Холандската Партия на свободата работи върху проект за референдум за излизането на държавата от Евросъюза

Партията на свободата, която е трета политическа сила в Холандия, готви проект за референдум, аналогичен на Brexit. Ако страната излезе от Евросъюза, Хага ще работи за изглаждането на отношенията с Москва, а на първо място – за сваляне на антируските санкции. Това каза партийният лидер Герд Вилдерс в интервю за вестник „Известия” .

„Благополучието на нашата страна зависи от самостоятелността ни и възможността сами да взимаме  решения. Събитията от последните месеци показаха, че сме длъжни колкото може по-скоро да решим въпроса за членството ни в ЕС с референдум. Брюксел не бива да ни диктува с кого да имаме икономически и политически отношения. Възстановяването на връзките с Русия е приоритет за една традиционно търговска държава, каквато винаги е била Холандия. В продължение на много векове нашите две държави, независимо от съществуващите конфликти, са извличали полза от сътрудничеството си. Свалянето на антируските санкции е необходимо условие за нашето бъдещо благополучие” , казва Вилдерс.

Политикът обясни, че свалянето на антируските ограничителни мерки е пряко свързано с независимостта на Холандия. По неговите думи дори и парламентът сега да гласува документ в тази насока, юридически положението няма да се измени (в ЕС действа принципът на върховенството на правото на Евросъюза над националните правни системи).

„Брюксел взема решения, изхождайки единствено от своите интереси, без да се вслушва в мнението на хората. Това е едно експанзионистично чудовище, което се занимава със завладяване на територии, а също и с кражби от нашата социална система, от идентичността и демокрацията ни. Така че всяко наше решение ще има правен статус, само ако сме отделно от ЕС. Ще бъдем по-силни икономически, в това число и благодарение на връзките и търговията с Русия” , отбеляза политикът.

За падането на антируските санкции вече се изказаха редица държави от ЕС. През април долната камара на френския парламент гласува за отмяната на ограничителните мерки, а в началото на юни подобна резолюция бе приета и от Сената. Независимо от приемането на тези документи, официален Париж не се съобрази с тях и в края на юли се изказа в подкрепа на продължаването на санкциите. Аналогични резолюции бяха приети от регионалните парламенти на Италия (Венето, Лигурия и Ломбардия), както и от парламента на Кипър. С подобни инициативи излязоха депутати от Германия, Белгия, Унгария и Гърция. ЕС обаче продължава да провежда собствен външнополитически курс и не взима участие в политически дискусии.

Герд Вилдерс обясни, че със своите непопулярни решения Брюксел сам подтиква страните от ЕС към подобни действия. Като пример той даде политическата сделка с Турция – обещанието за безвизов режим за турските граждани – нещо, което обикновените европейци възприемат като заплаха за своята идентичност.

„Нашата партия отдавна говори за необходимостта от излизане от Евросъюза, но едва сега след случилото се във Великобритания, можем да разчитаме на Nexit в близко време, преди провеждането на парламентарните избори (които трябва да се състоят през март 2017 г.). Тази бързина се обяснява и със защитата на нашите национални граници. Най-голямата заплаха днес е неконтролираният поток от имигранти, които за да попаднат в Нидерландия, минават през няколко безопасни държави. Значи бежанците искат не безопасност, а искат да се възползват от нашите социални придобивки. А заедно с мигрантите в Европа навлизат хиляди терористи, които за реална заплаха за европейския свят” , обяснява политикът.

Интересното е, че заради нежеланието да бъде променен курсът в съответствие с променената политическа ситуация, в много страни на ЕС продължават дискусиите за бъдещето на съюза. Професор Петер Шулце от Гьотингенския университет обяснява пред „Известия” защо ЕС трябва да бъде променен: „Brexit постави началото на процеса на реконструкция и реформиране на Евросъюза, защото стана очевидно, че в сегашния си вид този проект не отговаря на нуждите на хората. В Европа има 50-ина нации, които говорят на 200 езика, това не е еднородна територия. А Брюксел трябва да помни, че Европа не свършва с границите на ЕС, че в нея влизат и Великобритания, и Русия. Важно е Брюксел да преразгледа отношенията си с държавите, претендиращи за влизане в ЕС. Най-напред трябва да се помисли за нова форма на отношенията. Трябва да се мисли за паневропейската перспектива. Днес става очевидно, че с Русия имаме много общо” , отбелязва проф. Шулце.

Източник: „Известия“