Конгресът на САЩ ще обсъди законопроект за излизане на страната от световната организация.
В Конгреса на САЩ внесоха документ способен да разруши всички досега съществуващи правила за международно сътрудничество и да хвърли света в истински хаос. Заглавието на документа е: „Акт за възстановяване на американския суверенитет”. Документът е изготвен от конгресмена републиканец Майк Роджърс. Законопроектът предвижда излизане на САЩ от състава на ООН и анулиране устава на организацията, утвърден през 1945 т. от страните на антихитлеристката коалиция, съобщава американският портал Zero Hedge. Проектозаконът предвижда закриване на щабквартирата на ООН в Ню Йорк, а така също и прекратяване на финансирането на миротворческите и военни операции на организацията. Освен това, предвижда забрана за въоръжените сили на САЩ да действат под командването на ООН. На представителите на ООН ще бъде отнет дипломатическият имунитет. Секретариатът на ООН отказа да коментира законопроекта, като официалният представител на генералния секретар на ООН Стефан Дюжарик заяви: „Ние нямаме намерение да коментираме законопроекти, които се обсъждат в национални органи на законодателната власт”. Той обаче отбеляза, че аналогичен документ вече е внасян в Конгреса на САЩ през 2015 г., но не е получил подкрепа. Сегашният опит да го прокарат втори път е своеобразен отговор на резолюцията, приета от Съвета за сигурност на ООН през декември 2016 г., за забрана Израел да изгражда селища на палестинските територии. Роджърс обаче казва: „Дойде времето да възстановим и защитим американския суверенитет и да излезем от състава на ООН. Всички, които не са приятели на нашия съюзник Израел, не са приятели и на САЩ”. Когато бе приета тази резолюция, Доналд Тръмп реагира много остро на отказа на вече бившия представител на САЩ в ООН Саманта Пауър да наложи вето на решението на Съвета за сигурност на ООН и обеща, че след встъпването му в длъжност всичко в ООН ще изглежда по друг начин. Дали това означава, че този „Акт за суверенитет” сега има по-голям шанс да бъде приет? И ако Америка реши да затвори вратата, то какви ще бъдат последствията за света? Елена Пономарева, доктор по политически науки и професор от МГИМО, от външното министерство на Русия, дава следния коментар на ситуацията: „Не мисля, че точно сега такова решение ще бъде прието от Конгреса. По този начин ще бъде разрушена съществуващата система от международни отношения. Лоша или добра, все пак тя съществува. Това ще доведе до парализа на всички международни организации. На всичко това, което вече е създадено и горе-долу работи. Това е много сериозен удар върху световния ред. Така че аз мисля, че законопроектът няма да бъде приет, макар че безусловно зад него стоят много влиятелни сили”. Все пак, този документ свидетелства за появата на много сериозни тенденции. Не е тайна например, че в близко време се подготвя някакво преформатиране на структурата на международната организация. Възможно е в този процес редица страни да напуснат ООН. През последните осем години сериозните аналитици, специалисти в областта на международното право и въпросите на външната политика, както на запад, така и в Русия критикуват дейността на ООН. Очевидно е, че международната организация не се справя с най-сериозните заплахи и предизвикателства в световната политика. Проблеми има във всички области, в здравеопазването, в противодействието на тероризма, в екологията, в разпространението на наркотици, в защитата на правото на самоопределяне на нациите и т. н. При това, тази скъпоструваща организация, която издържат всички държави в света, се превърна в пожизнена синекура за поколения чиновници. Впрочем, и отлюспените от ООН структури, като Международния съд за криминални престъпления и Международния съд за бивша Югославия, са също следствие от ненормалната работа на тази организация. Така се получи, че през последните 25 години и най-вече след разпада на СССР, именно при демократите ООН се превърна в проамериканска структура. За всички е ясно как например САЩ търсеха признание за самопровъзгласилото се Косово от държавите-членки на ООН. Видно е как се приемат или не се приемат определени резолюции от Съвета за сигурност, понякога с прикрит, понякога с груб лобизъм от страна на САЩ. Неточно е да се каже, че ООН се намира под ботуша на САЩ. Но, че Америка заедно със своите съюзници упражнява натиск върху организацията е безспорно. И затова, едва ли САЩ точно сега ще се лиши от възможността да манипулира такава голяма международна структура. Друг момент е, че Тръмп е още в началото на президентския си мандат. Той също ще трябва да преразгледа възможностите, с които разполага, както и възможностите на САЩ като държава. Едва след това може да реши от какво може да се откаже и от какво не може. Освен това, екипът на Тръмп все още не е окончателно формиран и той едва ли още сега ще предприеме такива радикални действия. Но въпросът вече е поставен и продължение неминуемо ще има. По този повод професор Пономарева казва: „Образно казано, това е „пушка”, закачена на международната политическа стена. И когато е необходимо, тя ще гръмне. Защото самата инициатива на конгресмените републиканци е индикация за бъдещи промени в международния климат. И скоро може да станем свидетели на сериозни промени”. По въпросите, свързани с участието на Америка в структурите на ООН, Тръмп и неговата администрация имат ясно дефинирани позиции. Тръмп заяви, че парите, които отиват в ООН за борба с антропогенните изменения на климата, ще остават в САЩ за подобряване на екологичната среда. Същото той каза и по отношение на войските на ООН, които не действат ефективно. Що се касае до окончателното оттегляне от ООН, вероятно това няма да стане. Законодателната инициатива на републиканците просто ще обрасне с огромно количество поправки и накрая ще потъне, както е ставало с множество други законопроекти. Но появата на този законопроект очертава наличието на един друг процес. За него говори политологът Дмитрий Дробницкий, който казва: „В света, в който се намираме след 8 ноември 2016 г., всички центробежни тенденции ще нарастват. Имам предвид, че всички страни ще се опитат да си върнат от наднационалните структури, в които участват, толкова суверенитет, колкото могат да отвоюват. Става въпрос за НАТО, ЕС, ООН и т.н. Тази тенденция ще доминира през цялата 2017 г., и през следващите години. Това ще продължи до тогава, докато не бъде намерена някаква форма на взаимодействие с националните държави, която ще бъде приемлива за избирателите. И преди всичко за избирателите от западните държави, които започнаха да разбират, че тези наддържавни структури със своите елити присвоиха суверенитета на техните страни. Действително, когато става въпрос за наддържавни институции, първото което ни идва на ум е ООН. Но те не са най-големият виновник. Излизането на САЩ от ООН едва ли ще стане скоро”. Независимо дали това ще се случи, необходимостта от реорганизация на ООН вече е назряла. С просто око се вижда, че Съветът за сигурност и най-вече Генералната асамблея на ООН не работят. Каквито и решения да се вземат в тези две институции, големите играчи не искат да ги приемат, а сериозно нараства ролята на двустранните и тристранни преговори. Дали ООН се занимава с урегулиране на сирийския конфликт? Не. А в Сирия години наред се води гражданска война. Занимава ли се ООН с регулиране на конфликта в Украйна? Също не. С този конфликт се занимава „нормандският формат”. Така е и с много други конфликти. Събират се няколко страни и търсят решение на проблема. Разбираемо е, че за републиканците, особено за тези, които ги вдъхновяват думите на Тръмп „Америка преди всичко!”, такива неефективни структури не са интересни. Но в известен смисъл те избързват. Все пак, съществуването на определен вид форуми за решаване на международните проблеми е необходимо. Но от друга страна те имат право. Защото или трябва международното право действително да работи, или не трябва да се правиш, че то съществува. Сега ние се намираме в период, когато световният ред се променя. Между предишния и новия световен ред е логично да възникне зона на турбулентност.
Автор: Светлана Гомзикова
Източник: svpressa.ru