Калининградските национал-маргинали пуснаха петиция за промяна името на града от Калининград на Кьонигсберг. Петицията не намери отзвук в калининградските медии. Но сепаратистите и не разчитаха на подкрепа от регионалните, нито пък от останалите руски медии. Петицията за преименуването на Калининград беше продукт, насочен изключително към социалните мрежи, целящ да предизвика ефект, подобен на този, който имаше в Триполи и Киев . Под тази петиция вече са се подписали почти 1500 човека, като не може да се каже, че броят на подписалите се жители на Калининград е особено впечатляващ. Затова пък има доста подписи от Литва, Латвия, Естония, Германия, Полша, Чехия и Австрия. Под петицията има подписи и от Москва, Петербург, Псков и Воронеж.

Реакциите на тази творба в калининградските социални мрежи се движат в диапазона от унищожителни критики до безразличие и безкритично одобрение. Може обаче да се каже, че като цяло калининградци не са се затъжили за Кьонигсберг. Целта на тази инициатива е изкуствено да се създаде проблем, за което говори и дирижираната подкрепа на присъединилите се към петицията московски маргинали.

Ще напомня само, че през пролетта на тази година писахме за провокационния туит на бившия посланник на САЩ в Москва Майкъл Макфол по темата Кьонигсберг. Тогава, за заглавието ни „Вашингтон вече даде старта на откъсването на Калининград от Русия”, калининградската „прогресивна общественост” ни обяви за идиоти. Сега, след юнския доклад на американския Атлантически съвет за планираната (макар все още на хартия) военна инвазия в региона на Калининград, същата тази общественост изпадна в силно недоумение . Преди четири месеца с туита на Макфол беше стартирана специалната операция на САЩ, за която на калининградци все още не им се вярва – те просто си мислят, че това „не може да бъде”.

Всичко започна със станалите вече класика американски „оранжеви технологии”, основното в които е активиране на маргиналите-националисти. В случая с Калининград това са „Балтийският авангард на руската съпротива”. Зад „авангарда” всъщност стои само един човек. Това е бившият студент, „философ” от Балтийския федерален университет „Имануел Кант” Александър Оршулевич, осъждан преди няколко години за публично подстрекателство към екстремизъм. Същият този Оршулевич в началото на 2016 г. по покана на Граждански корпус „Азов” участва в провежданата в Киев конференция на тема „Създаване на балтийско-черноморски съюз” . Гражданският корпус „Азов” е младежката организация на нацисткия полк „Азов”. Началник на корпуса е небезизвестният Роман Зварич, „наследник” на бандеровската емигрантка Ярослава Стецко. Роман е гражданин на САЩ и по информации от медиите активно сътрудничи с американските спецслужби. След конференцията в Киев, Оршулевич пътува за Полша, където се опитва да убеди властите на гр. Елблаг да преименуват известното на всички калининградци кръгово кръстовище Rondo Kaliningrad на Rondo Konigsberg.

Едновременно с това „влиятелната” руска гражданка Божена (която никога не е била в Калининград) пуска петиция, озаглавена „Да върнем на Калининград името Кьонигсберг”. Това е достатъчно за журналисти от белгийския вестник De Standaard да пристигнат в Калининград и да вземат интервю от вожда на „Балтийския авангард”. Към темата за преименуването, по понятни причини проявява силен интерес и кореспондентът на Frankfurter Allgemeine Zeitung в Москва . Всички гореописани събития, за да се случат се нуждаят от някаква финансова подкрепа. Даже и да допуснем, че сепаратистите работят за дестабилизирането на калининградска област по собствени убеждения, то задграничните им пътувания не са безплатни. Знае се, че незначителни доходи те имаха единствено от сайта си, който беше блокиран от надзорните органи в Русия, но спокойно се премести на домейн в зоната на Западна Самоа и вече има прилично финансово обезпечаване .

Но ако се върнем на темата за смяната на името ще видим, че тя не е новост. Преди пет години тази идея беше издигната благодарение на политическия инфантилизъм на губернатора на Калининград Николай Цуканов. В едно свое изказване направено също в Полша той допусна възможността „този въпрос да бъде поставен на дневен ред”, като много добре знаеше, че над 70% от населението на областта са против промяната на името. Даже и полският историк Михал Глок, който сега живее в Елблаг, каза пред кореспондент на Regnum: „Никой няма да седне да се занимава официално с този въпрос. И най-вече поради това, че тази тема не попада под юрисдикцията на закона за декомунизация. Още през 90-те години общинските власти в Елблаг приеха решение, че всички построени кръгови кръстовища ще носят имена на градовете партньори. Калининград е именно такъв град партньор за Елблаг. А що се касае до социалните мрежи в Елблаг, никой не го интересува темата „Калининград-Кьонигсберг”. Полските медии писаха по тази тема, защото сега е „мъртъв сезон” и няма нещо по-важно, за което да пишат”.

В близките дни както може да се очаква темата на националистите-маргинали ще бъде подхваната от западната преса. По този повод председателят на Държавната телевизия и радио в Калининград Николай Долгачов казва: „Отчитайки факта на засилените информационни атаки на западни медии в Калининградска област, повдигането на въпроса от маргиналните групи за преименуването на Калининград ще получи активна информационна поддръжка от страна на Запада”. Но правилно ли е обществеността и медиите да подминават с мълчание пиар акцията на малобройните сепаратисти? По мнението на украинския политолог Владислав Гулевич, това не е най-правилната реакция. Именно по този начин започнаха нещата и в Украйна. В началото големите медии не забелязваха пълзящите неонацистки прояви. А те, тихо подхранвани от Запада, ставаха все по-значими. Днес всички сме свидетели какво се случи след това. Преименуването на Калининград е страшно необходимо за ревизиране на Великата отечествена война, за да бъде осквернена паметта на тези, които изчистиха нацистката чума от Кьонигсберг и превърнаха столицата на Прусия в антифашистки град. Гулевич казва, че именно с инициативи за промяна на имената започна враждата в Украйна, прераснала накрая в гражданска война.

Автор: Андрей Виползов
Източник: regnum.ru