Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг вярва, че Русия „подценява единството на съюзниците от НАТО”, които са на едно мнение по въпроса за антируската политика. Но дали е така? Министър-председателят на Унгария Виктор Орбан си осигури трети пореден мандат при голяма изборна победа на 8 април. Очаква се неговата партия „Фидес” да запази мнозинство от две трети в парламента. Откакто дойде на власт през 2010 г., премиерът бе критикуван от ЕС за своето приятелско отношение спрямо Москва и заради добрите си лични отношения с нейния лидер. Според CNN Унгария изглежда все повече и повече като Русия. Подобно на Москва, Будапеща има проблеми с Украйна и блокира пътя ѝ към НАТО и западните организации. Орбан винаги категорично се противопоставя на санкциите срещу Русия и подкрепя диалога с Москва на всички нива. Премиерът дава отпор и на опитите на Джордж Сорос да повлияе върху политиката на страната. 

Новото коалиционно правителство в Италия, което ще бъде създадено след изборите през март, едва ли ще одобри каквато и да било политика, която би могла да разстрои отношенията с Русия. Всички политически сили, които постигнаха добри резултати на изборите, открито заявяват, че искат да имат балансирани отношения с Москва.

Междувременно в Словакия се надигат антинатовски настроения. Португалия и Гърция отказват да се присъединят към останалите членки на блока, които експулсират руски дипломати заради случая с отравянето на Скрипал. Атина винаги е била приятелски настроена към Москва, което засилва страховете, че основите на НАТО ще бъдат разклатени отвътре, докато отчуждението между НАТО и Анкара също се увеличава. Гърция и Русия продължават да дискутират по-нататъшни планове за подсилване на военното си сътрудничество, а някои експерти дори са на мнение, че отношенията между двете страни могат да бъдат разглеждани като опит да се „бръкне в окото на НАТО”. 

Въпреки скандала със Скрипал и шумотевицата, която се вдигна около предполагаемата химическа атака в Сирия, френският президент Еманюел Макрон потвърди своите планове да посети Икономическия форум в Санкт Петербург през май. В края на март германското правителство окончателно даде одобрението си за изграждането на газопровода „Северен поток – 2”. Решението разгневи Полша и балтийските страни, като създаде нова пукнатина, застрашаваща единството в блока. 

Отношенията на Турция с другите партньори в НАТО са в най-ниската си точка. Американските военни напускат страната. Германия изтегли своите части от военновъздушната база „Инджирлик”. Управляващата коалиция в Германия има планове за замразяване на преговорите за присъединяването на Турция към ЕС, тъй като страната нарушава човешките права. Разногласията относно Сирия също изглеждат труднопреодолими. Неотдавнашните събития в Северна Сирия могат да доведат до сблъсък между турските войски и френския военен контингент.

Анкара подписа договор, за да закупи руската система за противовъздушна отбрана С-400, която е оперативно несъвместима с оръжията на НАТО. САЩ предупредиха, че ще има последствия, в това число и санкции, ако се стигне до доставянето на системата от Москва. Освен това алиансът не успя да потуши и отдавнашния конфликт между Гърция и Турция.

Това не е първият път, в който единството в НАТО е поставено под въпрос. Необходимо е само да си спомним събитията от 2003 г., когато САЩ и Великобритания нахлуха в Ирак, въпреки че Германия и Франция се противопоставиха на този ход. В същото време идеята за паневропейски ред за сигурност набира инерция. Вашингтон е разтревожен заради механизма за постоянно структурирано сътрудничество в областта на отбраната (PESCO), като предупреди, че това може да подкопае НАТО. Този проект, както и създаването на Европейски фонд за отбрана (EU defense fund), ще улесни съвместното закупуване на европейски оръжия и оборудване, но по този начин ще бъде нанесен удар върху американския износ на оръжие.

Предложението за формиране на нов алианс за отбрана, който не е свързан с НАТО, бе добавено към европейската програма за сигурност. То бе подкрепено от Германия и Франция. Германският канцлер Ангела Меркел вярва, че сигурността на Европа не може повече да зависи от Америка и Великобритания.

САЩ и техните европейски партньори са разделени по отношение на иранската сделка, от която президентът Тръмп иска да се изтегли през май. Това е още казус, който предизвиква разногласия. Ако Америка излезе от иранската ядрена сделка, а Европа не го направи, НАТО ще бъде изправен пред изключително труден период в своята история. Има прекалено малко време, преди президентът Тръмп да обяви своето решение. Отношенията между САЩ и Европа се утежняват още повече от неотдавна започналата между тях „тарифна война”. Санкциите в стил „око за око, зъб за зъб” ще превърнат съюзниците от НАТО във воюващи страни.

И най-важното – НАТО е организация, която взема решения, основани на консенсус. Досега САЩ имаха влияние над всички държави членки и ги държаха в подчинение. Резултатите от изборите в Унгария и Италия променят баланса на силите вътре в алианса. С такава огромна обществена подкрепа, новите унгарски и италиански правителства могат да издържат на натиска, оказван от САЩ и да защитят своите интереси. Опитите да бъдат принудени да спазват принципа на трансатлантическата солидарност може да се обърнат срещу тях и да се стигне до открита конфронтация. Този път политиката на всяка цена да се поддържа прехваленото единство може и да не проработи. Едва ли това е най-подходящият момент НАТО да си прави експерименти, за да провери дали наистина това ще се случи.

Автор: Алекс Горка

Източник: Strategic Culture

Превод: Десислава Пътева