Близко до правителството и президента Ердоган издание директно призова българските турци да подкрепят формацията на Лютви Местан
Вестник „Yeni Akıt”, близък до управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието, публикува статията на Айхан Демир под заглавие „Обединението ДОСТ” посветена на предстоящите на 26 март парламентарни избори в България. Материалът започва като журналистически анализ, но завършва директно като политически позив с призиви да се подкрепи партията на Лютви Местан.
Симптоматично е, че той съдържа и смущаващото твърдение, че в България „нападенията над исляма, мюсюлманите и джамиите са систематични и рутинни”. Има и някои неточности като тази, че градчето Глоджево, където преди няколко дни се проведе първи тур на частични кметски избори, е представено като община, въпреки че реално е кметство в община Ветово. ДОСТ разчита на масиран вот от български граждани изселници в Турция. На президентските избори 21 658 от тях подкрепиха кандидата на ГЕРБ Цецка Цачева след призив на Местан.
Изданието, публикувало текста, е част от машина, наречена от опозицията „Havuz Medyası”(буквално – „басейнова медия”). Прозвище на медии, изкупени през годините от представители на партията на президента Реджеп Ердоган, и известни с позициите си, близки до правителствените. Ето и цялата статия:
Обединението ДОСТ*
Айхан Демир, в. „Йени Акът”, 22.02.2017 г.
Управляващите в София поддържат фискална дисциплина. Икономическият растеж през 2016 г. надмина очакванията. А пък безработицата е на най-ниското си равнище от 2009 г. Наблюдава се ръст на доходите. По всичко изглежда, че страната поддържа критериите на Европейския съюз. Трябва да оценим тези неща подобаващо.
Въпреки политическата нестабилност и несигурността в областта на икономиката, страната има такъв образ. Но нещата не са такива, каквито изглеждат.
Въпреки тези положителни данни, България има хронични проблеми. Водещите проблеми са: корупцията и организираната престъпност. Положението може да се обобщи с думите, изказани от президента Радев в едно от неговите интервюта: „Трябва да увеличим усилията в борбата с корупцията и престъпността”. Друг хроничен проблем на страната е бедността. България запазва позицията си на най-бедната страна в ЕС, а населението й има много ниска покупателна способност.
Проблемите не се свеждат само до икономиката – има сигнали за разклащане на етническия и конфесионален мир в страната. Престъпленията, провокирани от омраза, нарастват всеки ден. Крайното националистическо говорене и расистките нападения имат притеснителни размери. Наблюдава се тенденция за намаляване на правата на малцинствата.
На турското малцинство не се позволява да прави политическа пропаганда на турски език. На ДОСТ се отказа регистрация, защото абревиатурата била турска дума. Нападенията над исляма, мюсюлманите и джамиите са систематични и рутинни. Не се полагат никакви сериозни усилия за интегриране на ромското малцинство. Както казва Мустафа Акар: „Само с добри намерения не става!”.
Недоверието към институциите се увеличава прогресивно. Между 2012-2017 г. страната три пъти провежда парламентарни избори, като избирателната активност намалява. Никой не може да състави два последователни кабинета от 1997 година насам. Това обърква хората.
Не само хората, но и политиците. Раздвоена между Русия и Запада, страната следва колеблива външна политика. По-точно непостоянна.
Българите традиционно изпитват симпатия към Русия. Коренното турско население и големият търговски оборот правят сътрудничеството на страната с Турция задължително. И все пак България не може да следва линия на поведение, което е в разрез с правилата на ЕС. Страната, която не е член на Шенген и Еврозоната, и която загуби проекта „Южен поток”, не знае накъде да се обърне.
Ето в такава обстановка България отива на предсрочни парламентарни избори на 26 март. Ключът, който ще определи в коя посока да завие страната, е отново в ръцете на турското малцинство. Както правилно казва Мухаммед Икбар: „Ако няма единство в действията, единството в разбиранията е безполезно.”
Народната партия за свобода и достойнство – НПСД и Демократи за отговорност, свобода и толерантност – ДОСТ, чиито членове са предимно етнически турци, осъзнават тази отговорност. Затова отиват заедно на изборите като „Обединение ДОСТ”.
Ибрахим Тенекеджи казва: „В повечето случаи с добрите намерения бива злоупотребявано.”.
Тези, които са уморени от лъжите и предателствата на ДПС, вече правят своя избор в лицето на ДОСТ. Това е положението, до което стигнаха избирателите, гласували години наред за Движението. На първи тур при частичните местни избори на 19 февруари в русенската община Глоджево кандидатът на ДОСТ Мустафа Яхя поведе. Изразяваме надежда, че на 26 февруари ще бъде повторен този успех.
Разбира се, истинската цел е да бъде изпратено достойно представителство на ДОСТ в Народното събрание. Първа стъпка по пътя към тази цел е гласоподавателите, които живеят извън България, да подадат заявление през интернет страницата на Централната избирателна комисия, с което заявяват желанието си да гласуват. Втората стъпка е да подкрепят ДОСТ.
Не е ли е прав Сади Ширази, който казва: „Ако приятел (dost) обича приятеля си, какво може да направи врагът?”
Сега е времето да различим приятелите и враговете.
Сега е времето за обединение.
Сега е времето на „Обединение ДОСТ”.
Превод: Радослава Ненкова