Първообразът на съвременните транснационални корпорации и раждането на глобалната морска геополитика

Коя е държавата, която през XVIII и XIX век господства над целия Индийски субконтинент – от днешен Пакистан до Мианмар? Страната, контролираща стратегическите пристанища в Сингапур и Пенанг, благодарение на която се появяват градовете Мумбай, Калкута и Ченай? Последен жокер: само в Индия тя разполага с армия от над 260 хиляди души. От мъглата над Албиона в съзнанието ни изплува колониалното величие на Великобритания и сме на път да се спрем на Обединеното кралство като верен отговор. Нещата обаче не могат да бъдат по-объркващи, защото в действителност цяла Индия, както и много други колонии, не се намират под суверенитета на английската корона. Над тях господства частна корпорация. Могъща компания, която назначава върховния управител на индийските провинции и диктува целия стопански живот в огромните пространства на Южна Азия, а зад гърба й са могъщи тайни служби и многохилядна частна армия – два пъти по-голяма от редовната британска войска. Единствено тя има право да търгува в южноазиатските простори и пак само тя може да налага данъци. В ръцете на компанията е повече от половината от световната търговия и нейният бизнес ражда глобалния наркотрафик. Представете си корпорация, чието могъщество надминава „Епъл”, „Майкрософт”, „Ексон Мобайл”, „Дженерал Електрик”, „Шел”, „Сименс”, „Амазон”, „Гугъл” и „Академи”… взети заедно. Подобна мегаструктура не е част от сюжета на холивудски филм, а историческа реалност, която доминира над световната търговия до края на XIX век. Корпорацията създава основата, върху която се разгръщат глобализацията и геополитическата доминация на морските сили. „Тя свърши работа, която нито една друга търговска компания в цялата история на човешката раса не се е опитала да постигне и със сигурност никоя друга няма да опита в близките години”, пише за компанията авторитетното британско издание „Тайм”. Името на митичната транснационална корпорация е Британска източноиндийска компания. Благодарение на нея се ражда Британската колониална империя, а в развитието на човечеството настъпва безпрецедентен исторически поврат. За пръв път в историята се утвърждава теласокрацията – цивилизацията на Морето, която доминира в геополитическия сблъсък с Евразия в продължение на столетия.

Митичната Британска източноиндийска компания е уникална за човешката история организация. Летописите познават крупни държави търговци като Венеция или германския съюз на търговски гилдии Ханза. Създадената в последния ден на 1600 г. с акт на кралица Елизабет I компания обаче е единственият политически организъм, който представлява държава-компания вътре в самата държава – Британската империя. За разлика от своите френски аналози британската корпорация не попада под сериозен контрол от правителството и е самостоятелен играч в социално-икономическия процес. Няма друга корпорация, която да e изиграла подобна историческа роля за експанзията на изток или за експлоатацията на колониите, така както го прави Британската източноиндийска компания.Как обаче се появява подобна мощна структура и кои са хората зад нея? Частна организация с глобално търговско влияние, огромна армия и политически размах няма как да дойде на бял свят от нищото.

Фактите, посочени в редица исторически изследвания, показват, че „Джон Къмпани”, както наричат корпорацията, се издига на гърба на митичния венециански крилат лъв. В основата на капиталите зад компанията е Венеция. Обяснението е просто. През XV век „Светлейшата република” изживява драматична криза. Възходът на Османската империя и установяването на контрол от нейна страна над основните търговски пътища сериозно смущават стокооборота между Европа, Централна Азия, Индия и Китай. В допълнение към това Великите географски открития задълбочават тенденцията за маргинализация на столетната венецианска търговска мрежа в Средиземноморието. Центърът на световната търговия се измества на запад към Атлантическия океан, а Венеция остава в периферията. В резултат Венецианската република сериозно започва да губи богатства и влияние. Докато преди откритията италианските градове-държави са безспорни търговски лидери, то след установяването на новите морски пътища картината бързо се променя. В средата на XIII век Венецианската република е в зенита на своята сила. Страната контролира значимите търговски пътища и налага златния дукат в международната търговия. В края на XVI век обаче търговските баланси вече не изглеждат така цветущо за „Светлейшата република” и нейният търговски оборот е „едва” два пъти по-голям от този на Англия и Франция, взети заедно. Нужна е стратегическа преориентация и част от венецианския елит прави съдбоносен избор. Взетото решение е епохално и ще пренапише световната история. Венецианските капитали се установяват първо в Холандия, а после и в Англия. С тяхна подкрепа се появява просъществувалата близо два века нидерландска Република на Седемте обединени провинции, на чийто герб е венецианският лъв. Венеция е ключов съюзник на републиката в нейната борба за независимост от Испания и първа признава младата държава. Холандската република от своя страна изпраща своя пръв посланик именно във Венеция. Съвместното сътрудничество е особено ползотворно. Сред успешните проекти с участие на венециански и генуезки търговци в Холандия са създадените в началото на XVII век Амстердамска банка (Wisselbank), Нова борса и Обединена източноиндийска компания (холандска компания за Източните Индии).

Трансферът на венециански капитали обаче е най-значителен към Англия. Именно венецианските пари са в основата на създаването на Британската източноиндийска компания през 1600 г. Венецианската следа в историята на компанията е толкова силна, че близо двеста години по-късно, през 80-те години на XVIII век, когато противниците и поддръжниците на компанията се сблъскват в британския парламент, вторите наричат себе си „венецианската партия”. Много от влиятелните фамилии във формиращия се британски елит са с венециански корени. Така например втората най-стара търговска банка в света, Barings Bank, на братята Джон и Франсис Беринг става известна като Венецианската банка. Основаната от тях организация е една от най-влиятелните финансови институции в света, а родът Беринг и до днес заема ключови позиции в системата на британския елит. От тази фамилия произлиза покойната принцеса Даяна, чиято прапрабаба е Маргарет Беринг, дъщеря на британския банкер Едуард Беринг, първи барон Ревълсток. По този начин фамилията има потомък на британския престол в лицето на принц Уилям. Примерите за родовете, участващи в Британската източноиндийска компания, които и до днес са важни фигури в британския политически и финансов елит, са многобройни. Макар и с колосално историческо значение, Британската източноиндийска компания далеч не е единственото икономическо начинание на венецианците в Англия. През 1592 г. с кралски указ на Елизабет I се създава още една сериозна корпорация с венециански капитали – Левантийската компания. Сдружението, представляващо обединение на две дружества – Венецианската компания и Турската компания, наследява значителна част от търговските мрежи на „Светлейшата република” и монополизира търговията на Англия с могъщата по това време Османска империя. Управители на компанията са влиятелни аристократи, министри, депутати и търговци, между които се открояват имената на двама министър-председатели – Уилям Гренвил и Фредерик Норт.

Най-ранната венецианска следа в прохождащата английска икономика е свързана със създаването на Company of Merchant Adventurers to New Lands, буквално превеждана като Компания на търговците приключенци в Новите земи. Компанията започва работа на неформална основа още през първата половина на XVI век, а през 1555 г. получава официална кралска грамота от Едуард VI, с която монополизира търговията на Англия с Русия, Персия и Централна Азия. Сдружението остава в историята под името Московска компания и оцелява до Руската революция през 1917 г. През 1994 г. намиращата се недалеч от Кремъл сграда на английската компания в Москва е посетена лично от кралица Елизабет II. Подобно на Левантийската и Британската източноиндийска компания московското дружество далеч не се занимава само с търговия. Намесата на корпорацията в политиката става повод през 1646 г. цар Алексей I да ограничи дейността й, като изгони всички английски търговци от страната. Венецианската следа в създаването и на тази английска компания е силна. Управител на Московската компания от нейното учредяване е венецианецът Себастиан Кабот, член на една от най-мистериозните фамилии в съвременната история – Кабот.

Всяко дете в САЩ знае, че Христофор Колумб е открил Америка. Констатацията е вярна, що се касае до Централна и Южна Америка, но не се отнася за Северна Америка. Първият европеец, достигнал северноамериканските брегове, е бащата на Себастиан Кабот – Джовани Кабото (Джон Кабот), който през 1497 г. отплава от Англия, за да достигне днешна Канада. Както доказват многобройните свидетелства, между които разкази на близкия приятел на Себастиан Кабот – Питър Мартир д’Анхиера, Кабот са влиятелна венецианска фамилия, която в края на XV век емигрира в Англия, а след това в Америка. Американският род Кабот, който някои историци не свързват със Себастиан Кабот, е сред най-изтъкнатите американски династии от т.нар. Бостънски брамини. Именно брамините от Бостън са ядрото на историческия „източен истаблишмънт” (East Coast establishment) – управляващата класа на САЩ. Характерното за всички тях е специфичен акцент на английския език, диплома от Университета в Харвард и членство в закрити структури.

Венецианците играят ключова роля във формирането на британската корпоративна система и са в основата на създаването на най-влиятелното от всички английски дружества – Британската източноиндийска компания. Те обаче не са единствени. Наред с тях в търговската компания влизат още еврейски капитали, пари на местната английска аристокрация начело с кралския двор, както и капитали с криминален характер. Без финансовата и бойната поддръжка на английските пирати вероятно „Джон Къмпани” никога не би постигнала своите успехи. Най-известният пример за това са заграбените богатства от пиратите на Франсис Дрейк. Световно признатият икономист Джон Мейнард Кейнс пише, че откраднатите от Дрейк 600 хиляди английски паунда позволяват на кралица Елизабет I не просто да погаси всички свои външни задължения, но и да вложи 42 хиляди паунда в Левантийската компания. От тези пари идва значителна част от началния капитал на самата Източноиндийска компания. Франсис Дрейк получава рицарско звание от кралицата и става адмирал в английския флот. През XVII век пък на служба при Нейно Величество постъпва друг популярен и до днес пират – Хенри Морган, който заради заслугите си е назначен за вицегубернатор на Ямайка. Някои анализатори свързват разбойника с една от най-богатите американски банкерски фамилии – Морган, чиято банка JPMorgan Chase под ръководството на Джон Пирпонт Морган се превръща в най-голямата финансова институция в САЩ. Всички те – венециански търговци, британски лордове и английски пирати, се обединяват, за да превърнат Източноиндийската компания в може би най-значимата частна структура, позната на човечеството. Спойката между тях трае столетия.

Компанията, чийто първоначален капитал се състои от 72 хиляди лири стерлинги, много скоро след създаването си започва да пише историята. С благословията на кралица Елизабет I дружеството получава монополно право да търгува в обширните простори между нос Добра надежда в Африка и Магелановия проток в Южна Америка. В тези ареали попадат обширните простори на Азия, Източна Африка и Океания. Като предшественик на съвременните транснационални корпорации Източноиндийската компания става първата компания, развиваща дейност във всички познати части на земното кълбо. Сдружението е историческият първообраз на търговците – юридически лица, а самите термини „акция” и „капитал” достигат до наши дни от богатата търговска практика на „Джон Къмпани”. Експанзията на нейните търговски кораби предшества появата на британския флот. Такъв е случаят в Индия, която близо 100 години се управлява не от короната, а от компанията. Върху изградената търговска, военна, разузнавателна и политическа мрежа по-късно се появява Британската империя. Самият термин Британска колониална империя се приписва от редица източници на Джосай Чайлд, управител и акционер в Източноиндийската компания, който е основател на една от изтъкнатите британски благороднически фамилии. Влиянието на Източноиндийската компания нараства дотолкова, че в края на XVIII и началото на XIX век тя е един от двата стълба на британската финансова система наред с Английската банка. За нея работят някои от най-големите британски мислители, между които Томас Ман и Едмънд Бърк.

Под опеката на английската държава компанията разширява обхвата на своите търговски операции. Битката за Индия е спечелена след отстраняване на португалските конкуренти от Estado da India. Португалците имат свои колонии в Гоа, Читагонг и Мумбай, които скоро са овладени от британците. Заедно с холандската Обединена източноиндийска компания „Джон Къмпани” започва системни атаки срещу испански и португалски кораби в Южнокитайско море и след като ги прогонва, си осигурява необезпокоявана дейност в Китай. По-късно тя прониква и в Япония чрез пристанището на остров Хирадо. В тези години британската външна политика в региона е продължение на търговската политика на Източноиндийската компания с други средства. Примерите за смесване на бизнес и държавно дело са многобройни. Така например дипломатическите отношения между Великобритания и Тибет са установени за пръв път от Джордж Бoгъл, който е служител на компанията и личен секретар на генералния губернатор на Индия Уорън Хейстингс. Първата дипломатическа мисия на Лондон в Китай от своя страна остава известна като Посолството на Макартни по името на лорд Макартни, който работи за Източноиндийската компания и е първият посланик на Великобритания в Пекин. През 1793 г. с подкрепата на правителството компанията изпраща делегация в Китай, за да предоговори неизгодните според нея търговски клаузи с Поднебесната. Както може да се очаква, начело на делегацията е лорд Джордж Макартни. Абсолютно същата е ситуацията и в отношенията с Япония. И тук в началото пристига не британският флот, а търговските кораби на компанията. Първият договор с азиатската страна, Договорът за приятелство от 1854 г., е подписан от адмирал Джеймс Стърлинг, чието семейство е дълбоко свързано с Източноиндийската компания и морската търговия. Търговецът Джон Сарис, ръководител на търговското представителство на корпорацията на остров Ява, заедно с Уилям Адамс от холандската Източноиндийска компания пък са първите англичани, посетили Япония. Макар и с фокус върху Индия, „Джон Къмпани” развива бурна дейност и в северноамериканските колонии. Едно от най-значимите световни събития в Западното полукълбо също не минава без нейно участие. Става въпрос за Американската революция. Както е известно, в резултат на победата над Франция в Седемгодишната война през 1763 г. компанията получава монополно право да търгува чай в британските колонии в Америка. За да подпомогне кралския бюджет обаче, короната решава да наложи данък върху продавания чай в Северна Америка. Колониалистите отговарят с бойкот на новите такси и през декември 1773 г. изхвърлят в морето над 300 сандъка с чай на компанията в залива в Бостън – събитие, останало в историята като Бостънското чаено парти. Така започва Американската революция и на бял свят се появяват Съединените американски щати. Предполагаемото задкулисно участие на транснационалната корпорация и до днес пали въображението на любителите на конспирациите. Това, което няма задоволително обяснение, е странният избор на флаг за новата република. Първото знаме на САЩ – Гранд Юниън флаг, е точно копие на знамето на Източноиндийската компания. Избраният от бащите основатели флаг представлява стилизирано знаме на Великобритания на фона на 13 бели и червени райета. Точно това е знамето, използвано от компанията. Известно е, че Бенджамин Франклин е одобрявал използването на символа на Източноиндийската компания. В запазено обръщение до първия американски президент Джордж Вашингтон Франклин твърди по повод на знамето: „Някои колониалисти също са смятали, че компанията може да бъде могъщ съюзник в Американската война за независимост, тъй като тя е споделяла сходни цели и недоволство срещу данъчната политика на британското правителство”. Независимо от най-различните конспиративни трактовки на събитията преди близо три века едно е сигурно – Британската източноиндийска компания в годините съхранява огромно влияние върху търговията и политиката в Западното полукълбо. Нейната дейност обаче далеч не се ограничава само с търговските мисии в чужбина. Още от създаването си Източноиндийската компания представлява интересите на влиятелен аристократичен и финансов елит, който скоро формира собствено лоби в британския парламент. Страниците на британската история са изпълнени с противоречията между привържениците и противниците на „Джон Къмпани”. Под натиск на амбициозни търговци и бивши съдружници в компанията през 1694 г. е приет първият закон, ограничаващ дейността й. Четири години по-късно с държавна подкрепа е създадена втора, паралелна Източноиндийска компания, която трябва да оспори монопола на корпорацията. В крайна сметка автентичната търговска компания надделява и в следващите десетилетия светът става свидетел на изграждането на глобална търговска мрежа без аналог в историята на цивилизацията. Корабите на Британската източноиндийска компания кръстосват океанските простори и отговарят за близо половината от световната търговия. Те не просто задават модата, но и оформят ежедневния живот на Англия и Европа – от сутрешния чай за закуска до текстила за дрехите на европейските граждани. Компанията се превръща в най-големия играч на формиращия се глобален пазар, а близо една пета от световното население попада в обхвата на нейните операции.

Още от първите си дни политиката, военната сила и разузнаването са водещи приоритети за амбициозните търговци. Военната експанзия в Индия стартира от няколкостотин охранители, за да завърши с частна армия от над 280 000 войници през 1857 г. През XIX век компанията провежда една от най-успешните шпионски операции в историята. В Китай е изпратен ботаникът Робърт Форчън, който открадва китайската технология за производство на чаени листа, оказала се особено сложна за британците. В резултат на това производството на чай е пренесено в Индия, а Източноиндийската компания измества Поднебесната от световния пазар на чай. Първият мащабен случай на промишлен шпионаж и до днес е изписан със златни букви в шпионските архиви. Историята обаче понякога услужливо мълчи за едно от най-запомнящите се дела на „Джон Къмпани”. Най-големият пробив на британската корпорация е създаването на един изцяло нов пазар, който днес се оценява между 426 и 652 млрд. долара – наркотиците. Търговците от Източноиндийската компания са кръстниците на наркотрафика. Всичко започва в далечния XVIII век. Британската корпорация опитва да открие начин, по който да обърне негативната тенденция в търговията с Китай. Поднебесната продава коприна, чай, порцелан и други ценни стоки, а в замяна приема единствено сребро. Британските стоки не намират пазари в Китай и търговският дефицит на Източноиндийската компания расте. Намереното решение на дилемата разтърсва моралните порядки и до днес. През 1773 г. компанията създава в Бенгал първия наркомонопол, като забранява лицензирането на производителите на опиум и частното отглеждане. Както твърди в свое изследване преподавателят в Университета в Източен Лондон Джеймс Уиндъл, в онези дни се създава глобален наркотичен монопол, който продължава без съществени изменения до 1947 г. На практика още тогава наркотърговията е безценен източник на ликвидни капитали за значителна част от акционерите в Британската източноиндийска компания и част от британския елит. Отглеждането на опиума става в т.нар. Златен триъгълник в Югоизточна Азия – дейност, продължаваща и до днес. Суровината се преработва в две фабрики на компанията в Патна и Варанаси в Индия и от там потегля за Поднебесната. Търговията с опиум е забранена в Китай, но това не спира корпорацията в домогванията й да коригира негативния си търговски баланс. Произведеният опиум бива продаван в Калкута, откъдето се транспортира в Китай. Въпреки потвърждаването на забраната за продажба на наркотици от император Дзяцин през 1799 г. търговски къщи като Jardine, Matheson & Co. и Dent & Co. доставят в Поднебесната близо 900 тона опиум годишно. Корабите стоварват стоката на остров Ней Линтин между Хонконг и Макао и след това получават своето заплащане във фабриката на Източноиндийската компания в Кантон (дн. Гуанджоу). През 30-те години на XIX век количеството контрабанден опиум вече достига 1400 тона годишно и все повече китайци попадат в мрежите на смъртоносния опиат. Властите в Пекин са принудени да предприемат крути мерки. Поднебесната налага смъртно наказание за трафик на опиум и изпраща специален имперски пълномощник, който да се бори с контрабандата.

Пратеникът Лин Зешу конфискува над 1200 тона опиум и нарежда блокада срещу чуждите търговски кораби в Кантон. Засегнати са колосални интереси на Източноиндийската компания и тя се подготвя да отвърне на удара. Под нейно давление британското правителство, въпреки че не отрича правото на Китай да контролира вноса на наркотици, възразява срещу мярката и разполага войски в Поднебесната. Напрежението ескалира и в резултат избухва Първата опиумна война (1839-1842). Великобритания побеждава в сраженията и Китай е принуден да подпише унизителния Нанкински договор. Според клаузите му китайският пазар бива отворен за експорта на наркотици, а Хонконг преминава в британски ръце.

Благодарение на Британската източноиндийска компания става възможна появата на Британската империя. Всеобхватната търговска дейност, която разгръща Източноиндийската компания в Южна Азия, Африка, Океания и Китай, е в основата на британския системен цикъл на натрупване на капитал съгласно известната класификация на италианския икономист Джовани Ариги. Съгласно тезата на популярния учен съвременната капиталистическа система на производство преминава през четири цикъла на натрупване на капитал – генуезко-иберийски (XV-XVII век), холандски (XVII-XVIII век), британски (XVIII-XX век) и американски (XX век – до днес). Всеки от циклите на натрупване прелива в следващия благодарение на мобилността на капитала и води до появата на политически хегемон. Цикълът се състои от две фази, твърди италианският икономист, материална (когато парите задвижват все по-голяма маса товари) и финансова (когато нарасналата парична маса се освобождава от своята стокова форма и натрупването започва да става чрез финансови сделки). В резултат на обширната търговска дейност на Източноиндийската компания в Обединеното кралство се акумулират колосални капитали, които стават основа за раждането на Британската колониална империя.

За разлика от предходните два цикъла британската фаза на натрупване на капитал е революционна. Благодарение на колониалната търговия се появява нещо напълно различно от познатото дотогава – изцяло нова глобална капиталистическа система. Индустриалната революция и техническият пробив създават нова социална, икономическа и класова структура. За пръв път в историята на човечеството възниква система, която не се развива по традиционните европейски или евразийски цикли, а по свои собствени правила. Както пише Ариги, Британската източноиндийска компания, макар и не целенасочено, подготвя почвата за идването на новата капиталистическа система. Икономическите закономерности намират реални геополитически проекции и светът става свидетел на раждането на Левиатан – първата глобална морска империя. В традиционните геополитически разбирания противоборствата между политическите субекти се обясняват с теорията за сблъсъка между силите на Морето (теласокрации) и Сушата (телурокрации). Както пише един от най-големите теоретици на геополитиката Карл Шмит, цивилизацията на Сушата съществува безалтернативно в продължение на по-голямата част от човешката история. Всички формации в тази парадигма на развитие се характеризират с уседналост и свързаност със сушата. Консерватизмът, устойчивостта на правните и моралните норми, както и стабилността на политическите и религиозните структури, са характерни черти на един фиксиран в подсъзнанието на евразийските народи мироглед, „закрепен” към Земята. Неизменната евразийска (сухопътна) геополитика господства от Атлантика до Китай, а континенталните страни, като Руската империя, Германският райх, Франция на Наполеон или империята на Чингиз хан, се борят помежду си за надмощие над материка. С Великите географски открития и с бума на морската търговия, пише Шмит, ситуацията се променя коренно. До тогава морските народи и държави представляват периферна сила за Евразия и силите на Сушата. От края на XVI век обаче държави като Англия и Холандия започват да свикват към „морското съществуване” като, по думите на Шмит, започват да гледат на себе си като на остров или кораб, заобиколен от обширни морски простори. Всичко това влече след себе си мащабна трансформация на съзнанието. Социалните, правните и моралните норми вече нямат абсолютен характер. Ражда се нова цивилизация, която се характеризира с индивидуализъм, свободомислие, либерален светоглед и релативизъм. Според Карл Шмит Новото време, ерата на индустриализацията и техническият пробив дължат своето съществуване на феномена на геополитическия преход на човечеството към морското съществуване. Традиционното противопоставяне между Морето и Сушата по този начин придобива философска и цивилизационна обосновка. Теласокрациите и телурокрациите са не просто съперничещи си сили, а съвършено различни, несъвместими цивилизации. Не съществува вариант за единна цивилизация, а библейският Левиатан (старозаветно морско чудовище) и сухоземният мастодонт Бегемот са вкопчени в свирепа есхатологична схватка. От тогава до днес морските сили неизменно се опитват да установят контрол над крайбрежието на Евразия, а силите на Сушата се опитват да ги изгонят от там. Мащабната търговска дейност на британските корпорации начело с Източноиндийската компания не просто съдейства за раждането на една нова империя, но става ключов фактор за преформатиране на геополитическия ред и налагането на глобална доминация на силите на Морето. Историческата роля на „Джон Къмпани” за този поврат е безпрецедентна.

Всяко нещо обаче има своя край и в средата на XIX век компанията започва да изпитва сериозни трудности. Огромните й успехи предизвикват враждебност и скоро тя започва да среща мощна съпротива от конкурентни търговци, аристократи и държавни мъже. Най-големият противник на „Джон Къмпани” става утвърждаващият се английски промишлен капитал, който в резултат на промените формира влиятелна британска класа. Само за малко повече от седем десетилетия между 1784 и 1858 г. Англия се превръща от прединдустриална търговска страна в „работилницата на света”. Именно представителите на тази класа регулярно повдигат в парламента въпроса за отнемане на монопола на компанията, както и за регулиране на нейната дейност от държавата. Така се стига до 1813 г., когато под натиск на британските промишлени производители монополът на компанията в търговията с Индия е отменен, което означава, че вече всяко дружество може свободно да купува и продава стоки на субконтинента. Времето на Източноиндийската компания просто изтича. В структурата на промишления капитализъм и националната държава с тяхната политическа и икономическа структура няма място за архаичната прединдустриална система на търговския монопол. През 1858 г. е приет Закон за управление на Индия, с който историята на Британската източноиндийска компания като политическа институция приключва. Със закона се прогласява суверенитетът на британската корона над Индия и дните на корпорацията са преброени. Тя просъществува като търговско дружество само още 15 години и през 1873 г. окончателно е закрита. Приключва славната история на епохални морски постижения. Това обаче далеч не означава, че структурите и влиятелните акционери зад компанията изчезват. Напротив. Много от участниците в Източноиндийската компания правят преоценка на политиката си и изготвят нови стратегии. Някои се насочват към битка срещу промишления капитал, системата на капитализма и националната държава, а други продължават търговската си дейност под друга форма. Имената на влиятелни съвременни фамилии от САЩ и Великобритания, като Форбс, Кабот, Пъркинс, Хатауей, Беринг, Матисън, Сасън, Лойд, Астор и много други, изкачат от архивите на Източноиндийската компания, за да напомнят, че наследниците на компанията са тук и сега. Освен съдружието в корпорацията общото между всички тях е почетно звание от английската кралица, място в Горната камара на британския парламент и династична връзка помежду им. Примерите са многобройни. Такъв е случаят с родовете Астор и Делано, които са сред сериозно облагодетелстваните от търговията с опиум в Китай. За Уорън Делано, чийто сродник е американският президент Франклин Делано Рузвелт, е известно, че прави състояние в търговията с опиум в Гуанджоу. Джон Джейкъб Астор, първият американски мултимилионер, също печели огромно богатство в мръсната наркотърговия и след това влага парите в имоти в Манхатън. Богаташът с корени от Северна Италия умира през 1848 г. като най-богатия човек в Съединените щати. Днес неговият наследник Уилям Уолдорф Астор III е член на Камарата на лордовете във Великобритания. Жената на Уилям, Анабел, е майка от предишен брак на Саманта Камерън, съпругата на бившия британски премиер Дейвид Камерън. Предшественикът на Тереза Мей е един от ярките примери за това, че властта във Великобритания от столетия се подчинява на неписани династични правила. Родът Камерън е свързан с крал Уилям IV чрез неговата незаконна дъщеря Елизабет Хей, графиня на Ерол. Камерън е сроден и с редица влиятелни банкерски фамилии, между които и прословутата Ротшилд. Друга влиятелна американска династия – Форбс, участва активно в търговията на Източноиндийската компания с Китай (включително в експорта на опиум) и e в управлението на банката HSBC. На малко хора е известно, че цялото име на бившия държавен секретар и кандидат за президент на САЩ Джон Кери е Джон Форбс Кери и той е пряк наследник на влиятелната фамилия. Примерите за оцелели до днес „източноиндийски” търговци не спират до тук. Родът Сасън, известен още като „Ротшилд на Изтока”, е друг случай на изявена династия, търгуваща с опиума на Източноиндийската компания. Фамилията с иракски корени прави състояние от индийската търговия, а пристанището Сасън в Мумбай е първият т.нар. мокър док в Индия, който позволява на корабите да плават до самия кей. Родът Сасън получава благородническа титла от кралицата и неговите членове са уважавани британски парламентаристи. Може би, за да заслужи прозвището си, през XX век Албърт Сасън се жени за Алин Каролин де Ротшилд от френския клон на прословутата банкерска династия. Днешният представител на рода лорд Джеймс Сасън е британски министър по търговията в правителството на Дейвид Камерън, а след оттеглянето си през 2013 г. става директор в друго дружество, свързано с търговията на Източноиндийската компания – Jardine Matheson Group Companies. Вече споменатата корпорация Jardine Matheson започва предпазливо своите първи стъпки в голямата търговия. Уилям Джардин е служител в „Джон Къмпани”, който доставя стоки по маршрутите между Лондон, Китай и Индия. Заедно със своя съдружник Джеймс Матисън двамата започват самостоятелен бизнес като подизпълнители на Източноиндийската компания. След разтурянето на могъщата корпорация за кратък период от време компанията на фамилиите Джардин и Матисън се превръща в най-голямата чуждестранна търговска компания в Далечния изток. Дружеството се установява в Гуанджоу и търгува с памук, чай, коприна и опиум. Родът Матисън присъства неотклонно сред фамилиите с благороднически титли със запазено място в Горната камара на британския парламент. Няма да бъде грешно, ако се каже, че всичките тези династии продължават да оказват съществено влияние върху властта във Великобритания без прекъсване. Широко известно е, че Обединеното кралство е конституционна монархия с водеща роля на парламента. Народното събрание на Острова обаче се състои от две камари, а Горната – Камарата на лордовете, запазва доминираща позиция. Властта в парламента до голяма степен е в ръцете на неизбираема аристокрация, част от която е наследствена и пожизнена. Повечето значими династии, участващи в бурно развиващата се английска търговия, и до днес са представени в Горната камара. В нея влизат и трима членове на кралското семейство. Правомощията на лордовете не са за подценяване. В тяхната компетенция е да отлагат и дори да отменят закони, гласувани от избираемата от народа Долна камара. Законопроектите, свързани с данъци или публични разходи, могат да се гледат едновременно и в двете камари. Нещо повече. До съдебната реформа от 2009 г. британските аристократи са последна инстанция в британската съдебна система и дори и след реформата запазват позициите си в съдебната власт. По неписано правило лордовете не участват в изпълнителната власт, а депутатите, които стават министри, се избират измежду членовете на Долната камара. Въпреки това британският елит е изградил механизми, с които и до днес влияе върху вземането на решенията. Една от тези институции е мистериозният Таен съвет, чиито членове се избират доживотно от кралицата. Органът е една от големите загадки в британската управленска система. Той често става обект на критики, а издания като „Дейли Мейл” дори го наричат „сенчеста мафия на истаблишмънта”. За разлика от всички останали демокрации Великобритания все още няма писана конституция. Това позволява на подобни структури напълно легално да упражняват власт, доколкото нямат изрично нормативно ограничение. В миналото Тайният съвет е най-висшият законодателен и съдебен орган във Великобритания, а днес някои от правомощията му са запазени. Известно е, че органът при кралицата е отговорен за допълненията и измененията на голям брой закони на парламента. Чрез него монархът упражнява някои от остатъчните си правомощия като например обявяването на война. Известно е, че решението за войната в Ирак е взето от Тайния съвет след разговор между бившия премиер Тони Блеър с Иън Дънкан Смит (впоследствие лидер на консерваторите) и Чарлз Кенеди (впоследствие лидер на либералдемократите). В допълнение към тези му функции органът има правомощията на последна инстанция за престъпления, предвиждащи налагането на смъртно наказание в Британската общност, тъй като, колкото и да е странно, доскоро министър-председателите и други висши държавници от Канада, Нова Зеландия и бившите британски колонии също са част от Тайния съвет. Обсъжданията в закритата структура са строго секретни, а разгласяването на информация за тях влече след себе си изключване и сериозни последствия. Последният скандален случай във връзка с това правило бяха появилите се твърдения, че кралицата подкрепя Брекзит. Стигна се до ситуацията лидерът на консерваторите в съвета Крис Грейлинг да предупреди своите колеги да „се уверят”, че пазят разговорите си с монарха в тайна. Горната камара на британския парламент, институцията на монарха и Тайният съвет са структурите, благодарение на които част от британския търговски и финансов елит, участващ в Източноиндийската компания, и до днес запазва властови позиции в Лондон. Следите от отминалата мащабна търговска дейност обаче личат най-ясно в съвременните транснационални корпорации. Днес светът е в криза, а производствените, търговските, класовите и геополитическите отношения търпят драматична промяна. До 60-те години на миналия век политическият и стопанският живот на планетата се доминира от промишления капитал и националната държава на запад, както и от „победилата работническа класа” на изток. От тогава е изминал по-малко от половин век, а корпоративният дух на транснационалните корпорации и спекулативният финансов капитал утвърдиха своето господство в света. Въпреки дистанцията на времето и липсата на безспорни паралели всички съвременни мултинационални компании имат исторически първообраз. Свалянето на националния суверенитет и ерозията на националната държава, комбинирани с политическата и икономическата доминация на частни структури, не са непознат исторически период. Наследниците на Източноиндийската компания вземат реванш. Транснационалните корпорации настъпват.