Кой е човекът в булдозера?

2 август 2014 г. Във Врачанско вали втори ден. Всеки момент се очаква река Скът да залее Мизия – трихилядно градче, разположено в най-ниската част на Дунавската равнина между Козлодуй и Оряхово. Само за 48 часа количеството на валежите във водосборния басейн на Скът е три пъти над цялата средномесечна норма. За лош късмет денят е и празник на общината, а в Мизия се пие от сутринта. В следобеда разтревожени общинари и полицаи започват да обикалят масите и едва ли не да молят хората да съберат най-необходимото от къщите и да се изнесат във високата част. В много случаи предупрежденията са напразни: „Сега ни е паднало да пием, абе я… не ни разваляйте празника!”... Предстои наводнение, което ще отнеме живота на двама души, ще залее и срути стотици къщи. Както често се случва, трагичното и комичното вървят ръка за ръка. В началото положението е като в английския анекдот за лорда, който седял в кабинета си в Лондон и четял вестник, когато връхлетял слугата му:

– Сър, сър, Темза приижда!
Лордът го погледнал възмутено и му направил строга забележка:
– Джон, толкова години работиш при мене. Не знаеш ли как трябва да влизаш? Излез, ако обичаш, и влез, както се полага.
Слугата се подчинил, но след десетина минути връхлетял още по-разтревожен:
– Сър, Темза приижда, ще ни залее!
– Джон, какво ти казах преди малко?! Излез, ако обичаш, и влез подобаващо.
Джон излязъл. Минали няколко минути, на вратата се почукало вежливо и лордът отговорил: „Да, влез!”. Джон влязъл бавно, както правел винаги, посочил към отворената врата и тържествено казал:
– Сър, Темза!

Да се върнем към Мизия в онази трагична вечер. Започва да се мръква, а Скът продължава да се разлива. Длъжностни лица са се скупчили на открито, правят, струват каквото е по силите им. Тогава се случва нещо неочаквано. На козлодуйския бряг се появява Корнелия Нинова с гръм. И с ботуши. След нея подтичва телевизионен екип. Тя е местна, има къща в Мизия, а семейството й произхожда от съседното село Крушовица. „В интерес на истината имах чувството, че въобще не беше загрижена толкова за собствената си къща, колкото беше възбудена от ситуацията, а може и от камерите”, разказва свидетел на случая. И се случва чудо невиждано – инициативата се поема от депутатката Нинова, която няма никакви правомощия в случая. Тя не е нито кмет, нито областен управител, нито пожарникар, спасител, полицай или военен. На всичкото отгоре е от опозицията и дори не е местен депутат във Врачанския район! Отнякъде се появява багерист, казва, че трябва да се прокопае еди-коя си дига, за да може водата да се оттече в еди-каква си посока. Нинова издава разпореждания да се извърши веднага, длъжностните лица са като хипнотизирани – слушат и изпълняват.

Да ви прилича този случай по нещо на 31 декември 2016 г., когато буря заклещи стотици автомобили на магистрала „Тракия” край Карнобат? И когато премиерът Бойко Борисов спираше „нахални тирове”, възмущаваше се, че никой не спазва забраните за движение, „извличаше” коли, чукаше по прозорците на заседналите да ги пита къде са тръгнали с жените и с децата (сякаш не е ясно къде може да си тръгнал в навечерието на Нова година!), ръкуваше се с екипажи на бронетранспортьори и едновременно с всичко това отбиваше във Фейсбук атаките на БСП, че правителството е безпомощно. Не че присъствието му кой знае колко промени ситуацията, но почти всички с изключение на част от заседналите останаха с впечатление, че положението е под контрол. Впоследствие се оказа, че задръстването в поледицата действително е започнало от аварирали тирове, а основната причина за парализата е, че този пътен участък е построен без защита срещу снегонавявания. Колкото до Мизия, депутатката от БСП беше убедена, че бедствието е предизвикано от аварирали язовири. Заради това й убеждение над стотици други водоеми в страната надвисна ураганът „Ел Ниньо”. Изградените по време на социализма хидросъоръжения имат важно екологично и дори климатично значение, макар някои да са загубили стопанското си приложение поради драстичното намаляване на напояваните площи. За ужас на ловци, рибари и овчари Нинова беше запретнала ръкави да разрушава опасни и безстопанствени водоеми и ако беше на власт, със сигурност щеше да бутне зрелищно поне няколко бента. Преди да се намери някой багерист, който да й подшушне, че вместо да се разрушават, по-добре е опасните язовири да се ремонтират, защото някой ден пак ще трябва да се полива, а държавата и общините не е зле да си влязат във функциите на стопани за „безстопанствените” съоръжения.

Година след бедствието в Мизия излиза заключение на съдебно-техническа експертиза, според което основната причина е огромното количество валежи. Констатиран е и занижен контрол върху язовирите, без това да е основният фактор в конкретния случай. Главната отчетена грешка на местните власти е, че са забавили спасителната операция през светлата част на деня и са догонвали събитията, вместо да ги изпреварват. Още от онези събития обаче 45-годишната тогава депутатка влезе в окото на драгия зрител. Разтропана жена, хубава, пък отгоре на всичко устата... Залудо работи, залудо не стой! Всяко село си търси такава кметица. Когато година по-късно Нинова се кандидатира за лидер на БСП, веднага се усети, че шансовете й за успех са огромни. Нейният предшественик Миков минаваше за народен човек (след някакъв събор, на който певица се беше качила на масата му, удачно беше казал, че „в такива ситуации имаш два избора – или да се направиш на дама с викторианско възпитание, или да си сред хората”). Но не беше разбрал друго – българите избират не този, който е с тях край масата, а онзи, който тропа по масата. Няма значение за какво се тропа, важното е да те чуят всички. А къде другаде ще те чуят, ако не на банката в парламента или в телевизионното студио. Нинова много добре беше осъзнала, че днешната ни държава (да не се бърка със съвременна държава) се управлява чрез телевизията, а не чрез идеи, програми, стратегии, политики...

Наскоро водещият Антон Хекимян попита продуцента Иван Христов дали участниците в риалитито „Смени жената” предварително са знаели, че ще бъдат поставени в някаква идиотска ситуация. „Честно ти казвам – не. Но ти преди малко попита и Корнелия Нинова дали е участвала в икономически схеми и тя каза – не. Важното е хората какво мислят и на какво вярват”, отговори му той. Мнозинството от избирателите на БСП определено вярват на Нинова. В телевизионните й изяви, посветени напоследък на борбата с „паралелната държава”, има от всичко – има и елементи от „Искрено и лично”, и на театър, и на сапунка, и на риалити, и на екшън, има и перчене, и по нещо от Бойко. Има и „отстояване на българщината”, както и типична българщина... Дето се вика – дори да те послъже, да ти е кеф, че те е излъгала, толкова ти се иска всичко да е така, както го казва. Членовете на БСП масово повтарят, че Нинова им е донесла самочувствие, и хич не ги интересуват нито сините петна в биографията й, нито десните икономически решения както в програмата на партията, така и в политическата практика на председателката. Също както сините избиратели не виждат в Борисов идеята, но пък търсят и намират силата. Така на последните избори България се постави в ситуация да избира между двама Бойковци, единият в пола. Нинова жъне аплодисменти след отстраняването на Георги Гергов от Изпълнителното бюро на БСП заради посредническата му дейност между главния прокурор Сотир Цацаров и бизнесмена Сашо Дончев на чаша кафе в кабинета му в ЦУМ. Сравнението с друг предишен лидер на партията – Станишев, тук изцяло е в полза на Нинова. Когато го питаха няма ли да реагира срещу лица в БСП, които се бяха поставили в услуга на братя Галеви, той отговаряше с непроницаем поглед: „Четете устава!”. Е, и Гергов с нищо не наруши устава на БСП, но във всяка нормална страна действия като неговите надминават дори и най-разкрепостените представи за политическо благоприличие. Така че овациите за Нинова са напълно заслужени. Друг е въпросът, защо Гергов въобще беше предложен за член на бюрото й, та се наложи бързо да бъде изваден сега. Всъщност повечето решения в партиен план, с които Нинова се гордее, са изключително спорни, но пък винаги са ефектни.

Да оставим настрана намирането и налагането на Румен Радев за кандидат-президент, при което председателката прати съпартийците си цяло лято за зелен хайвер да си играят на номинации „от долу”. Тук Нинова просто удари бинго, а победителите не ги съдят! В партийната централа обаче си помислиха, че са хванали Господ за шлифера, и започнаха хазартно да налагат цели служебни кандидатдепутатски листи със спорни имена, фаворизирани от новото ръководство. Всеки ден не е Великден и Драгомир Стойнев не е ас от Военновъздушните сили, а само партиен парашутист. Предимството от победата на президентските избори беше загубено само за седмици, след като БСП показа листите и платформата си. С малки изключения те вдъхновяваха колкото листа с вчерашното обедно меню в старата шкембеджийница на ъгъла на „Позитано”. Разбира се, всичко това беше сиропирано с масиран пиар: „Махаме старите лица от листите!”. Звучи прекрасно, стига някой да не беше забелязал, че ако правилото „Нинова” за не повече от три депутатски мандата на един политик беше приложено в други сродни на БСП партии, никога нямаше да научим имената на Бърни Сандърс и Джереми Корбин. Разбира се, както стана ясно впоследствие, Нинова съвсем не черпи вдъхновение от подобни примери вляво, а от Тереза Мей и… Маргарет Тачър. В този смисъл е последователна. „Усетих, че обществото не иска това политическо статукво, иска промяна”, казва лидерката на БСП, която подобно на Борисов, изглежда, има за съветник най-вече интуицията си. И продължи да трупа точки, като наложи пряк избор за първия пост в БСП. Изглежда чудесно, преди да се замислиш, че „най-демократичната” и „нелидерска” партия е готова да се отдаде на 4-годишна концесия в ръцете на безконтролен председател, който ще се избира пряко, докато членовете на Националния съвет – от конгрес. Кой от тях ще може да каже „копче” на лидера, ако утре самият той реши да пие кафе, с когото си поиска, и не само в ЦУМ? В разгара на скандала с Гергов Нинова успя да блесне още веднъж, след като в телевизионно предаване (къде другаде!) посочи Тачър и Мей като най-впечатляващи лидери в световната история. Тук отново се прояви като новатор. Български политици, включително социалисти, обикновено се задоволяват с клишето „Чърчил”. Или с цитат от някоя негова мъдра мисъл, действителна или мнима (какво е мислил самият Чърчил за българите и за българските политици – това е друг въпрос). Да, Тачър е историческа личност с немалко последователи – повечето извън, отколкото в родината й, но да е кумир за лидер на лява партия е политически куриоз от световен мащаб. Уви, той ще бъде оценен само от по-претенциозната публика. Или най-много да е вбесил все по-изтъняващото идейно ядро в БСП. На всички останали, които са се запознали с Тачър на кутия пуканки в киното в мола, Нинова вероятно за пореден път е направила чудесно впечатление. Мерил Стрийп наистина е въздействаща в „Желязната лейди”. А „Желязната ръка” на Марк Нопфлър и „Дайър Стрейтс” (кои бяха тези?) вероятно се помни само от шепа ценители, и то като хубава меланхолична мелодия, не като балада за битката на миньорите в Оргрийв с конните ескадрони. Строителите на европейския социален модел определено не са на почит сред днешния български елит за разлика от участниците в демонтажната бригада по разрушаването му. Никой не се обявява за последовател или поне за почитател на Бранд или Митеран, дори десните Аденауер и Ерхард с тяхната социална пазарна икономика (аха да стигнат до християнсоциализъм) изглеждат твърде демоде за нашите политици. Естествено, никой не иска да бъде „българският Алдо Моро” или Улоф Палме (дали въобще са ги чували?). Но нека не бъдем твърде претенциозни. Може би Нинова просто искаше да каже, че се впечатлява от Тачър и Мей не в идеен план (ако въобще такъв има значение при нея), а в човешки или просто като жени. Ако е така, има основателни причини: и Тачър, и Мей са от малцината лидери на Консервативната партия на Великобритания, които не са нито от богати семейства, нито с благороднически произход. Историята е показала, че такива личности често са изключително амбициозни, защото трябва да се доказват много повече от останалите. Общо взето, да не си на пътя им! Социалистическа по форма, но консервативна по съдържание, БСП е партия, в която произходът се цени. Особено когато трябва да се попълва висшият ешелон. Сегашната партийна председателка не произхожда от номенклатурно семейство и дори минава за външно тяло в БСП, макар да беше наложена тъкмо от червените барони. Но ако са си мислели, че Нинова отново ще им свърши някаква работа, след което лесно ще се отърват от нея, то тя, изглежда, има други планове за живота. След случая „Гергов” най-малкото би трябвало да се замислят – Нинова не изглежда като човек, който вежливо ще чука на вратите им и ще влиза тържествено. По-скоро тя ще ги употреби за своите цели, дори и да се налага да се отмята от досегашни решения и в различни периоди да играе собствената си противоположност. Имахме различен Борисов няколко пъти, защо пък да няма и Корнелия 1, 2, 3… Show must go on! Нинова вече се разправи със знакови и разнородни фигури вляво като Георги Първанов, Янаки Стоилов, Михаил Миков, посочи вратата и на всесилния Гергов въпреки заканите му, че ще се отвори „кутията със скелетите”. Кой ще е следващият? Казват, че в никакъв случай няма да е Румен Овчаров, но едва ли той може да бъде абсолютно сигурен в това...

Защото Нинова вече показа, че ще прави това, което искат и очакват от нея драгите зрители. Представете си я на власт - ако усети, че те искат сериозни промени, може и да ги започне, за да им се хареса. Но ако усети, че искат да я карат, както досега, докато наоколо се надига мътна вода, едва ли би им отказала още малко от същото. А когато мътилката потече по улиците, много е важно кой багерист пръв ще се добере до нея, за да впрегне енергията й. Ако е опитен и с акъла си – добре, ама ако е някой, който току-що става от масата на три ракии и на „... три морета”?