Полският премиер Беата Шидло заяви, че Германия трябва да изплати на Полша военни репарации за нанесени щети и извършени престъпления по време на Втората световна война. Не че ще се стигне до репарации, но словесният удар е изключително неприятен за Германия, доколкото тя изпитва дълбоки комплекси по тази тема и винаги реагира със снишаване. Акцентът върху германската вина често се използва като инструмент за шамаросване на Берлин и повече от половин век този подход неизменно действа. „Репарациите” дойдоха в отговор на това, че Европейската комисия стартира санкционна процедура срещу Полша за приетите съдебни реформи, нарушаващи европейското законодателство. Отново ЕК, както и в случая с Унгария, се опитва да разкъса съюза, да създаде шум по трасето, да разбута връзките между държавите, да напрегне отношенията. Тъкмо затова комисарите толкова старателно се избират от агентурния типаж на всяка една държава – посредствени и контролируеми, с поръчение по подразбиране от водещия глобален фактор.
Най-после бъдещият конфликт между Германия и Полша, който до този момент бълбукаше скрито, започна по малко да излиза наяве. Полша отдавна е поощрявана от САЩ да заема по-остри позиции в европейските структури и да трупа авторитет. В същото време Берлин продължава да се държи по абсурден начин – хем като икономически и политически лидер на ЕС, хем напълно фалшиво и отдалечено от истинските проблеми на европейските държави. Липсата на чувствителност у германските ръководители за необходимостта от дълбока промяна на взаимоотношенията вътре в ЕС води европейската общност към пълен крах и радикални граждански настроения. Но освен това води и самия Берлин към загуба на първостепенна позиция.
Вместо Германия да се осъзнае след Брекзит и появата на Тръмп като симптом на дълбокия разрив в обществото на САЩ (и сбърканите американски политики), Берлин продължава да упорства в рушенето на общността, поддържайки остарелите фалшиви наративи на глобалния провал. Колкото до Полша: смелостта срещу смелите не е безопасна, казва Овидий. Но смелостта срещу невиждащите и неискащите да знаят несъмнено е победа. Така че Берлин започва бавно да губи не защото не е силен, а защото не иска да види. Полша страда от гордост и шовинизъм и на американците няма да им е лесно с полската своенравност. Полша, Чехия, Унгария и Словакия (които не желаят мигранти) наистина се очертават като бъдещата по-добра част на Европа. Да, Европа наистина ще бъде на две скорости. Макрон е инсталиран, за да катализира по-бързичко процеса на разделяне. Само че Европа на първата скорост няма да успее да живее добре. Тя допусна едри, определено съдбоносни грешки, които вече са необратими.
Аллах Акбар, спете спокойно, комисари!