Политиката да бъдат унижавани тези, които управляващите считат за непълноценни украинци, ще доведе единствено до разкол на страната.

През изминалия месец украинският президент Порошенко разшири значително санкциите срещу Русия, въвеждайки в действие ограничителни мерки против редица компании, информационни източници и оператори на интернет и социални мрежи. Когато тези мерки бъдат реализирани в пълен обем, те практически ще дадат отражение върху 25 милиона украинци, тоест почти върху всички интернет потребители в Украйна. Но това е само поредната порция от дългата верига санкции, които Украйна започна да въвежда от 2014 г. след анексията на Крим от Русия. Отначало бяха наложени ограничения срещу руски телевизионни програми, след това срещу артисти и игрални филми. После срещу издавани в Русия книги. А съвсем наскоро Украйна издаде закон с изискване 75% от телевизионните предавания да са на украински език. В тази връзка, един западен журналист обвини Порошенко, че според него, за да бъдеш украинец, е достатъчно да говориш украински език и нищо повече. Критиците казват, че правителството се опитва да построи виртуална стена около Украйна в напразен опит напълно да я изолира от руското влияние. Те се тревожат от факта, че когато тази цел бъде постигната, Киев ще наложи националистичен курс, обвинявайки в неблагонадеждност източните украинци, повечето от които са близки по култура и симпатизират на Русия. Тези страхове се усилват от коментарите на такива хора като украинския министър на културата Евгений Нищук, който нарече източните украинци „генетично дефектни“ и  „безмозъчни“. Или пък ръководителят на военно-гражданската администрация за Донецка област Павел Жебровски, който заяви, че правителството ще „наложи на тези хора демократичните норми, като разположи във всеки голям град на изток по един гарнизон украински войски“. Все пак, има и такива, които са против подобни мерки, не само поради това, че те са нереални, а и защото, че са несъстоятелни. Тези трезвомислещи хора дават пример с това, че забраненият популярен сайт Яндекс е глобална компания, каквито са и Google, и Bing. Този сайт е регистриран в Холандия. Неговият украински филиал Yandex.Ua в юридически план няма нищо общо с компанията майка в Русия и освен това е един от най-големите данъкоплатци в Украйна. На много от хората забраната на най-популярните и широко използвани интернет търсачки им изглежда изключително странна, защото тези компютърни продукти са разработени специално за Украйна и намират изключително приложение в страната. А още по-странно е, че самата компания току що получи от украинското правителство сертификат, че тези продукти са в съответствие с украинските стандарти за национална сигурност. Правителството оправдава своите действия с необходимостта да гарантира националната сигурност на страната във войната, която води с Русия. Но даже и съчувстващите на Украйна наблюдатели не могат да си обяснят как националната сигурност става по-голяма, като например лишиш украинците от достъп до най-популярното в Киев приложение за повикване на такси, или от достъп до програмата за счетоводни отчети, която ползват повечето украински компании за плащане на данъчните си задължения. Но по-голяма тревога предизвиква фактът, че президентът Порошенко и неговите съветници не са в състояние да разберат, че милиони украинци виждат в техните действия атака срещу историческото им наследство и начина им на живот. Голямата част от населението, както и преди счита, че руската културна и религиозна идентичност не противоречат на тяхната украинска идентичност, а само я допълват. През ноември 2016 г. киевския център „Разумкова“ направи едно изследване, което бе широко огласено в украинската преса. Социолозите показаха, че половината украинци считат руския и украинския за „братски народи“, 25% ги определят като „един народ“. И не руската пропаганда, а продължаващите правителствени нападки върху културната, религиозна и етническа идентичност карат хората от Източна и Южна Украйна да вярват, че Майданът през 2014 г. е бил „въоръжен, незаконен държавен преврат“. Така, че за тези украинци наложените санкции не са против Русия. Тези санкции са против тях. Против „другата Украйна“, която не е съгласна с преписването на историята на страната и прекъсване на връзките с Русия. В качеството на доказателство те посочват, че последните санкции са само върха на айсберга. Сега за обсъждане в украинския парламент се намират четири законодателни инициативи за внасяне на поправки в действащия закон за езика. Управляващите го считат за прекалено либерален, защото разрешава в регионите, където не по-малко от 10% от населението използва втори език, той да има статут на официален. Когато през 2012 г. беше приет този закон, почти половината от украинските региони веднага направиха руския официален език. Промяната на закона и налагането на нови ограничения за използването на руски език ще лишат огромна част от хората публично да изразяват своето мнение. Същото се цели и с въведената квота, според която във вечерните часове 75% от телевизионните предавания трябва да се водят на украински език. Това ограничение не е направено с цел да намали присъствието на руските новинарски медии на територията на Украйна, тъй като те бяха забранени още през 2014 г. Това просто е начин да бъдат затворени устата на рускоезичните украинци, лишавайки ги от възможността публично да изразяват мнението си. В страна, където още през 2012 г. повече от 60% от вестниците, 83% от списанията, 87% от книгите и 72% от телевизионните програми излизаха на руски език, и където повече от 60% от гражданите заявяват, че общуват у дома на руски език, правителството дава ясен сигнал, че желае да изолира тези хора, а не да ги обедини. Както заяви преди гласуването говорителят на украинския парламент Андрей Паруба: „Словото е оръжие, а оръжие не трябва да се дава на врага“. Единствената позитивна стъпка, която направи правителството, беше, че по настояване на украинските сили за сигурност парламентът отложи гласуването на издържания в съветски стил проекто-закон, в съответствие с който високопоставеното духовенство в Украинската православна църква трябва да се назначава със санкцията на държавата. Със сигурност, приемането на такъв закон щеше да хвърли страната в открита религиозна война. Правителството предприе тази мярка срещу църквата, защото тя не се отрече от братските си връзки с Руската православна църква и нарече продължаващия в Източна Украйна конфликт – гражданска война.

Как може да се обясни това, защо една държава потънала в дълбока икономическа и политическа криза с действията си съзнателно засилва напрежението? Причината е, че разпалването на ненавист към Русия носи на управляващите краткосрочни политически изгоди. На първо място, такова напрежение обезпечава на Украйна международна подкрепа и финансиране. На второ място, това отвлича вниманието на населението от непопулярните икономически реформи. Освен това, ескалацията на напрежението позволява на Порошенко да намира все още някаква подкрепа за действията си, която напоследък падна до критично ниско ниво. И накрая, съмненията в лоялността на тези, които живеят на изток и на юг (без да говорим за Крим и Донбас, които напълно са изключени от политическите дискусии), му позволява да запази националистическия дневен ред, който голяма част от жителите в Западна Украйна подкрепят. През 2015 г. Порошенко заяви, че западният регион е „основа на украинската държава“. Обаче фрагментирането на украинското самосъзнание единствено и само на базата на историята, религията и културата на Западна Украйна не е достатъчно, за да изгради фундамента, необходим за национално единство. Сегашната политика на унижаване на тези, които правителството определи като непълноценни украинци, ще доведе единствено до разделяне на страната по етнически и религиозен признак. Това все още може да бъде предотвратено, ако държавата провежда недискриминационна политика в гражданското общество, като се отнася уважително към украинската идентичност, изградена на основата на две култури. Придържането към такава политика или отказът от нея ще бъде определящо за наследството от Майдана. В първия случай, тези събития ще бъдат запомнени като настъпването на нова епоха на национално единство, а във втория, като начало на разпадането на Украйна.

 

Автори: Николай Петро и Джош Коен

Източник: The National Interest