В епохата на постистината истината е фалшива новина

Вреден за българската демокрация е новият либерален комсомол, бодрата нагаждаческа смяна

Интервю на Калин Първанов с д-р Николай Михайлов

Г-н Михайлов, заживяхме в епоха на „фалшивите новини”. Както беше написано някъде, днес на всеки неудобен факт се лепва етикетът „фалшива новина”. Всъщност помните ли как и къде се роди това понятие?

Около президентските избори в САЩ, струва ми се. Клинтън загуби тези избори, поразена от руски хакери и фалшиви новини. Такава е версията. Демократите се оказаха неспособни да преживеят тази загуба с достойнство, изживяха шок и даже плакаха. Заговори се за епидемия от реактивни психиатрични състояния с масово търсене на специализирана помощ. Особено в кампусите. Накрая обявиха, че Тръмп е настанен на президентския стол от самия Путин. Доказателства? Няма нужда, защото е очевидно. Тръмп е неудържимо мразен от демократите. Една жена от мейнстрийма, ако не се лъжа, актриса, се снима преди време с нещо подобно на отрязаната му глава. После се разкая, задето е била толкова откровена. Простодушната нация стана мнителна и зла.

Америка заслужава своя Тръмп, ако питате мен. Не е лошо някой „разстроен” да се покатери на върха за стрес и назидание. И за да стимулира мисленето, ако има какво да се стимулира. Това, че освен хубавите си жени този човек разхожда нагоре-надолу и нарцистична психопатология, не подлежи на съмнение. Арогантен опортюнист с объркани стъпки на подгонен човек. Една крачка напред, две назад и няколко встрани. Има и повод за съчувствие: „дълбоката държава” го преследва като насъскана глутница, за да го довърши. Тръмп е белег на религиозна война. Отвъд всички „засегнати интереси” и разговори за несъвместимост. Нетърпението срещу него е дълбоко ирационално, вероизповедно нетърпимо. Сорос е пред прага на окончателно вбесяване. Иначе баналната фалшива новина не е инцидент, а патология с глобално разпространение. New York Times и CNN бяха уличени като производители на фалшиви новини, направиха и самопризнания в опит да запазят лице. Стана ясно от записан разговор, че за CNN руската връзка на Тръмп е „факт” само доколкото покачва рейтинг и привлича реклами. Иначе не вярват, но не се и налага. Фалшивата стока носи доход, ако се нагнети потребност за нейната консумация. Това и правят. Америка е разделена, но не по причина на хакерска интервенция или фалшиви новини, а вследствие на дълбока културна и политическа криза. Разколебано е самочувствието й на хегемон. Искат, но не могат. Междувременно търсят изкупителна жертва, архизлосторник. Мисля, че са го намерили. За да си играят с огъня, каквото и правят. В хаоса на бой без правила фалшивата новина става факт, а фактът фалшива новина. Връзката с реалността изтънява. Самозащитата от уличаващ факт протича по механизма на простото отхвърляне (denial), но може да напредне и до чиста параноя. До систематизирана налудност за преследване. Съществува мнение, според което политиката не може да понесе цялата истина, нещо повече, светът не може да я понесе. „Истината и цялата истина” е разрушителна за световната система, при сблъсък с нея ще се получи филм на ужасите. С Асанж в главната роля.

Пример. Високопоставена фигура – членът на СЕМ Бетина Жотева, е хваната натясно с улики, че е заплашвала журналист. Минават дни и близки до властта сайтове излизат с „контрасензации” – не било важно как се е държала Жотева, а това, че целият случай бил „активно мероприятие” на президента и опозицията… Според управляващите обаче не тази пропаганда, в която няма нито един факт, е фалшива новина. Цветанов например твърди, че „фалшиви новини” и „внушения” са фактите, според които евродепутатката и кандидатка за еврокомисар Мария Габриел се е възползвала от жилищни привилегии и заблуждава обществеността за срока, в който това се е случвало… Впрочем самата г-жа Габриел заяви пред ЕП, че ще се бори с фалшивите новини, и, изглежда, даже ще разполага със средства за това… Омагьосан кръг?

Госпожите Жотева и Габриел са европейска номенклатура, полюси на дамския бюрократичен стандарт. Бетина е брутално либерална, напомня Нюланд. Студ и безцеремонност. Габриел е самата амбиция в анорексичен вариант. Излъчва брюкселски „идеализъм”, свети и трепери. Нещо като монахиня с цифрова мисия. Едната е бурна, другата кротка, но и двете са „компетентни”. Това качество не подлежи на обсъждане и, следователно, на проверка. Двете са квота под покровителство, знак на джендърното равенство. Оставката тук е невъзможна. В случая „Бетина” по-интересно е мълчанието на специалистите по толерантност и език на омразата. Ако потърпевшата г-жа Къдринова беше извършила това, което разигра Бетина с език и мимика, щяха да я разтерзаят. Защото е отляво, а Бетина е отдясно. А това обстоятелство фатално подкосява правдолюбието на либералната съвест, връзва им езика. Двойното счетоводство при отчитане на публичните грехове е голям срам за „десните” и за тяхната „реформа”. Много лош навик. Не се намери един юродив либерал да изрече нещо „по принцип”, когато се наложи. Мълчат като риби, за да не подпомогнат левите, които са грешни и когато са невинни. Не е хубаво това.

Това ли е героят на новото време – универсалният и успял управленец, който никога не подава оставка под напора на „фалшивите новини”?

Вреден за българската демокрация е новият либерален комсомол, бодрата нагаждаческа смяна. Това е моето убеждение. Тези, които управляват, поемат известни задължения, те са под око и могат да се провалят. Това, че не подават оставка, е мизерно, но разбираемо, доколкото назначението и оставката са политически въпрос. Лоялността налага известно безочие. Партийният човек трябва да забрави за лукса да бъде „морален”, доколкото оставката и назначението са изчисление на лидера. Иначе, ако напуснеш на своя глава, ще си самоубиеш кариерата. А какво си ти без кариера? Гол и непубликуван българин. Срам за махалата...

Особен разговор са либералите с болшевишки уклон, новата атлантическа агентура. Тези хора са срам за свободата. Съчинението им за „българската антидемократична пропаганда” например е брутален предупреждаващ документ, загатващ на какво са способни при подходяща ситуация и срещу скромно възнаграждение. Групирали са всичко живо, което не им симпатизира, за по-удобен общ разстрел. От „Фигаро” до Андролова. Кодовото име на врага е „антидемократ”. Глупост ли е това, донос ли е?

Всъщност дали Хитлер нямаше да спечели последната голяма война, ако не водеше блицкриг с танкове, а „блицпик” със сайтове?

Руската степ не чете сайтове. Слуша виенето на вятъра...

Масовата публика въобще не се тревожи за качеството на информацията, която консумира. Важно е не какво се консумира, а да се консумира много и бързо, по възможност безплатно. В същото време качествената журналистика изисква пари, но с възхода на технологиите хората като че ли отвикнаха да плащат за нея. Получава се нещо като с евтините полуфабрикати за хранене (освен fake news, има и fake food). Дали евтиното няма накрая да ни излезе скъпо?

Информационната сфера е конкурентно поле, но не за повече истина, а за власт и пари. За истината се сражават „медийни босове”, те тълкуват фактите. „Истината” е гъвкава стока, от която печелят и с която управляват. Не съм сигурен, че платеното е достоверно. Спасението на „угрижените за истината” е самотно дело. В информационния хаос на „мрежата” се търкаля всичко. Който търси, намира. Ако от ъглите на интернет наднича терор, с него трябва да се води война. Бедата е, че се изкушават да водят война и с истината като с терор. Парите и властта не търпят истина, а ако го правят, то е за кратко и по тактически съображения. Но има и нещо по-дълбоко от пазарното информационно безредие. В „епохата на постистината” истината се превръща във фалшива новина, в дръзка монополна претенция. Истината е конвенция и гледна точка. Властен декрет или посока на желанието. „Истина е, че истина не съществува.” Нищото нищожества. Нихилизмът ще погребе западната цивилизация. За това се досещат и вменяемите либерали. Но само вменяемите.

Миналата година министърът на образованието Кунева поиска помощ от фондация „Америка за България” и ето, че помощта вече пристига. В този случай чрез безплатни видеоуроци за ученици на тема „Как Българската комунистическа партия е контролирала обществото?”, продукт на група неуморни активни борци с миналото и автори на списъци с „антидемократична пропагандна”. Докато се озъртаме за фалшиви новини, да не се окаже, че са ни написали фалшиви учебници?

Комунистическата история трябва да бъде изследвана и публикувана. Истината трябва да се знае. И учениците трябва да я знаят. Идеализацията на тоталитарната държава по причини на предубеждения, неосведоменост или носталгични настроения е лоша политика. Компромис с режим, който догматизира утопия и отне фундаментални права, е невъзможен. Независимо от всички „обективни показатели” и прехвалени „социални завоевания”. Социалистическият дисциплинарен „уют” беше изпитание и задънена улица. Катастрофира по неизбежност в челен сблъсък с реалността за срока на едно поколение. Преследваха за книги, думи и кръст на гърдите. Произведоха неизчислим брой доброволни и принудени доносници. Днешните стражи на демокрацията са видими, преди бяха скрити, пръснати наоколо. Не се знаеше с кого се ръкуваш. Това трябва да е достатъчно за учениците, студентите, а и за всеки ляв или десен човек със съвест. Бедата е, че когато тази история е разлиствана с тънките пръсти на някой „красив и интелигентен”, работата тутакси загрубява и се превръща в нещо като кич. За обобщенията са абонирани хора с дарбата да се чувстват добре при всички режими. Преди при комунизма, сега при либерализма. Тембърът им е фалшив обаче, това са фарисеи. А тази история не търпи лицемерие. Тя се разказва само равнодушно, т.е. обективно. Развълнуваните са съмнителни. Антикомунистическият „фейк” се познава по закъснелия патос и по загубената мяра. Трябва да се помни, че през „онзи период” живяха хора. А хората усложняват картината. Идеологиите ненавиждат сложното, имат го за предателство. Преди беше така, сега е същото. Цензорите са сродни по дух. „Америка за България” не трябва да има достъп до този процес, защото това е „вътрешна работа”. На българина не бива да се плаща, за да търси истината, защото ще се получи престараване. Ще отлети в неискреност и преувеличения от желание да угоди. В името на „светлия антикомунистически идеал и всички евроатлантически ценности” това не бива да се допуска. Освен ако не искат да налеят вода в мелницата на Путин, Нинова и Ево Моралес... За патологията на тоталитаризма трябва да се говори, но не за да не се „върне комунизмът”, а за да не се скрие в либерализма. Като диктатура на либералния ценностен ред. Войната срещу християнството се води с нетърпима „толерантност” и терор. В стратегически съюз с исляма. Къртят основите на западната цивилизация. И преуспяват...

Новината, която никой не забелязва? Или промяната?

Идва ми наум един цитат от Николас Гомес Давила: „Съвременник, който не долавя миризмата на сяра, е загубил обоняние”…