След десетилетие на конвергенция между южнокорейските консерватори и администрацията на Обама, американските анализатори бяха подготвени за нова серия от разтърсващо съюза напрежение при Доналд Тръмп и Мун Дже Ин – сходно на съществуващото преди малко повече от десетилетие напрежение по време на администрациите на Джордж Буш и Но Му Хьон. Този анализ обаче пренебрегва ограниченията, които среща Мун и които вероятно ще го държат в правия път. Вместо това (напрежение в отношенията между двете страни, бел. пр.) южнокорейците са затаили дъх пред вероятността най-големият риск пред съюза между Южна Корея и САЩ да се появи от несигурността, идваща от самия президент Тръмп.

Мун заемаше длъжността шеф на кабинета на Но и кампанията му беше дело директно на администрацията на Но. Решението на Мун временно да спре разполагането на американската система за противоракетна отбрана (THAAD), поради процедурни опасения относно прозрачността и вътрешните екологични стандарти, напомниха на американците за деликатните предизвикателства, които пречеха на съюзните отношения между Вашингтон и Сеул преди десетилетие.

Мун Дже Ин обаче е изправен пред изключително различна вътрешна и международна ситуация като президент спрямо тази, на която беше свидетел като шеф на кабинета в администрацията на Но Му Хьон. Във вътрешен план Мун е начело на правителство, което има малцинство депутати в парламента на Южна Корея, а южнокорейската обществена подкрепа за съюза със САЩ (както и за разполагането на противоракетната система THAAD) е висока. Електоралната подкрепа на Мун се върти главно около нуждата да се изкорени корупцията и да се преодолее икономическото неравенство. За да го направи, той трябва да следва прагматична и отговорна външна политика, централният елемент на която ще бъде отбранителният съюз със Съединените щати.

Второ, Северна Корея под ръководството на Ким Чен Ун е различна от тази Северна Корея, която неговият баща, Ким Чен Ир, водеше преди десетилетие. Въпреки заявеното желание на Мун по време на предизборната кампания за водене на диалог и подновяване на икономическите връзки с Пхенян, севернокорейските ядрени опити, извършени само четири дни след избирането на Мун, послужиха като аларма за събуждане. Много отдавна Северна Корея изостави преговорите за премахване на ядреното оръжие и отхвърли усилията на администрацията на Мун за възобновяване на неправителствения обмен. Северна Корея под ръководството на Ким Чен Ун назначи военни лидери, фокусирани върху подривната дейност в отношенията с Южна Корея и прояви малък интерес от воденето на диалог.

На трето място международният контекст е различен. Предложеното от Мун съживяване на междукорейското икономическо сътрудничество ще бъде в противоречие с кампанията по оказване на натиск на администрацията на Тръмп и вероятно ще наруши санкциите на ООН срещу Северна Корея, освен ако Пхенян не се върне към политиката на ядрено разоръжаване. В допълнение усилията на администрацията на Мун за подобряване на отношенията с Китай бяха подкопани от нарастващия натиск от страна на Пекин, насочен към отказване от разполагането на системата THAAD.

Предвид ограниченията и рисковете, пред които е изправена Южна Корея в настоящата международна обстановка, Мун благоразумно ще се придържа към прагматизма и следването на политиката на Съединените щати. В навечерието на своето посещение във Вашингтон, в своите интервюта с американските медии, Мун видимо се насочи към минимализиране на потенциалните различия с администрацията на Тръмп. Той твърди, че неговите идеи за дипломация със Северна Корея са в съответствие с политиката на Тръмп за „максимален натиск и ангажираност” спрямо Пхенян. Мун отбеляза, че президентът Тръмп лично е предложил да изяде хамбургер с Ким Чен Ун по време на кампанията си.

Докато подчертава готовността си да върви заедно с водената от САЩ кампания за натиск и налагане на санкции, Мун омаловажи възобновяването на усилията за междукорейско икономическо сътрудничество, каквото е възможното повторно отваряне на индустриалния комплекс в Кесън. Той обвърза тези усилия с доказателствата за ангажираността на Северна Корея с ядреното разоръжаване. В интервю за Washington post от 20 юни, Мун изрази гнева си поради отговорността на Северна Корея за смъртта на американския студент Ото Уормбиър и нарече Ким Чен Ун „безотговорен лидер и много опасен човек”. По този начин прагматичният стил на Мун досега е в ярък контраст с този на неговия популистки политически наставник Но Му Хьон.

Решението на Мун за THAAD обаче, според съобщенията, е разгневило президента Тръмп, въпреки уверенията на администрацията, че екологичната проверка няма да доведе до преразглеждане на решението на Южна Корея да приеме системата за противоракетна отбрана. Освен това отдавнашните лични убеждения на Тръмп за отбраната на Южна Корея и свободната търговия могат да изплуват на повърхността по всяко време въпреки обещанията на Мун за укрепване на южнокорейската отбрана и значителния финансов принос на неговата страна за изграждането на нова база на американските войски южно от Сеул. По-късно тази година двете страни ще седнат на масата за преговори относно бъдещия дял на Южна Корея във финансовото участие в подкрепа на американските сили в Корея и е напълно нормално да очакваме преговарящите по търговските въпроси също да преразгледат и споразумението за свободна търговия между САЩ и Корея.

Най-големият страх на Южна Корея, е че лошите лични отношения между Мун и Тръмп може да подкопаят уверенията, на чиято основа се основава сигурността на Южна Корея. Тези опасения вероятно ще продължат въпреки дълбоките институционални връзки вътре в съюза, споделяната обща цел за противодействие на нарастващата несигурност на полуострова и в региона и силната обществена подкрепа за отбранителния съюз и в двете страни.

Автор: Скот Снайдър, научен сътрудник „Корейски изследвания” в Съвета за международни отношения.

Източник: National Interest