Никой не се съмняваше, че Владимир Путин ще започне речта си с най-горещите външнополитически теми – Сирия, конфликта с Турция, борбата с ИДИЛ. Само че лайтмотивът тук беше не толкова геополитическата, а емоционалната страна на въпроса – борбата с тероризма не е някаква далечна история, а лична болка и лична загуба. Именно затова в кремълската Георгиевска зала бяха поканени не само воюващите в Сирия летци, а и вдовиците на двамата загинали военнослужещи. Путин подчерта, че Русия воюва с тероризма още от 90-те години, напомни за заложническите драми в Будьоновск, Буйнакск, Москва, посочи директната връзка между трагедиите, които засегнаха почти всички руснаци и днешните събития в Близкия Изток. Логиката му беше следната: строшихме гръбнака на тероризма в Русия – заплахата обаче остава, особено в Сирия, където сред джихадистите има много граждани на Руската федерация – ако те се върнат тук, отново ще мъчат и убиват – затова сме длъжни да ги спрем още там . Това по същество беше обяснение на логиката на руската намеса в сирийския конфликт. „Тези решителни действия се подкрепят от руското общество“, подчерта президентът, напомняйки на присъстващите, че предлаганата концепция не противоречи на волята на избирателите.

Владимир Путин напомни и за предстоящите парламентарни избори. Акцентът му тук се изразяваше в цитат от историка Карамзин: „Можем да спорим за начините на решаване на едни или други проблеми, но сме длъжни да съхраним нашата заедност и да помним, че главното за нас е Русия.“ Тезата за единството в името на Русия беше и основното вътрешнополитическо послание. По същество Владимир Путин не отвори нова обществена дискусия. Целта му беше по-скоро да сплоти обществото. Не говори за отношенията със Запада, САЩ бяха споменати само косвено, така че западниците и славянофилите няма за какво да спорят. Акцентът беше върху укрепването на единството: в социалната сфера чрез подкрепа на уязвимите групи от населението, в икономиката чрез отказ от натиск върху бизнеса. „Властта трябва да слуша хората, да обяснява възникващите проблеми и логиката на действията си, да вижда в бизнеса и гражданското общество партньори“, подчерта президентът. Отделно той говори за започването на специална програма за президентски грантове, предназначени за подкрепа на неправителствените организации в малките градове и села.

Путин не за първи път говори за свободното предприемачество. Но може би за първи път апелира към икономически либерализъм на фона на бюджетен дефицит. Той подчерта, че балансирането на държавната хазна е „най-важното условие за макроикономическата устойчивост и финансовата независимост на страната“. Това е не просто оправдаване на традиционно консервативната политика на Министерството на финансите, но и недвусмислен сигнал към лобистите – оттук-насетне държавата ще се държи много по-сдържано.

Според Дмитрий Орлов, генерален директор на Агенцията за политически и икономически комуникации, речта на Путин може да бъде характеризирана като послание за „национална безопасност, правови гаранции и икономически растеж“. Според него основното в речта е била „пътната карта“ за подобряване на икономическата ситуация и инвестиционния климат. Орлов смята, че думите за Турция, санкциите и терора са били само рамка на разговора за икономиката. „Президентското послание може да бъде оценявано от два ракурса: в сравнение с миналогодишното и от гледна точка на задачите, които стоят пред държавата – коментира президентът на Центъра за политически технологии Игор Бунин – В миналото послание имаше много за „Руския свят“, за Украйна, за това, че с икономиката ни всичко е наред. Сега изобщо не стана дума за Украйна и „Руския свят“, това беше по-скоро икономическо послание.“ Най-важното, според Бунин, е следното: „Това не беше военно послание, не беше призив към мобилизация, а призив да бъде реформирана страната. Това е много важна крачка напред, в сравнение с посланието от 2014 г.“

Източник: Lenta.ru