Целта на Китай в Брюксел тази седмица е да подкопае американското лидерство в световната търговия.

Най-важният човек за срещата на високо равнище ЕС-Китай тази седмица няма да присъства на нея. След десетилетие, в което Китай до голяма степен смяташе ЕС просто за обединение от богати потребители, Пекин изведнъж долови, че му се предоставя благоприятна възможност в Брюксел. Причината? В известен смисъл това е Доналд Тръмп.

Китай реагира на протекционистките обещания на президента на САЩ – в стил „Америка на първо място” – с опити за крос-континентални преговори. Китай направи и опит да се представи в глобален план като шампион в свободната търговия. Ако трансатлантическата тенденция избледнее, Китай иска да може да се възползва от създалия се вакуум.

След като президента Си Дзинпин защити глобализацията в Давос, годишната среща на високо равнище в Брюксел бе преместена с един месец по-рано. Очаква се Китай да я използва като форум, за да подчертае взаимния ангажимент за международно сътрудничество в сферата на търговията, както и в борбата с изменението на климата.

Завъртането на Пекин към Европа идва в донякъде неподходящ за китайците момент. Отношенията между Брюксел и Пекин преди всичко са свързани с търговията. А Европа дава признаци, че е разочарована от дисбалансите в тези отношения. Двете страни може временно да са оставили на заден план разногласията си относно дъмпинга на китайската държава и статуса й на пазарна икономика в Световната търговска организация, но има опасност притесненията на Европа относно ограниченията върху чуждестранните инвестиции в Китай да предизвикат противоречия. Срещата през тази седмица идва след срещата на високо равнище „Един пояс, един път”, която се проведе през май в Пекин и бе насочена към засилване на крос-континенталната търговия в Евразия. Няколко европейски лидери отказаха да присъстват на форума.

В ерата на Тръмп, на Пекин може да му бъде простено това, че вярва, че има послание, което може да популяризира в Брюксел. И Европа, и Китай предпочитат да работят чрез многостранни институции, пред това да предприемат едностранни действия. Тръмп е вдигнал мерника както на Китай, така и на Европа – в частност Германия, когато става дума за търговски баланси и предполагаема валутна манипулация.

Китай вече е вторият по големина търговски партньор на ЕС след САЩ. А съюзът е най-големият търговски партньор на Пекин. Китайското участие на континента продължава да расте, докато Пекин полага маркировката на „нов път на коприната” до прага на ЕС. През 2016 г. китайските инвестиции в страните от ЕС са достигнали 35 млрд. евро, което е скок със 77% от 2015 г., според Института за китайски проучвания „Меркатор” (Mercator Institute for China Studies) и „Родий Груп” (Rhodium Group).

И макар че Китай може да не прекарва много време в мислене за „Европейския проект”, той цени предсказуемостта и стабилността – особено в регион, който се превръща във все по-важна дестинация за инвестиции. Докато Москва смята ЕС и НАТО за съперници, които трябва да бъдат разделени и отслабени, Китай вижда европейската интеграция като нещо, което трябва да бъде поощрявано, а Европа като потенциален, макар и малко вероятен, многополюсен конкурент на САЩ.

След като създаде база в благоприятното за търговия Обединеното кралство, за да се възползва от възможностите в континентална Европа, Китай категорично се противопостави на Брекзит. Сега, когато Великобритания напуска ЕС, Пекин вече е изместил вниманието си от Лондон върху континента. Ето защо по време на среща с върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи Федерика Могерини в Пекин, китайският премиер Ли Къцян заяви, че Китай „подкрепя европейската интеграция и очаква ЕС да остане единен, стабилен и проспериращ”.

Само преди близо десетилетие, на фона на геополитическото напрежение, причинено от нахлуването на САЩ в Ирак през 2003 г., китайските геополитически стратези приеха идеята, че Пекин и Брюксел биха могли да формират „всеобхватно стратегическо партньорство”, което да противодейства на американската хегемония. Този път амбициите са много по-скромни.

Независимо от Тръмп, има много малко хора във Вашингтон, Пекин и Брюксел, които вярват, че Китай ще бъде по-надежден съюзник на Европа, отколкото на САЩ. Китай, разбира се, не гледа на ЕС, който се занимава с редица проблеми (тероризъм,  неравномерно развитие, миграция, Брекзит), като на сериозен геополитически играч. Това, което Пекин иска от Брюксел, е просто. Неговата мисия през тази седмица е да подкопае водещата роля на САЩ в световната търговия и да се увери, че нарастващите нива на тревога и безпокойство в Европа няма да се превърнат в проблем.

 

Източник: politico.eu

Автори: Стивън Фарис и Чарлз Лий

Превод: Десислава Пътева