Преди време италианският генерал Фабио Мини, командващ силите на ООН в Косово (KFOR), предупреди в италианското медийно пространство за нарасналата опасност от военен конфликт в Европа, който може да се породи от агресивната политика на САЩ в интерес на разрешаване на американските геостратегически задачи. Не е новост, че Министерството на отбраната на САЩ планира операции на глобално ниво. Но манията на американските военни в търсенето на „Големия враг” може да въвлече Европа във военен конфликт, като не е задължително той да бъде с Русия .

Напоследък САЩ обновяват военните си планове в случай на агресия от страна на Русия в Прибалтика. По данни на Foreign Policy новият план ще включва действия не само в състава на НАТО, а и самостоятелни операции на американските въоръжени сили. Нормално е военното командване да планира операции в отговор на възникнали непредвидени заплахи или да актуализира старите си планове. По времето на Студената война също се планираше, но плановете се изготвяха в рамките на сценария за възникнал междублоков конфликт. Разпадът на Източния блок беше голям сюрприз за Запада и бързо се превърна от неочакван подарък в планирана победа. Трябва обаче да отбележим, че победителите нямаха никаква представа, да не говорим за някакви подготвени планове, какво ще правят без наличието на равен по сила противник . След като се опитаха да адаптират старата доктрина към новия противник, или по-точно към неговото отсъствие, бе взето решение за създаване на нов образ на врага, напълно измислен .

Този период бе използван за мащабна военна модернизация, която се обосноваваше с появата на някакви неясни рискове. В обществото започна постепенно да нараства милитаризмът, който се проявяваше във всяка сфера. От обясненията за възникване на икономическата криза до цената на зелето. Генералните стратегии и дългосрочното планиране бяха позабравени. За откриването на нови фронтове се инициираха „пролетни” революции в арабския свят и се организираха малки, локални войни. Имаше и съсредоточаване върху борбата с тероризма, който се появи в резултат на предизвиканите от самите американци конфликти. Новите участници във властта получиха простор за действие и точно както в случая с „Ислямска държава”, самите те станаха източник на власт и страх. Много неща се правеха с цел да се оправдае съществуването на безкрайно раздутите структури за сигурност. Резултатът е, че днес ситуацията със сигурността е значително по-лоша, отколкото преди 25 години .

Затова не е учудващо, че се наложи да се възкреси образът на „Големия враг”, който да претопли страховете и да освободи пътя за нови, колосални военни разходи . Това не е предизвикано толкова от нуждата за планиране на реална война, колкото от намеренията на военните за скъпа и безконечна подготовка за такава война . За такъв вид война, която ако се започне, ще върне човечеството в каменната ера. И без да се колебае Пентагонът откри този почти идеален нов враг в лицето на Китай. През 2012 г. САЩ приеха първото си от времето на Втората световна война значимо стратегическо решение. Вниманието на американските стратези се пренасочи от Атлантическия към Тихия океан. Бяха мобилизирани всички страни конкуренти и противници на Китай в Далечния Изток и Океания. САЩ започнаха усилено да чертаят планове за военен конфликт между военно-въздушните и военноморски сили на двете страни. Китай обаче отговори на това с открита, широкомащабна икономическа активност и с неособено амбициозно увеличаване на военните си разходи .

Втората инициатива от политико-стратегически характер на САЩ бе свързана с подписаното споразумение за ядрената програма на Иран. Този документ практически превърна Техеран в легитимен лидер на близкоизточния театър. Веднага след това дойде ред и на споразумението за Транстихоокеанското партньорство, зад което отчетливо прозираха намеренията на Обама да обезпечи западния фланг на открития фронт в Далечния Изток. На този фон Европа изглеждаше беззащитна и почти демилитаризирана. И САЩ не закъсняха да „помогнат” на европейците, като ги сблъскаха с Русия, откривайки в нейно лице още един „Голям враг” на Запада . Връзките с Русия бяха прекъснати от наложените убийствени санкции върху страната.

Съвсем отначало след края на Студената война намеренията на Запада бяха да върне Русия в лоното на Европа чрез засилване на военното сътрудничество. Но вместо това, започна постепенното обкръжаване на Русия от военните структури на НАТО и засилване на икономическото влияние на ЕС в близост до нейните граници. Затова и безкомпромисната военна операция на Русия спрямо Грузия през 2008 г. и действията й в Украйна не може да се каже, че са съвсем необосновани. Затова е разбираемо, че наложените санкции и започналата експанзия на ЕС и НАТО в близост до руските граници вместо да доведат до бунтове срещу политиката на президента Путин, предизвикаха силна вълна от национализъм в страната.

От друга страна, няма нищо изненадващо и в планирания военен конфликт от страна на САЩ в Прибалтика . В Средиземноморието и в Близкия Изток действат стари съюзници на Америка във войните като Франция и Великобритания, а даже и Италия, макар и малко по-боязливо. Балтийският театър граничи с територията на Русия и на сцената се намират верни на Америка страни, наречени „Нова Европа”. Правителствата на тези страни, дирижирани от САЩ, отдавна търсят начин да предизвикат остър конфликт с Русия. Естествено те не си дават сметка, че по този начин поставят под заплаха не само собственото си оцеляване, а и оцеляването на Европа. За военните планове на САЩ обаче е много важно да имат влияние върху страните от „Нова Европа”, разположени по протежение на руските граници от Балтийско до Черно море. По същия начин, както влияят върху политиката на Япония и Южна Корея в Далечния Изток.

Сценарий за наземна операция на САЩ в страните от Прибалтика е възможен технически, но почти е изключен в действителност. Обаче, ако разгледаме действията на САЩ, като например използването на медиите и интернет за влияние и активиране на граждански революции, умело управлявани „отвън” и още по-умело „отвътре” (блестящо демонстрирани в Украйна), то подготовката за война е съвсем реална . Пентагонът променя правилата и манипулира ключовите фактори, за да провокира война в Европа, което разбира се ще бъде фатално. Всичко това е странно и едновременно с това крайно опасно, както за имиджа на САЩ като велика сила, така и за европейската сигурност. Странно и опасно е, че планирането на бойни действия продължава, макар че за днешната администрация на САЩ влизането в нова война не е възможно. Но да не забравяме, че времето на Обама изтича, а в Пентагона има достатъчно хора, които очакват (или по-скоро се надяват), че след победата на който и да било в президентските избори, подготовката за война в Далечния Изток или в Европа ще бъде одобрена . Това естествено ще бъде война, която никой не може да спечели.