В Мюнхен приключи конференцията по сигурността. Всички граждани на света, отпивайки от бирата си пред телевизорите, можеха да видят своите лидери, които са изгубили посоката, и упорито повтарят мантрите от времето на Студената война. Мюнхенската конференция е един от най-авторитетните форуми за обсъждане на международните проблеми. Тя е възможност за световните политически лидери да общуват помежду си и в неформална обстановка. Тази година в конференцията взимат участие 47 министри на външните работи и 30 министри на отбраната от Европа, САЩ и други държави. Както се очакваше, централни теми пак са Русия и НАТО. За пореден път се изтъкват агресивните намерения на Русия, но зад тях този път прозира и безпокойството на Европа от неяснотата в намеренията на президента Тръмп. В своето експозе канцлерът Ангела Меркел отбеляза: „През последните 25 години ние не успяхме да установим стабилни отношения с Русия. Но все пак Русия е наш съсед, тя е външна граница на ЕС.” Меркел допълни, че въпреки сложните отношения между НАТО и Русия не трябва да се отрича действието на основополагащия договор Русия-НАТО, подписан през 1997 г. Главният пункт в този договор е, че НАТО се задължава да не разполага в близост до границите на Русия „съществени военни сили”. Обаче така и до днес не е ясно какво разбира НАТО под термина „съществени”, въпреки многократните настоявания на руснаците да бъде конкретизиран този термин. Сергей Лавров също напомни в своето изказване за 20-годишнината от основополагащия акт и 15-годишнината от приемането на Римската декларация, като обърна внимание на записаното в тези два документа относно отношенията между Русия и НАТО. Пред ТАСС той заяви: „В основата на тези документи залегна задължението на Русия и Запада съвместно да изграждат сигурността си на основата на взаимно уважаване на интересите на страните, да укрепват доверието помежду си и да премахнат разделителните линии. Това обаче не стана, защото НАТО си остана институция от времето на Студената война.” Изобщо, темата за бъдещето на НАТО е важна част от дискусиите на конференцията. Европейските съюзници в алианса са обезпокоени от противоречивите сигнали, които идват от Америка и най-вече от неотдавнашното изказване на шефа на Пентагона, че ако членовете на алианса не започнат да плащат своите вноски от 2% от брутния си вътрешен продукт в бюджета на НАТО, то САЩ също ще намалят своите разходи. Допълнителен смут между членовете на алианса внесе и оставката на съветника по национална сигурност на президента Тръмп – Майкъл Флин. Европейските съюзници в обичайния си стил на бюрократичен изказ и завоалираност дипломатично заобикалят като досадно недоразумение изказванията на Тръмп, които не съвпадаха с декларираните общи ценности в алианса. Така например по повод критиката на шефа на Пентагона за вноските в алианса, германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен каза, че „не става въпрос за пари, а за съблюдаване на принципите за взаимна подкрепа”, което твърдение пък се интерпретира след това със следната йезуитска формулировка: „Разходите са достатъчни, но трябва да се промени структурата им, за да се постигне желаният ефект”. За да успокои донякъде членовете на алианса, Доналд Тръмп изпрати на конференцията в Мюнхен вицепрезидента Майк Пенс, който заяви следното: „От името на президента Доналд Тръмп ви нося уверение за силната подкрепа на САЩ към НАТО, и за нашата непоколебимост за спазване ангажиментите ни към трансатлантическия съюз”. За да внесе още по-голямо спокойствие той добави, че ще държат Русия отговорна, докато търсят нови допирни точки, които според президента Тръмп могат да бъдат намерени. Неочаквано за всички обаче, министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров в изказване на конференцията зави: „Ние също желаем да се изпълняват договореностите от споразуменията в Минск. И няма да свалим санкциите си към Евросъюза, докато тези договорености не бъдат изпълнени”. Лавров също така напомни, че Русия не е страна в украинския конфликт и отговорността за неизпълнение на споразумението „Минск-2” изцяло пада върху украинското правителство. На свой ред, украинският президент Петро Порошенко реши, че именно на мюнхенската конференция е моментът да върне поразклатеното вече доверие на атлантическите шефове в правоверността на собственото си управление. Той използва поизтъркания вече прийом да се нахвърли върху Путин като източник за всички беди на Украйна. От трибуната на форума той каза: „Путин искрено и дълбоко ненавижда Украйна. Той отрича идентичността на украинския народ и наказва Украйна за това, че страната вече е независима”. Струва си да отбележим, че досега в изявленията на Путин никой не е забелязал и най-малката проява на омраза или враждебност към Украйна. Но и този път Порошенко не успя да трогне никого с емоционалните си твърдения и да предизвика дискусия по темата. Тя беше обсъдена по-късно от четиримата министри на външните работи от Нормандската четворка в кулоарите на конференцията. Там надеждите на Украйна за някаква по-активна подкрепа от страна на западните партньори бяха попарени. Те се задоволиха с нищо незначещата формулировка да използват влиянието си за спазване на примирието. По този повод украинският министър на външните работи Павел Климкин заяви: „Нуждаем се от силен резултат, а не просто от няколко изявления.” Лавров, внесе и малка корекция в заключението на Фукуяма за „края на историята”. Той маркира пътя за нейното продължаване по следния начин: „Ръководителите трябва да направят своя избор. Надяваме се този избор да бъде демократичен и справедлив ред. Ако искате, наречете го постзападен.” След което Лавров добави, че „разширяването на НАТО на изток през последните 30 години е създало безпрецедентно повишаване на напрежението в Европа”, и че ако се съди по някои изказвания на форума „Студената война все още продължава”. На конференцията не беше проведена по-рано планираната среща между министъра на отбраната на Израел Либерман и министъра на външните работи на Иран Джавад Зариф. Срещата беше отменена от организаторите, които преди това получиха информация, че израелският политик има намерение да използва съвместния панел, предоставен за дискусия с иранския му колега, за да отправи остри нападки към Иран. Малко преди началото на планираната дискусия Либерман заяви: „Иран е заплаха за стабилността в света.” Дискусиите на конференцията продължават, но от изявленията на водещите лидери вече е ясно, че все още е много рано да говорим за пробив в международните отношения, макар че се чувства известно движение в тази посока.