Интервю на Десислава Пътева с писателя и сценарист Иво Сиромахов, представител на Инициативния комитет за провеждането на национален референдум

Г-н Сиромахов, Инициативният комитет предложи народните представители да бъдат избирани с мажоритарен вот с абсолютно мнозинство в два тура. Какви са плюсовете и минусите на този тип изборна система?

Странно е, че за предимствата и недостатъците на различните избирателни системи се заговори чак след референдума. Ние започнахме организирането на това народно допитване преди повече от година. В продължение на цяла година събирахме необходимите по закон подписи, после внесохме в Народното събрание подписката, след това президентът Росен Плевнелиев изведнъж реши, че три от въпросите са противоконституционни и ги даде на Конституционния съд. Конституционните съдии пък решиха, че волята на народа не е достатъчен аргумент, за да бъде чуто мнението на избирателите по тези три въпроса.

И през цялото това време, в продължение на цяла година всички партии в парламента и всичките им слуги в медиите, така наречените политолози и социолози, мълчаха като задници и се правеха, че този референдум не съществува. Никой не обсъждаше въпросите, никой не коментираше предимствата и недостатъците на избирателната система. Сега, след като политиците получиха оглушителен шамар на референдума – три милиона и половина избиратели гласуваха за промяна на системата – същите тези политици започнаха да шикалкавят и да се опитват да подменят волята на народа. Впрегнаха всичките си налични ресурси, всичките си слуги да обясняват как народът бил тъп, как не разбирал какво иска и как мажоритарната избирателна система би довела до катастрофа за държавата. Всъщност ги е страх, че при мажоритарната система няма да влязат в парламента и ще загубят привилегиите си.

Между сега действащата пропорционална избирателна система и мажоритарната система в два тура, която беше предпочетена от мнозинството избиратели, съществува една проста разлика. При пропорционалната система депутатите се избират от партийните централи. Спускат някакви листи и народът няма никаква възможност за избор. Никой не го пита дали му харесват хората в листите, или не. Това е удобно за политическата мафия, защото по този начин в парламента влизат безропотни и безволеви същества. Те просто трябва да вдигат ръка и да правят каквото им кажат началниците им. И изобщо не се ръководят от интересите на народа. Затова в парламента вече 26 години гледаме едни и същи некомпетентни хора, които са лоялни единствено на партийните си лидери.

При мажоритарната система всеки кандидат за народен представител се бори за гласовете на избирателите в своя район. Ако не е свестен, просто няма да го изберат. По този начин мажоритарната избирателната система отнема властта от партийните ръководства и я дава на гражданите – така, както е записано в член първи на Конституцията.

Какво гарантира, че кандидатите, избрани чрез мажоритарната изборна система, няма да обслужват конкретни партийни интереси?

Вижте, ние не откриваме топлата вода. Мажоритарната избирателна система работи чудесно в държави като Великобритания, САЩ, Канада, Франция. Едва ли някой би могъл да твърди, че тези страни не са демократични. Разбира се, че партиите ще номинират свои кандидати и ако тези кандидати имат качества, те ще бъдат избрани. Но ще бъдат отговорни преди всичко пред избирателите си, а не пред мишоците, които пишат листите в партийните централи.

Някои критици определят като голяма заблуда това, че по този начин в парламента ще влязат „независими, интелигентни и красиви депутати”, тъй като за да може един независим кандидат да се впусне в надпреварата за парламента, той трябва да има зад гърба си огромни средства и да се изправи срещу целия ресурс на партиите. Дори се твърди, че това ще даде зелена светлина на олигарсите да вкарват в парламента хора, които да лобират за прокарването на различни законопроекти, които ще облагодетелстват определен кръг от хора, тоест мафията ще се окопае още по-дълбоко във властта.

За да не влизаме в бездънните дълбини на безпочвените хипотези от сорта „твърди се”, „експерти изразяват опасения”, предпочитам да си говорим с примери. На мажоритарните избори за кмет на столичния Район „Младост”, които се проведоха преди две седмици, с огромно мнозинство спечели независимият кандидат Десислава Иванчева. Тя се изправи съвсем самичка срещу всички партийни мафии – срещу нея бяха ГЕРБ с цялата си власт, БСП, Реформаторския блок и който още се сетите. Иванчева ги победи, без да има нито партия зад гърба си, нито пари. Просто избирателите я предпочетоха, защото им обеща да не се застрояват градинките в квартала. Давам този пример, защото Район „Младост” има около 90 000 избиратели – колкото голям български град. При мажоритарен избор на депутати, това ще се случи в цяла България – хората ще избират онези представители, които най-добре защитават интересите им.

Няма ли мажоритарната система да намали представителността на големи групи от обществото в парламента? Възможно ли е това да доведе до социални конфликти?

При пропорционалната избирателна система никой няма представители в парламента, освен партийните централи. Това създава най-тежкия конфликт в обществото – конфликта между политическата класа и гражданите. Политическата класа просто не се интересува от мнението на избирателите. Не е отговорна пред тях.

Могат ли въобще да бъдат прекъснати евентуални опити за изборни манипулации при мажоритарния вот? Как ще бъде решен проблемът с купения вот?

Купеният вот не е проблем на избирателната система. Той е криминален проблем. От всички предизборни клипове партиите ни предупреждават, че „купуването и продаването на гласове е престъпление”. И веднага след като са декларирали това, отиват в гетата и пазаруват гласове. Самите партии са главният престъпник. Мислите ли, че държавата не може да се справи с купуването на гласове? Очевидно е, че просто не иска.

Опитът показва, че при пропорционална избирателна система е достатъчно да купиш около 1000 гласа, за да вкараш депутат в парламента. Спомнете си, че прословутият Бат Сали влезе в парламента с едва 900 гласа! При мажоритарната система в два тура, за да вкараш депутат в парламента с купен вот, ще се наложи да подкупиш 50 процента от избирателите в района, тоест около 15 000 избиратели в район. Това е практически невъзможно.

Много хора възроптаха срещу идеята годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за получен действителен глас. Един от доводите е, че драстичното орязване на партийните субсидии ще стимулира политическата корупция. Как ще отговорите на тези критики?

Бих приел този аргумент, ако при сегашната субсидия нямаше политическа корупция. Ако успеете да ме убедите, че при 11 лева на глас държавна субсидия, партиите не вземат рушвети от бизнеса и че не рекетират предприемачите, бих се съгласил с Вас и бих Ви прегърнал горещо в знак на преклонение пред безупречната Ви логика.

Но фактите говорят обратното. И 100 лева да стане държавната субсидия, пак ще търсят допълнителни източници за нелегално финансиране. Проблемът отново е криминален и е свързан с нежеланието на държавата да спре корупцията. Нашето предложение парите за партиите да бъдат намалени на един лев е базирано на факта, че в никоя европейска държава няма толкова висока партийна субсидия. В Германия партиите получават 80 евроцента на глас (около 1,50 лева). Е, ние явно сме седем пъти по-богати от германците, щом можем да си позволим седем пъти по-висока субсидия.

Избирателите гласуваха в полза на задължителното гласуване, което депутатите приеха без много шум през лятото. Изненада ли Ви този силен, положителен вот? На какво го отдавате?

Не ни изненада. Очевидно българските граждани не харесват уродливата форма на псевдодемокрация, която им се предлага в момента. И искат промяна. Не ни изненадва и яростната реакция на политическата класа. Тя е най-категоричният знак, че сме прави.

Каква беше логиката да се прави референдум за задължителното гласуване, след като промените в Изборния кодекс вече бяха приети? Не трябва ли да бъде обратното? Появиха се коментари, че това е форма на имитация на демокрацията, тъй като е повече от ясно, че парламентаристите не искат да чуят гласа на народа по този въпрос.

Защо непременно трябва да бъде обратното? В нормалните демокрации гражданите имат право да бъдат чути не само по въпроси, които тепърва предстои да бъдат решавани, но и по въпроси, по които законодателят вече се е произнесъл. Гражданите имат правото да приемат или да отхвърлят вече взети решения. И това е един чудесен тест за депутатите – дали са на нивото на очакванията на избирателите си, или са просто едни партийни подлоги. Сега очакваме с интерес какво ще бъде решението на депутатите – дали ще приемат волята на народа по трите точки на референдума. Ако са мъдри демократично мислещи хора – ще ги приемат безусловно. Ако ли пък са си повярвали, че са нещо повече от гражданите, които са ги избрали, и подменят вота им, ще се наложи да понесат последствията. А те ще са безмилостни.