Промени в посоката и съдържанието на българската политика няма да има

Доскоро ни управляваше правителство с реформаторска фасада, занапред ще е с патриотична.

На Велики четвъртък, 13 април, Бойко Борисов наду фанфарите: „Искам да благодаря на всички участници в преговорите, защото, ако не бяхме постигнали съгласие, трябваше да отидем на нови избори, а това щеше да е пагубно за държавата.”

А можеше ли да няма съгласие?

Истината е, че преговорите за сглобяване на управляващата коалиция приключиха набързо, при вял обществен интерес и без всякакъв ентусиазъм дори сред самите участници.

Пътьом, от нощта на изборите насам, бяха елиминирани няколко дребни интриги.

Първата бе за така наречената Голяма коалиция. Тоест за съюз между двете водещи политически сили, което щяло да гарантира невиждана за страната стабилност. Симпатизантите на формулата ГЕРБ плюс БСП донякъде имат право. Общите гласове в парламента, на които можеше да разчита този политически брак, са 175, или с 13 повече от мандата на мразената от Борисов Тройна коалиция.

Стабилността, постигната след подобна договорка обаче, би била твърде илюзорна. Големите коалиции имат потенциала да си отглеждат влиятелни врагове. При липса на силна опозиция, сила, размах и проценти добиват всички останали, включително извънпарламентарните партии. Натискът на улицата значително нараства. Страната се изправя пред риск от непредсказуеми трусове. Дали от подобна загриженост или от партиен егоизъм (да си стегнем структурите, да направим екип, да отгледаме кадри), но Корнелия Нинова зачерта варианта Голяма коалиция.

Последваха вълненията около въпроса ще благослови ли ЕНП официален брак между ГЕРБ и патриотите? Оказа се, че ревностните привърженици на либералното статукво изглежда нямат нищо против. Щом е в името на стабилността…(простете за иронията).

Третата интрига бе около размера на минималната пенсия. Обединените патриоти дадоха вид, че твърдо стоят зад сумата 300, ГЕРБ – че са загрижени за бюджета. Е, стиснаха си ръцете на 200. Което няма никакво значение при драматичния скок от 30% на газа. Далеч по-интересно би било, ако новите управляващи споделят с отегчената иначе публика дали ще продължат инициативата на служебния премиер проф. Огнян Герджиков за въвеждане на еврото, което носи със себе си реалния риск от „гръцки сценарий” в България и допълнителна загуба на национален суверенитет.

Междувременно, преди да бъде пресечена финалната права, се случиха две важни събития. Марешки, чиято „Воля” се сдоби с 12 народни представители, побърза да обяви подкрепата си за 95-те от ГЕРБ. Срещата с ДПС (26 депутати) завърши с новината, че Движението ще подкрепя правителството до края на българското председателство на Съвета на Евросъюза. Сами можете да сметнете тогава, че и при правителство на малцинството ГЕРБ вече имаше осигурената подкрепа от 133 гласа в 44-ото Народно събрание.

Накратко, в процеса на преговорите цената на патриотите падаше, а ГЕРБ сключи двойна застраховка. Веднъж с Обединените патриоти за общо 122 гласа в НС и втори път – с „Воля” и ДПС. За всеки случай, ако официалните партньори станат взискателни и капризни.

Независимо какъв дял от властта ще получат Обединените патриотите (три, пет, седем министри), проблемите пред тях тепърва започват.

  • Напрежението между трите партии в самата коалиция се очаква да скочи, както стана в рамките на Реформаторския блок при предишния мандат. Всяка конструкцията, сглобена на принципа „заедно можем да вземем повече гласове и да прескочим бариерата за влизане в Народното събрание”, започва да скърца, след като изпълни целта си.

  • ГЕРБ са виртуози в играта за прехвърляне на отговорност. Ресорсите, натежали от нерешени с години проблеми и с високо социално напрежение, бяха под шапката на реформаторите в миналия мандат. Любопитно е сега и кой ще поеме военното министерство – терен, на който неминуемо ще се сблъска с информацията и компетентността на президента Радев.

  • Казано по Андрей Райчев, всяка прегръдка с Борисов може да бъде смъртоносна и за патриотите (както бе за „умните и красивите”).

  • Трендът при патриотите не е нагоре. На президентските избори те взеха повече гласове, отколкото на извънредните парламентарни. Марката „патриотизъм” вече не е запазена само за НФСБ, „Атака”, ВМРО.

  • Защо влязоха във властта се превръща в труден въпрос. „Приоритети за управление – 2017-2021”, под които лидерите на партиите от коалицията сложиха подписите си, са огромно разочарование. „Набор от принципно верни констатации за външната политика. Но отсъства политиката”, смята посланик Любомир Кючуков, ръководител на Института за икономика и международни отношения и бивш заместник-министър.

  • „Този текст е голяма смокиново листо, което трябва да прикрие срамотията на една сделка, направена изключително заради властта. Приоритетите за управлението на коалицията ГЕРБ – ОП не са управленска програма, не са дори програмна декларация. Това е набор от клишета”, коментира остро политологът Александър Маринов. Той определя документа като „ГЕРБ плюс няколко ключови думи, използвани от патриотите” и дава още по-кратък хоризонт за съществуване на следващото правителството от обичайните две години, които управляват кабинетите на Борисов.

  • „В програмата няма нищо особено и неочаквано. То ще възприеме идеите на Патриотите най-вече по отношение на реда и сигурността. И ще търси възпроизводство на програмните начела, които бяха заложени от ГЕРБ в хода на предизборната кампания”, смята социологът Първан Симеонов.

В добро настроение след ритуала по подписването и преди Великденските празници Борисов пожела на всички в свойствен стил: „Да караме внимателно, защото българинът свикна с хубавите магистрали”. Бъдещият премиер има защо да е доволен и небрежно бодър. Валери Симеонов изглежда забрави, че не искаше Борисов да е премиер, а приоритетите могат да се обобщят и така: още саниране, още магистрали, заявления за независима външна политика, но твърдо зад ЕС и НАТО, любезен реверанс към пенсионерите, затягане на реда в малките населени места и т.н. Те са само още едно доказателство, че големи промени в посоката и съдържанието на българската политика няма да има. Че участието на патриотите в правителството не е най-желаният, но е най-изпитаният вариант за ГЕРБ. Вариант, за който партията има добър тренинг с реформаторите. Свикнала е да прилага задушаващи прегръдки, както ние с магистралите. Да му мислят патриотите.