Президентските избори в САЩ не вълнуват само американците. Украйна и Сирия са двете страни, в които резултатите от изборите на 8 ноември могат сериозно да изменят ситуацията. Даже, ако имат късмет, тези избори могат да сложат край на кръвопролитията. Прекратяване на войната в Източна Украйна и разрешаването на сирийския конфликт би трябвало да вълнуват повече Европа, отколкото САЩ. Поддържането от Русия на сепаратистите в Украйна е пряко следствие от решението на Киев за членство в Европейския съюз и НАТО. В резултат на сирийската криза бежанците наводниха Европа. Европейските лидери или не са способни да се справят с тези две кризи, или решиха нищо да не предприемат, докато не стане ясно каква посока ще изберат САЩ. Разговорите на лидерите на Германия, Франция, Русия и Украйна на 19 октомври в Берлин и проведената след тях среща на Евросъюза не доведоха до никакъв резултат. Това е сигнал, че въпросът за Украйна и Сирия в този момент се намира в неопределено състояние, дължащо се на очакваните избори в САЩ. Берлинската среща беше първата през тази година на четирите ключови държави. Президентите на Германия, Франция, Русия и Украйна се срещат лично само ако се надяват, че е възможно приемането на някакви много важни решения. От тази гледна точка, изходът на срещата е пълен провал. След петчасовите дебати не бяха подписани никакви документи и впечатлението беше, че страните по различен начин тълкуват това, за което са разговаряли. Путин съобщи, че четворката лидери продължава съвместната работа по политическата програма и ще бъде разширена мисията на ОССЕ в Източна Украйна. Порошенко говореше за конкретен резултат, като подготовката на план за пълното прилагане на Минското споразумение от 2015 г. и прекратяване на бойните действия. Прилагането на плана, според него, се очаква да започне в края на ноември тази година. Отделно от това, той спомена за „полицейска мисия” на ОССЕ, съставена от въоръжен контингент, чиято задача ще бъде обезпечаване сигурността и честността на местните избори. Меркел и Оланд също споменаха за плана, но без да уточняват конкретни срокове за неговата разработка, а за мисията на ОССЕ добавиха, че тя няма да има „полицейски функции”. Създава се впечатление, че Меркел и Оланд въобще не са оказали натиск върху Порошенко и Путин, за да ги заставят да започнат изпълнение на множеството условия от Минските договорености. Разговорите за пътна карта означават, че тези условия и редът, в който трябва да бъдат изпълнени, ще бъдат подложени на преразглеждане. Френският и германският лидер отлично разбират до какво ще доведе това. Правителството на Порошенко няма да проведе избори, докато Русия не върне контрола на Украйна върху източната й граница. А Русия няма да върне на Украйна контрола върху тази граница, докато на изток не бъдат проведени избори. Даже и Саакашвили написа на своята страница във Фейсбук, че Германия и Франция игнорират главното искане на Украйна относно контрола върху източната граница, едва след което да се проведат избори в Донбас. Украинската Рада ще оцени такава стъпка като узаконяване на окупацията и едва ли ще я одобри, а освен това, тя вероятно няма да бъде одобрена и от украинската общественост. Именно затова никой освен Порошенко, който непрекъснато търси поводи да обвини Путин в неспазване на Минските договорености, не желае да определя конкретни срокове. Разработката на пътна карта в отсъствието на съществен пробив в преговорите на високо равнище, естествено ще доведе до задънена улица на процеса. Администрацията на президента Барак Обама всъщност делегира решението на украинската криза на Меркел и Оланд. Заместник държавният секретар Виктория Нюланд посети Киев, за да внуши на украинците европейско отношение към изборите преди решаването на въпроса за границите. А вицепрезидентът Джо Байдън се задоволи да посети Киев и да изрази своята съпричастност към борбата на Порошенко с корупцията. Следващата американска администрация може коренно да измени ситуацията в Украйна. Например, да заеме страната на Украйна в придвижването на политическия процес за урегулиране на конфликта, като достави на Киев смъртоносно въоръжение или ожесточи санкциите против Русия. Но тя също така може да подкрепи Русия в нейното искане да се пристъпи първо към провеждането на избори, като спре икономическата и техническа помощ на Украйна, докато тя не направи необходимите отстъпки. И двата варианта могат да станат възможни едва след като новата американска администрация започне да действа. До този момент е безсмислено страните да се договарят за каквото и да било.

На срещата с Путин на 19 октомври Меркел и Оланд също така са обсъдили ситуацията в Сирия, правейки опит да обвинят Русия в извършването на военни престъпления на територията на Алепо. Отговорът на Путин след преговорите е, че неговият курс зависи от политиката на САЩ: „Ние разчитаме на това, че нашите партньори и преди всичко американските ни партньори ще изпълнят всичко, което са обещали досега, по отделянето на т.нар. здрави части на опозицията от терористите на „Джабхат ан-Нусра” и подобните терористични организации”. На европейските лидери се наложи да преглътнат този недвусмислен намек. На 20 октомври срещата на Евросъюза осъди действията на Русия в Сирия, но европейските лидери не се договориха за налагането на конкретни санкции срещу Москва, като се ограничиха със заплахата от въвеждането на „нови ограничителни мерки срещу конкретни граждани и компании, поддържащи режима, в случай, че престъпленията продължават”. Новата администрация на САЩ трябва бързо да реши коя позиция ще заеме, дали ще ожесточи санкциите към Русия и ще изпрати  военни подразделения срещу режима на Асад в Сирия, или ще сътрудничи с Путин, оставяйки Асад на власт. Русия, Европа, Украйна, режимът на Асад и сирийската опозиция още сега биха могли да направят някои изводи относно бъдещия курс на САЩ. Обаче, предизборната кампания в Америка се превърна в състезание по заливане с кал, което ще продължи до самите избори. След това победителят ще се заеме с формирането на новата администрация и ще изработи стратегията си за работа с Конгреса. Много украинци и сирийци просто няма да доживеят този ден, когато САЩ ще вземат окончателното си решение.

Автор: Леонид Бершидский
Източник: Bloomberg