Записи от телефонни разговори, изслушвани във Варненския окръжен съд, разкриват как самопровъзгласилият се за „български Робин Худ” бизнесмен и политик контактува с лица от криминалния свят и налага собствено правосъдие

В началото на 70-те години българските спецслужби правят, донякъде случайно, един от големите си удари. Всичко започва от българските манатарки, чиято слава по това време се носила из Европа. Отговорният за износа търговски директор на Централния кооперативен съюз започнал да прилага дребни мошеничества – смесвал наши гъби с румънски, за да увеличава количествата, но въпреки всичко стоката запазила реномето си. В един момент поискал и подкуп от традиционен италиански клиент, за да му продаде обещаните количества. Чужденецът записал разговора с изнудването и се обърнал към службите. Те се задействали, започнали да наблюдават заподозрения и скоро стигнали до разкритие, което изненадало и самите тях. Оказало се, че търговският директор на ЦКС всъщност е... резидент на разузнавателна група на ЦРУ в България. Едва ли американците му плащали недостатъчно, нито пък официалната му заплата била малка. Но явно човекът бил свикнал да взема отвсякъде, ей така, от любов към „спорта“...

Нещо подобно се случва в наши дни във Варна. През есента на 2014 г. службите наблюдавали свой стар познайник – Веселин Жеков по прякор Полицая, като подслушвали телефона му. В един момент засекли негови разговори с видния бизнесмен и политик Веселин Марешки. Тъй като по това време срещу Марешки бил подаден сигнал от варненеца Тони Димитров за изнудване във връзка с притежаван от него имот, а разговорите на подслушвания включвали и тази тема, спрямо аптечния бос също били приложени Специални разузнавателни средства (СРС) по искане на прокуратурата.

От края на миналата година Марешки заедно с приближената му Красимира Колева са подсъдими по дело за изнудване. Срещу бизнесмена е повдигнато и второ обвинение за нанасяне на лека телесна повреда на общинския съветник Костадин Костадинов. Към обвинителния акт са приложени като доказателство и 800 страници с разговори, записани със СРС.

Също като онази история с манатарките случаят на пръв поглед изглежда кокошкарски. Поне за мащабите на фигура като Марешки. Защото всичко се върти около спора за една пицария на ул. „Студентска” във Варна с месечен наем от 5000 лева и опитите за нейното силово завладяване. Нещо, което е трудно да си представим, че би влязло в полезрението на предприемач, който твърди, че управлява бизнес за над 100 милиона и може да си позволи да брои милион за един от най-бързите серийни автомобили в света. Събраните по делото материали показват размаха на Марешки да решава частни и обществени дела, разкриват стила и методите му на работа и загатват за типажа на хората, на които разчита политикът, който съвсем наскоро обра 11% от вота на избирателите в качеството си на кандидат-президент.

Всичко започва като тривиална битова история с развода на варненците Красимира Колева и Тони Димитров през 2013 г. и неспособността им да си поделят взаимно приемливо няколко имота. В това число и пицарията на ул. „Студентска”, която остава под контрола на съпруга и е преотдадена под наем на бизнесмена Асен Миланов. Впрочем между бившите съпрузи са се водили или се водят над сто дела от всякакъв характер – граждански, търговски и наказателен, и случаят вероятно е щял да остане само в градския фолклор, ако не е била намесата на Марешки. Според обвинителния акт на прокуратурата, след като неуспешно се опитвала да въздейства върху бившия си съпруг чрез лица от варненския криминален контингент, за да си върне собствеността на пицарията и на един кафе-аперитив, Колева се обърнала към аптечния бос. „Мотивът да потърси неговата подкрепа бил, че познавала Марешки като обществена фигура със сериозни контакти в обществото и държавните институции, като известен бизнесмен, разполагащ със значителен финансов ресурс, за когото от личните им контакти във времето знаела, че винаги се стреми до край да преследва желания от него резултат независимо от характера на използваните за постигането му средства.” Бившата служителка на Община Варна имала и значителни задължения към Марешки, като разчитала да ги уреди чрез приходите от въпросните имоти.

В началото подслушваният от полицията Веселин Жеков се опитвал да посредничи между бившето семейство с надеждата да получи комисиона от разделянето на имотите, но след като останал разочарован от съпруга, преминал на страната на съпругата, а оттам започнал да работи и с Марешки. Бившият командос Жеков е известна фигура във варненския ъндърграунд. Между 1996 и 2008 г. е участвал в организирана престъпна група за разпространение на наркотици, склоняване към проституция и трафик на жени. Признал вината си след споразумение с прокуратурата през 2009 г. Негови имоти за 1,3 млн. лв. са конфискувани от комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Миналата година отново е бил арестуван по дело за организирана група за рекет на проститутки.

След заемането си с имотните въпроси на Колева Марешки възложил важна мисия на Жеков, той пък предложил да я изпълнява с приближения си Бранимир Костадинов, също бивш полицай. Срещу 25 000 лв. двамата трябвало да убедят наемателя на пицарията Асен Миланов да се срещне с Марешки и да започне да плаща наема на него (в съдебната зала на 8 декември т.г. звучаха записи от телефонни консултации на Костадинов с жена, която подробно го инструктира как да действа така, че хем да свърши работата, която му е възложил Марешки, хем да не бъде изигран от него и да си получи парите. Страничен наблюдател би останал с впечатление, че Костадинов разговаря с обигран адвокат, но всъщност отсреща е... гадателката Огняна).

Така или иначе Жеков и Костадинов не се справили особено успешно с възложената им задача и Марешки взел нещата в свои ръце. Стигнало се и до негова среща с наемателя Миланов, на която аптечният бос поставил искането си. Пак според обвинителния акт в отговор на питане от наемателя за законните основания да прехвърли плащането към него Марешки отсякъл: „Ти си бизнесмен, твоята работа е да работиш, не ти трябва да се занимаваш с документи. Моите адвокати ще се погрижат да си работиш безпроблемно.” А след като този аргумент не се оказал достатъчно убедителен, политикът се заканил, че ще направи всичко възможно това заведение да не работи и че още утре ще дойде и ще го разруши!

Видно от по-нататъшните му действия, Марешки не си е поплювал. Между 10 октомври и 15 ноември миналата година той направил три силови опита да овладее ресторанта и да го затвори, които завършили с шумни скандали с участието на полиция, общинари, граждани... При първия опит Марешки наредил на работници да разглобят остъклената тераса пред заведението, за която изявил претенции, че е построена върху негов имот. Втория път заедно с Колева успял да издейства временно спиране на тока в пицарията и ударил с юмрук в лицето пристигналия на място общински съветник Костадин Костадинов. След като заведението все пак оцеляло и възстановило нормалната си дейност, Марешки пристъпил към разработването на план за третата, най-мащабна операция. В нея били привлечени бригада от строителна компания, багер, нотариус и отряд на пловдивска охранителна фирма. Този път самият Марешки не се появил на полесражението, а управлявал събитията дистанционно по телефона. В ранни зори на 15 ноември, събота, работещите в денонощното заведение се стреснали от силен трясък отгоре и помислили, че има земетресение. Втурнали се навън, където видели багер да руши покрива на остъклената тераса, която в крайна сметка била помляна. От там нататък историята се повторила с ангажирането на десетки варненски полицаи, общинари, следователи, прокурори, длъжностни лица в почивния ден заради манията на влиятелния им съгражданин да налага собствен ред и правосъдие. Според показанията на наемателя Миланов Марешки му казал: „Ако ти надделееш, всеки в България ще си помисли, че може да ме победи. Това няма как да стане”.

Светлина върху прийомите на бизнесмена политик в този и други случаи хвърлят събраните СРС, чието прослушване в съдебната зала започна на 8 декември. Защитата на Марешки обяви, че не оспорва автентичността и съдържанието на записите от телефонните разговори, прикрепени като доказателство към делото, но остро възрази срещу искането на прокуратурата да бъдат изслушвани, и то на отворено заседание. Първоначално съдът уважи мотивите на адвокатите, че СРС-тата съдържали данни за личния живот на подсъдимия и затвори заседанието. На следващия ден обаче промени решението си и изслушването продължи при отворени врата. Следващата серия записи ще се слуша от 13 до 15 февруари.

Според запознати със съдържанието им, след приключване на делото материалите ще са подходящи за готов сценарий за представление на Сатиричния театър. Но ако Марешки управляваше Варна, което без малко да се случи два пъти през годините, сюжетът щеше да е по-скоро за Драматичния...