, която гарантира икономическата и национална сигурност на двете страни.

Наскоро Пекин обяви, че възнамерява да „координира” външната си политика с Москва – нещо, което вече виждаме по отношение на Сирия. Друг пример е противопоставянето на американската система за противоракетна отбрана в Корея. В икономически план списъкът с инициативите е дълъг колкото пътя до Луната и обратно. Нека го наречем просто „амбициозен”. Ето какво изтъква един от нашите редовни читатели:

„През 2000 г. САЩ и сателитите им от Г-7 имаха 44% от световния БВП. Страните от БРИКС държаха едва 18%. Бърз поглед напред към 2015 г. – страните от БРИКС вече имат паритет – 31% на 31%, само с едно премигване на окото. През 2030 г. се очаква държавите от БРИКС да имат два пъти по-голям БВП от страните от Г-7, включително САЩ.

И САЩ искат да продължат да диктуват политиката в света? На какво отгоре? Най-голямата армия? Затворете очи за миг и това вече няма да е актуално. Политиците в САЩ живеят в 2000 г., когато Русия бе поставена на колене, Китай бе малка част от световната икономика, а Индия не съществуваше. Светът няма да толерира налагания от САЩ ред още дълго.”

Поздравления за Вашингтон. Вие сте онова, което сплоти Китай и Русия. Много хора не вярваха, че това ще се случи, но Вашингтон успя да обедини Изтока срещу несигурния и загубил посоката си Запад. В наследство той остави най-катастрофалната, неинтуитивна геополитическа грешка от 1776 г. насам.

Аплодисменти, моля!

Източник: Russia Insider