Защо Венеция призна Крим за руски?
Авторът на резолюцията за признаването на руския статут на Крим разказва в интервю за Газета.ру, защо Венеция трябва да се намеси в кримския въпрос и как това ще помогне за създаването на „нова Европа”. Инициативата на консерватора Стефано Валдегамбери беше одобрена на 18 май в областния парламент във Венеция.
От какви съображения се ръководехте, когато излязохте с инициативата за резолюция за признаване на Крим като част от Руската Федерация?
Решихме да подемем тази инициатива, тъй като не сме съгласни с политиката на ЕС и централното правителство на Италия. Тези институции допускат грешка, като въвеждат санкции и други ограничения против Русия. Освен това, искаме да се признае правото на народа на Крим на самоопределение. Населението на полуострова проведе референдум и съзнателно избра курс на влизане в състава на Руската федерация.
Какви точно интереси има Венеция, засягащи конкретната ситуация, свързана с Крим?
Икономиката на Венето (названието на областта, в която влиза Венеция) отдавна е тясно свързана с източноевропейските страни и Русия. Ние изнасяме плодове и месо. След въвеждането на режима на санкции, Венеция понесе съществени загуби. Например миналата година загубихме повече от 600 милиона евро от износ. Не можем да разберем защо това се случва. Защо ЕС въвежда санкции против Русия, при положение, че при присъединяването на Крим към Руската федерация не е нарушено международното право?
Приетата във Венеция резолюция за Крим ще има ли задължителен юридически характер?
Това ще бъде препоръка към централните власти в страната. Но това е едва първата стъпка. Ние ще се стремим и други региони на Италия да приемат подобна резолюция, за да покажат на централното ръководство необходимите промени в политиката по отношение на Русия. Нашата инициатива представлява един символичен жест. Но освен това, имаме намерение да създадем специален комитет, който да обедини обществени личности и представителите на бизнеса, за да се придвижи тази инициатива на ниво на Европейски съюз.
Вашите политически партньори вече се опитаха в известен смисъл да използват опита на Крим. Например преди две години във Венеция се проведе онлайн гласуване за излизане на тази област от Италия, като поддръжниците на тази идея се оказаха повече от 80%. Доколко това се отнася до сегашната ситуация?
Аз бях четвъртият човек, който тогава даде своя глас „за” в рамките на това гласуване. То беше свързано с опита да се организира референдум в област Венеция, който да определи статута на този регион. Онлайн гласуването беше частна инициатива и неговите резултати могат да се тълкуват по различни начини. Трудно е да се каже, колко хора всъщност са взели участие в това гласуване, тъй като това е невъзможно да се провери.
За себе си мога да кажа, че през 2013 г. аз предложих да се обсъди във венецианския парламент законопроект за провеждане на референдум за излизане на областта от състава на Италия. Но не го приеха. Върховният съд призна моята инициатива за несъответстваща на конституцията на страната. Но аз и моите партньори не сме съгласни с това решение. Нашият народ трябва да има правото да решава дали иска да бъде част от Италия или не. Когато преобладаващото мнозинство от населението на област Венеция изявява желание за независимост, властите са длъжни да се вслушат във волята на народа. В Крим се случи това, което ние се опитваме да постигнем във Венеция. Парламентът на полуострова одобри законопроект за референдум, проведоха го и накрая населението на Крим реализира своето право на самоопределение. Европейският съюз не може да отрече факта, че кримският народ говори руски език, усеща се като част от руското общество, а Крим е преминал към Украйна в хода на историческия казус по решение на Никита Хрушчов.
От гледна точка на централните власти в ЕС, сепаратизмът е една от най-големите заплахи за Съюза, която може напълно да разруши съвременната политическа система в Европа. Как мислите, за ЕС сегашната инициатива ще може ли да бъде от полза, както и други сходни призиви за разделението на европейските държави?
Опитваме се да създадем нова Европа, в която основна роля ще играят регионите, всеки със своя собствена специфика и със свои собствени възгледи за дадена ситуация. Само уважавайки гласа на европейските народи и региони, ЕС може да стане достоен политически обединител.
Аз смятам, че исканията за провеждане на референдум за независимост, каквито през последните години има не само във Венеция, но и например в Шотландия или Каталония, не са в противоречие с идеите на ЕС. Тези процеси са сигнал за навлизането на въпроса за нова система, въз основата на която да се управлява ЕС. Нужно е да се създаде Европа, която ще бъде управлявана от граждани, а не от политически и икономически елити. Европейските страни трябва да бъдат по-независими в своите решения. В ЕС трябва да има външна политика, основана на местните интереси, а не на мнението, което се натрапва на Европа от другата страна на океана.
Неотдавна бяхте на икономическия форум в Ялта. Обсъдихте ли настоящата инициатива с руските политици?
Практически не съм обсъждал инициативата с руските политици, но имахме не много обстоен разговор относно кримския проблем. По-важно за мен беше мнението на обикновените хора в Ялта, затова разговарях с местното население и съм удовлетворен от това, че моите възгледи съвпадат с мнозинството от техните.
Сблъсквал ли сте се с негативна реакция относно вашето посещение на полуострова от страна на Украйна?
Четох в германската преса, че украинският посланик в Берлин Андрей Мелник е бил възмутен от пътуването на нашата делегация в Ялта, като заплашил със сериозни последствия (забележката на Мелник се отнася до представителите на „Алтернатива за Германия” – „Газета.ру” ). Смятам, че такива изявления са недостойни за един украински дипломат и не подобряват на добрите двустранни отношения между нашите държави. Не разбирам защо евродепутати не трябва да посещават международна конференция по икономическите проблеми.
Как оценявате перспективите на кримската резолюция, която приехте? Очаквате ли критика или някакво активно противодействие от страна на вашите политически противници в ЕС?
Нашата инициатива може да бъде одобрена. Освен това, мои колеги се опитват да променят политиката в Евросъюза и в други държави. Надявам се, че това ще се получи. От противодействие от страна на различните политически сили в ЕС не се страхувам и смятам, че ние имаме достатъчно съмишленици, за да придвижим нашата инициатива.
Според италианските медии, Вие сте тясно свързан с Лука Дзая, настоящият губернатор на Венецианската област (Венето). Преди той е бил министър на земеделието в кабинета на Силвио Берлускони, който пък имаше прекрасни отношения с Владимир Путин. Как мислите, тези взаимоотношения можеха ли да помогнат за преодоляване на кримската криза, ако Берлускони все още беше на власт през 2014 г.?
Да, мисля че политиката на Берлускони по отношение към Русия стана една от причините за неговото преследване, която доведе и до оставката му. Колкото до това, колко беше мощна кампанията срещу Берлускони – замислям се, дали нямаше ли зад всичко това някакви конкретни икономически и политически интереси.
Берлускони активно работеше за развитието на икономическите връзки с Русия и тази политика беше много по-вярна, отколкото сегашното поведение на италианските власти. Те само повтарят думите на върховния комисар по външната политика на ЕС Федерика Могерини, която чисто и просто транслира интересите на брюкселския елит. Надявам се, че всичко това ще се промени.