Геополитиката за разлика от класическата наука прилага аксиоматични методи. Обикновената наука и аналитиката започват със събирането на налични данни и факти. Те се подреждат в т.нар. база данни. Следващият работен етап е оструктуряването на тези данни. Те се превръщат в сведения, т.е. дават им се названия и пореден номер. Така се появява „система” и стигаме до науката, която изяснява нещо. По този класически път от събирането на факти до появата на наука не се появява нещо изключително важно: разбиране. Липсва познание. Аналитиците много знаят и малко разбират. Бившият американски кариерен професионален анализатор и старши ръководител от ЦРУ Дъглас Макичин казва: „Разузнаването е професия на познанието”. Как да стигнем до разбиране, до познание? Явно пътят е друг! „Съвършеният анализатор в разузнаването трябва да съчетава уменията на историк, журналист, научен методолог, комплексен мениджър и професионален скептик” – подчертава Джеймс Брус в своята книга Analyzing intelligence. Първоначално е необходимо да се сглоби аксиоматично определен модел. Това се постига далеч по-трудно от колекционирането на факти и данни. Необходими са дълъг стаж и голям опит, професионална интуиция и фантазия. Когато се изготви моделът, тогава в него започва да се „вкарва” наличната фактология. Ако тя хармонично се вмества, то тогава се постигат пълнота, цялостност и адекватност. Това е технологията на работа най-вече на стратегическото разузнаване. Именно затова разузнаването не е наука, а изкуство. Изграждането на споменатия по-горе модел е аксиоматично и то е в резултат на многогодишни натрупвания до появата на професионална интуиция и въображение, водещи в крайна сметка до прозрение. Последното е финалната фаза на концентрираното интелектуално усилие на експерта, изготвящ стратегически, дълбочинен анализ. В аксиоматиката няма политика. А какво е политика? За нея има различни определения. Например, че е изкуство на възможното, че е концентриран израз на икономиката и т.н. В настоящия анализ се тръгва от аксиомата, че в политиката ключовият акцент е въпросът за властта с ясната и цинична формулировка: кой е врагът? Ако говорим за враг, то логично се появява и понятието война. За науката войната е продължение на политиката с насилствени средства или други подобни определения. За разузнаването войната е надежден начин за решаване на икономически проблеми. В света днес основният и екзистенциален момент е финансово- икономическата криза. Това е криза на дълговата икономика. Криза на нефтодолара. Това е криза на разчетната единица – щатски долар – в световната търговия. Защо я определяме като криза на световната финансово-кредитна система? Защото дълговата икономика е капитализация на времето като продължителност. Ситуацията е критична и се стига до този момент, когато обслужването на дълга става с помощта на всички емисионни пари. Енергията на парите не задвижва процесите, а само служи за погасяване на дългове. Парите се въртят, но на празни обороти. Печалбите от пазарите изчезват. Няма къде да се инвестира. Няма печалба. Очевидно е, че нещо трябва да се направи с тази дългова икономика. Основен виновник за тази нерадостна ситуация са САЩ. Страна, която има 4% от световното население, произвежда под 20% от благата в света и консумира над 35% от тях! Как се получава това?
Демонстрация срещу договореностите от Бретън Удс, които превръщат щатския долар в световна отчетна единица. Лондон, 16 декември 1945 г. © Guliver/Getty Images
Страните произвеждат блага, а САЩ печатат долари и с тях купуват благата. Причината е във Федералния резерв. Обяснението на този феномен се свежда до това как приключва Втората световна война от икономическа гледна точка. Тя завършва с Бретънудското съглашение. Тогава американският долар става световна отчетна единица за богатство. (На международна конференция през юли 1944 г. в Бретън Удс, щата Ню Хампшър, американците изтъкват основната роля на американския долар и предлагат създаването на фондове за стабилизация с помощта на влогове от страните членки, както и създаването на банка за преустройство и възстановяване след войната. В крайна сметка световната валутна система се организира около американския долар, който е свързан с фиксирана цена на златото от 35 долара за тройунция. Друга цел на конференцията е да сведе до минимум опасността от спекулативно движение на капитали, като създаде ефикасни мерки за контрол. Затова тя поставя началото на такива организации като Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) и Международния валутен фонд (МВФ), които отпускат кредити за страните членки за преодоляване на краткосрочни дефицити в платежния им баланс, без да се налага незабавно обезценяване на валутата.) През 1945 г. Франклин Рузвелт лети към Близкия изток и се качва на палубата на крайцера „Куинси”. Той се среща с краля на Саудитска Арабия Абдул-Азиз бин Абдул-Рахман ибн Фейсал Ал Сауд. Между двамата се договоря монополът на американците върху саудитския нефт. Така се появява нефтодоларът като отчетна единица в световната търговия. Въглеводородната енергетика е тази, върху която се базира нефтодоларът. Тя е в центъра на третата, четвъртата и петата технологична вълна. Технологична вълна е термин в теорията на научния и техническия прогрес, означава съвкупност от производства с единно техническо ниво, които се развиват синхронно. Смяната на доминиращата в икономиката технологична вълна предопределя и неравномерния ход на прогреса. Петата вълна в момента си отива, защото намаляват въглеводородните ресурси на планетата. Очевидно човечеството ще върви към друг вид енергетика. Но засега това непрекъснато се отлага, защото днес почти всички технологии в света са свързани с енергийните суровини – нефт, природен газ и въглища. Налице е криза в индустриалното общество, което е полегнало и живее върху въглеводородната енергетика. Кризата обаче бързо се прехвърля и във финансовата сфера. Необходимо е да започнат глобални преговори за излизане от тази ситуация. Първоначално измислят G-7, после G-8, накрая даже G-20.
На път за дома след конференцията в Ялта президентът Рузвелт се среща с краля на Саудитска Арабия Фейсал Ал Сауд на борда на американски военен кораб. Египет, 20 февруари 1945 г. © Profimedia/ Corbis
Карикатура на Уинстън Чърчил от художника Поуинс Евънс, 1926 г. © Profimedia/ Corbis
Неотдавна американците чрез Хенри Кисинджър предлагат на Китай G-2! Пекин отказва. В действителност без много шум G-2 функционира, но в състав САЩ–Великобритания. Преговорите в различните цитирани по-горе формати не дават никакъв резултат! Защо? Защото САЩ са банкрутирали! Цялото богатство на американците се състои от дългове с множество нули. Става все по-трудно да се зачертаят тези нули, да се разкарат финансовите балони и пирамиди, да сработят финансовите деривати, хедж фондовете, финансовите трикове, фокуси и пр. Войната се оказва най-надеждният начин да се разрешат икономическите проблеми. Защото тя докарва обстоятелства с непреодолима сила. Отваряме британския договорен търговски правилник. Гледаме раздел „Форсмажор” и първото, което виждаме, че пише там, е… война. Американският икономист, професор и носител на Нобелова награда за икономика Пол Кругман откровено заявява: „За изход от кризата на нас ни е нужен икономически аналог на Втората световна война”.
Какво да направи Барак Обама? Необходимо е драмата да се припише на естествения ход на събитията. Какво освобождава от задължения? Кога не трябва да се плащат дългове? Кога не трябва да се изпълняват задължения? Кога не трябва да се спазват съглашения? Когато са налице форсмажорни обстоятелства. Не е сложно да се разбере, че ни чака война в близко бъдеще, изходът от задънената ситуация е глобална война. Но къде? За голяма война са необходими коалиции. Кой с кого ще воюва? За тази цел е необходимо да се създават врагове. Геополитиката формулира отчетливо централния въпрос: кой е врагът? Ако питате в Русия кой е врагът, то отговорът е САЩ. Американците въвеждат санкции, безобразничат по целия свят. Либия, Сирия, Ирак, Тунис, Египет…
Збигнев Бжежински е прекалено откровен, когато казва: „Дайте да не се заблуждаваме. Ние не се борихме срещу комунизма, а срещу Русия, както и да се нарича тя”. В началото американците искат да организират „перезагрузка”. Нещо като рестартиране на дружбата с Русия на базата на либералните ценности. При Владимир Путин обаче „перезагрузката” на базата на либералните ценности се отменя! Така постепенно се стига до въвеждането на санкции срещу Русия заради Украйна. Американците измислят и още една „хватка”, наречена FATCA, поредния акт на американската администрация. Чрез FATCA те заявяват на света следното: След като ползвате като разплащателна единица долара, бъдете така добри да плащате данък! И когато Русия се опитва да преговаря по темата FATCA, отговорът на САЩ е кратък и ясен: НЕ! С други думи всяка една страна ще трябва да пълзи на колене до Вашингтон и да договаря в индивидуален план как ще си заплаща данъка след влизането в сила на FATCA и каква банкова информация ще бъде длъжна да предоставя на американците. По-ясно казано: „чуждестранните финансови институции, които не вземат участие във FATCA, ще бъдат облагани с 30%”. Ще се удържат 30% данък при източника в полза на САЩ на определени плащания към финансови институции, които не участват във FATCA или отказват съдействие и разкриване на информация. В този план е интересно да се знае за писмото на Уинстън Чърчил до лорд Роберт Будпи в навечерието на Втората световна война, в което той обяснява главната вина на Германия: „Непростителното престъпление на Германия преди Втората световна война беше нейният опит да освободи своята икономическа мощ от световната търговска система и да създаде свой собствен механизъм на обмяна, който би лишил световните финанси от печалба”. Май Кремъл се опитва да направи същото през последните години. Днес Русия произвежда два пъти повече блага, отколкото консумира. И се опитва да не харизва всяка година по 50-60 милиарда долара, които се изнасят от страната. В същото време демонстрира и военна мощ, пуска във вода атомни подводници, които изплуват на неочаквани места по моретата и океаните, стратегически бомбардировачи летят насам и натам, някакви междуконтинентални ракети се изстрелват и пр. Възстановяват се бившите съветски военни бази в Лурдес, Камран, та даже се говори и за нови в Латинска Америка. Нечувана дързост при наличието на около 720 американски военни бази по света.
Трябва да се отбележи, че Русия например не може да купува само с рубли на световния пазар, защото глобалната отчетна парична единица е доларът. Тогава какво е решението? Да се създадат нови валутни зони. Доларът е в центъра на финансовата криза и трябва да се намали неговото централно и единствено влияние. За нови валутни зони говори и банковата група Ротшилд. Защото Ротшилд не капитализират времето като продължителност и не капитализират кредитите. Ротшилд капитализират времето като последователност от събития, т.е. от кръговрата. Те се интересуват например от обменния кръг долар-рубла-евро. Или друг кръг: евро-юан-лира. Или злато- сребро-платина. Ротшилд печелят не от кредитите, а от процеса на постоянен обмен. Печалбата идва от различните курсове при обмяната на валутите или ценните метали. Прави се богатство от кръговрата. Кредитите вървят линейно във времето, а при обмена имаме кръговрат, цикъл. За да се излезе от трагичната ситуация, в която се намира нефтодоларът, от дълговата икономика, трябва да се премине към валутни зони. Това значи, че трябва да има производство в самата валутна зона и да се правят ограничени покупко-продажби между различните валутни зони. За да функционира описаната схема, е нужен пазар за съответната валутна зона. Необходими са потребители. Консуматорите трябва да са поне около 300 милиона. Днес Русия е 140 милиона. Заедно със страните от Евразийския съюз и Митническия съюз потребителите стават над 170 милиона. Ако към зоната се прибавят и 40 милиона украинци, и 80 милиона корейци, и 127 милиона японци, се получава превъзходна валутна зона на базата на рублата. Има технологии, има суровини, има потребители. Тогава ще може да се разговоря наравно със зоната на долара (тя трябва да остане САЩ, Мексико и Канада), със зоната на еврото, със зоната на юана, после ще се появи и зоната на иберореала (Латинска Америка), както и зоната на златния динар (ислямският свят). При реализирането на тази схема различните зони произвеждат и търгуват една с друга. Помежду им стои банковата група Ротшилд, която печели от обмена на валутите и изпълнява ролята на паричната власт така, както е било в историческа дълбочина. За да се реализира този проект, Русия се насърчава да си изгради емисионен център. Е то защо наскоро измислят и знак на рублата. Доларът си има знак, еврото си има знак, сега и рублата има. Къде в цялата тази история е ролята на Украйна? Разясняването на тактическите въпроси на текущия момент винаги опира в разбирането на замисъла на случващото се на ниво стратегия. Проблемът „Украйна” има два аспекта. Първо, събитията в страната имат за цел задълбочаване на конфликта и оформянето на двете противостоящи коалиции за голямата война. Второ, Украйна си я представяйте като стратегически газов винтил, който от времената на СССР стои на пътя на тръбите, пренасящи въглеводороди в Европа. Нека разгледаме по-подробно втория аспект. Основна военностратегическа цел на САЩ в Украйна е газотранспортната система: тръбопроводите, компресорните станции, газовите хранилища. Контролирането на експортните магистрални газопроводи Уренгой (Сибир) – Помари (Волга) – Ужгород (Западна Украйна) на украинска територия позволява чрез манипулации с обемите и цените на транзита на природния газ от Русия в Западна Европа да се влияе практически на политиката на Руската федерация, както и на тази на Европейския съюз. С това се обяснява и присъствието на Робърт Байдън, син на американския вицепрезидент Джо Байдън, в украинската фирма Burisma Holdings, която ще контролира 49% от украинската газотранспортна система. През февруари 2014 г. американците повеждат в играта срещу Русия. Те спечелват първата битка. Изземват инициативата на специалните служби на Европа, които организират протестите на украинците в Киев, т.е. Евромайдана, и поставят проамериканско правителство Яценюк–Турчинов. По-късно се появява и друга поставена от САЩ фигура – президентът Петро Порошенко, т.нар. „шоколадов крал”. Завземането на властта в Киев става предимно с помощта на американски частни военни армии. Особеното в статута на тези формирования е, че техните войници не носят отличителни знаци. Те не са военнослужащи и върху тях не се прилага международното право по отношение на военнопленниците. Сега малко тактика. Бойци от американска частна военна компания трябва да изпълнят тактическа задача в района на град Славянск (Източна Украйна). И не успяват. Проруските сили пленяват 20 бойци, за които по-късно е установено, че принадлежат на САЩ. Ето защо правителството в Киев незабавно хвърля в района на Славянск основните сили на т. нар. антитерористическа операция (АТО).
Създалото се положение кара на 12 и 13 април 2014 г. директорът на ЦРУ Джон Бренън да посети Киев. Той настоява за силова операция за освобождаването на пленените. Естествено, официално никой не казва каква е истинската цел на АТО. Поради особения статус (извъндържавен) на бойците от частните военни армии тяхната съдба не се обсъжда по дипломатически канали. И изведнъж на 23 април по руската телевизия вицеспикерът на Думата на РФ Сергей Железняк прави интересно изказване, в което казва, че в определен момент „Русия ще предяви факти за присъствието в Украйна на чужди наемници”. Тази заплаха на Кремъл е начин да се подскаже, че може да се организира пропагандна кампания около пленените бойци от частните военни армии. Вместо конфронтация Русия–САЩ се предоставя един вариант за преговори, в които Украйна може мирно да се подели. Русия има интерес основните обекти на газовата инфраструктура (Ужгород) в Западна Украйна да се окажат в ръцете на украинските националисти, опекунствани от Ватикана и специалните служби на Германия. Тогава Русия ще има изгода, защото нефтодоларът ще бъде по-лесно заменен с евро. Малко пояснение. Ключов е винтилът в град Ужгород, където тръбите с газ излизат на повърхността. А когато се затвори винтилът в Ужгород, в играта се появява и Китай. Защото блокирането на транзита на руски газ за Европа автоматично ще пренасочи обемите на изток. Буквално казано, Русия предпочита Германия да контролира винтила в Ужгород, а не американците. Така както Германия е подписала канцлер-акт (с който поема ангажименти пред САЩ), така и злите езици в Русия говорят, че президентът Борис Елцин устно е приел или е подписал нещо подобно с американците по отношение на нефтодоларите. Колкото нефт продаде Русия, толкова рубли може да напечата. Къде отиват руските пари от продажбата на нефта? Отиват в разни спестовни фондове, фондове за бъдещите поколения и прословутия резервен фонд. Същите зли езици казват, че 25-28 долара от барел остават в Русия, а останалите пари отиват в цитираните по-горе фондове, в банки в Манхатън. Въпросът е къде се влагат газовите пари на Руската федерация? Отиват в „немскоговорящите” банки. Например в Райфайзен банк и в швейцарски банки, в които обаче пак говорят на немски.
Тук трябва ясно да се каже, че когато се анализира американската външна политика, не може да се говори за единна такава. Френските външнополитически експерти най-често говорят за „американските външни политики”. По-долу става ясно защо французите са абсолютно прави в това отношение. Оперативният план на американските „ястреби” (групата на Ричард Чейни) предвижда разпадане на Украйна, тъй като, докато Украйна е неделима и стабилна, стратегическата цел на САЩ е недостижима. Към разпад може да се стигне при бързо развитие на политическата криза, задълбочаване на кървавия хаос и въвличането на Русия в гражданската война. Естествено, за всичко ще бъде виновен Владимир Путин. По отношение на руския президент се прилагат същите медийни технологии, с които са сатанизирани Муамар Кадафи и Башар Асад. Както се шегуват руснаците: „У кошки пропало котят, это Путин виноват”. Събитията в Украйна могат да се считат и като начало на война срещу Русия. На местните избори на 14 септември 2014 г. в Русия се подготвят безредици. На всички представители на опозицията в 30-те най-големи града на Русия са раздадени от чужбина сериозни пари. Френският журналист Тиери Мейсан твърди, че „около 50 000 украински агитатори, внедрени в състава на бежанците, които са преминали на руска територия, се групират в Санкт Петербург”. Други анализатори също предвиждат сериозни безредици в града на Нева на 14 септември. Опозиционно в Санкт Петербург са настроени около 3540% от жителите на мегаполиса, те са най-много в процентно отношение в сравнение с другите градове в Русия. Пък и това ще бъде сериозно предизвикателство за Владимир Путин. Нали е родом от Санкт Петербург. Тактическите задачи на силовото обезпечаване на американските планове в Украйна се подсигуряват от бойци на частните армии, които знаят добре руски език. Обърнете внимание на тези бойци, които и днес не си свалят черните качулки и маски, за да не им се виждат лицата. Вземат се предпазни мерки да не бъдат заснети техните лица и да не се идентифицира личният състав на частните армии. В Донбас има случаи на убити чернокожи наемници.
Карикатура на директора на ЦРУ Джон Бренън от Крис Уеър, 2013 г. © Guliver/Getty Images
Закарпатската област в Украйна е ключова. Американците желаят именно там да установят пълен контрол. Всички тръбопроводи от Русия към Европа минават през тези земи. Проблем е, че на тази територия има и един малък народ, наречен русини, който населява района на град Мукачево и е проруски настроен. А тръбите минават и през земите на русините. Сериозен проблем! За американците е необходимо да установят силов контрол във въпросната Закарпатска област. До подписването на съветско-германския договор „Молотов–Рибентроп” през 1939 г. град Ужгород от векове е принадлежал на Унгария. Ето защо в Унгария е базирана американската частна армия Academy. Съгласно информация от частната разузнавателна компания Farwest LLC, която подкрепя украинските националисти от „Десен сектор”, в бившата съветска авиобаза Тасар в Унгария са настанени 11 000 наемници от цитираната по-горе американска частна военна компания. Самият Ужгород е пълен с унгарски „туристи” с подчертана военна стойка. Съвсем наскоро Виктор Орбан, премиер на Унгария, поиска автономия за унгарците в Закарпатието. Накратко, на групата на Ричард Чейни е необходим повод за въвеждането на наемниците от частната армия Academy в Закарпатието. Стигаме до ключовия момент. Американските „гълъби” (част от демократите) в администрацията на Барак Обама, лауреат на Нобелова награда за мир, се отказват от военна намеса в украинския кървав хаос. Ето защо противниците от РУМО (Разузнавателно управление към Министерството на отбраната, военното разузнаване на САЩ) на неоконсерваторите, т.е. на групата на бившия вицепрезидент на САЩ Ричард Чейни, по свои агентурни канали предават на своите колеги от ГРУ (военното разузнаване на Русия) информация за „коварните планове” на неоконите в ЦРУ и Държавния департамент. За сведение на читателите въпросният канал за информация между Русия и САЩ работи от много години. Точно една такава информация по цитирания по-горе канал позволява на 11 април тази година да бъдат пленени в района на град Славянск 20-те бойци от американската частна военна компания. С което е предизвикано и посещението в Киев на 12 април на директора на ЦРУ Джон Бренан. Това е и причината експертът по Русия, заместник държавният секретар на САЩ по политическите въпроси Уилям Бърнс, внезапно да подаде оставка на същата дата. Битката между властовите центрове в САЩ позволява на Русия да лавира както в Донбас, така и сред националистите в Закарпатието и в Унгария. Целта на Кремъл е да се елиминират американските наемници на Ричард Чейни и контролът на тръбата около Ужгород да попадне в ръцете на „черния интернационал”: това са днешните европейски националсоциалисти, преди всичко от Унгария и Германия. Необходимо е да се има предвид, че в Западна Украйна живеят униати, наричани още гръко-католици, които силно се влияят от римския папа, естествено. Папата им казва какво е правилно и какво е неправилно. В Донбас са православни и те трябва да слушат Кирил, патриарх Московский и всея Руси. Той също като папата на униатите показва на православните правия път.
Конфликтът по линията униати–православни не е за подценяване, когато се анализира обстановката в Украйна. Като изключим президента Порошенко, останалите първи държавни ръководители в Киев не са православни. Или са баптисти, или са сциентолози, или от някакви други секти… Май повечето не са и славяни. Наскоро руският президент Владимир Путин посещава Ватикана и се среща с папа Франциск. Стопанинът на Кремъл закъснява за срещата с 50 минути. Явно с нежелание е пътувал, за да се види с папата. Владимир Путин подарява на своя домакин икона, свещен предмет. А папата подарява на Путин майолика (художествена керамика с непрозрачна бяла глазура) „Градините на Ватикана”, т.е. несвещен предмет. Очевидно срещата не е на равни начала по решение на папата. Кой стои зад папата? Същият този „черен интернационал”, това са реваншисти, които са загубили от англо-американците Втората световна война. Ако говорим с икономически измерения, то отговорът е: германците (тевтонците) са загубили от съюза на Уиндзорите с банковата група на Ротшилд. Кои са създали Британската империя? Отговорът е много кратък: Ротшилдите. Става въпрос за икономическата част, там, където е властта на парите. А екзистенциалният враг на англо-американците са тевтонците и духът на Фридрих Шилер, който витае в Дрезден. Ето защо градът е бил така жестоко и на пръв поглед безсмислено бомбардиран от англо-американците в края на Втората световна война. След подписването на канцлер-акта от Германия след 1945 година германците нямат право да си надигат главата пред англо-американците. Германия няма право да отглежда отново духа на Фридрих Шилер на немска територия. И затова германците сега си го отглеждат в Западна Украйна, в Галиция при „Десен сектор”. През 1940 година Уинстън Чърчил казва: „Ние не воюваме с Хитлер, а с германския дух, духа на Шилер, така че този дух да не се възроди. Вие трябва да разберете, че тази война не се води срещу националсоциализма, а против силата на германския народ, която трябва да бъде съкрушена веднъж и завинаги, независимо от това в чии ръце се намира тя: в ръцете на Хитлер или в ръцете на свещеник йезуит”.
Американският държавен секретар Джон Кери и руският външен министър Сергей Лавров на среща в Женева по повод на химическите оръжия в Сирия, 12 септември 2013 г. © Guliver/Getty Images
Путин на посещение при папа Франциск във Ватикана, 25 ноември 2013 г. © Guliver/Getty Images
През 80те години на миналия век брилянтният френски германист Алфред Гросер казва в парижкия Институт за политически науки пред своите студенти: „След Втората световна война Западът абсолютно ненужно унижава Германия. След години това ще му коства много”. Май това време дойде! Точно това, което англо-американците правят с Германия през 1945 година, те искат да направят и с Русия след 1991 година. Известният германски политолог Александър Рар преди време казва нещо кощунствено и абсолютно неполиткоректно за Запада. Неговата теза е, че за западния свят „победата над Русия е по-важна от победата над Хитлер. Защото Хитлер все пак е свой, а Русия е чужда”. Когато един ден Новорусия се федерализира или суверенизира, то почти паралелно на този процес от Украйна ще се отдели и Галиция към Европа, към Меркел. Нали там е газовият винтил. Първи вече си отиде Крим. След него ще си отиде Новорусия, след нея автоматично и Галичина. Американците ще държат здраво Централна Украйна и Киев. (Новорусия или Нова Русия се нарича областта в района около Азовско море и Черно море, която включва южната европейска част на днешна Русия, както и южната част на Украйна (Донецка област, Днепропетровска област, Запорожка област, Николаевска област, Херсонска област, Одеска област и Кировоградска област), Приднестровието и Молдова. Също така Харковската и северната част от Таврическата губерния.) Преди пет години канцлерът Герхард Шрьодер заявява, че в момента Европа консумира годишно 180 милиарда куб. метра природен газ, а през 2015 г. ще има нужда от 400 милиарда куб. метра газ. Ето защо започват да се строят „Син поток-1”, „Син поток- 2”, „Северен поток” и всичко спира, преди да започне сериозно строителството на „Южен поток”. ЕК се намесва и всичко замира поради Третия енергиен пакет, който е предложен от британците. Според този пакет производството и доставката на енергия трябва да се отделят от преносните системи. Идеята за разделянето на фирмите преносители от фирмите – производители и доставчици, не среща еднакво топъл прием навсякъде. Франция и Германия са против плановете на Европейската комисия. Те заедно с Австрия, Гърция, Латвия, Люксембург, Словакия и България смятат, че изискването за разделение е неправомерно и може да има негативни социални последици. За да се осигурят 400 милиарда куб. метра газ за Европа, са необходими ресурсите на Русия, Иран и Централна Азия. Ето икономическата база на една бъдеща коалиция между тях. Различните руски газопроводи обезсмислят газотранспортната система на Украйна, която американците се готвят да ползват като средство за политически и икономически натиск срещу Руската федерация и Европейския съюз. Защо се появява в даден момент по британско предложение Третият енергиен пакет в ЕС? Сериозните анализатори са наясно, че англо-американците никога няма да позволят в отношенията между Русия и Континентална Европа да господства взаимозависимост, в центъра на която да се намират примерно 50% от енергийната сигурност на Европа. За да стане още по-ясно, може да се цитира и Кристоф Леман, независим политически консултант по разрешаване на конфликти, както и основател и главен редактор на сайта New Eastern Outlook. В своята статия „Атлантическата ос и разпалването на войната в Украйна” от 30 юли 2014 г. той споделя един свой частен разговор на яхта в началото на 1980 г. с водещ адмирал на НАТО от Северна Европа. Двамата обсъждат въпросите на европейската сигурност. Адмиралът заявява следното: „Американските колеги от Пентагона ми казаха-безусловно-че САЩ и Британия никога няма да позволят европейско-съветските отношения да се развият до такава степен, че да поставят под съмнение политическото, икономическото или военното върховенство и господство на САЩ и Британия на Европейския континент. Такова развитие на събитията ще бъде предотвратено с всички необходими средства, ако е необходимо, и по пътя на провокирането на война в Централна Европа”. Тоест още през 80-те години на миналия век всъщност е имало проблеми с бъдещия „Южен поток”.
Картината няма да е пълна, ако не се изясни и ролята на Китай в Украйна. В края на миналата година, на 7 декември, украинският президент Виктор Янукович неочаквано посещава Пекин. Оправдава се, че това е отдавна планирана визита. Връща се в Киев и започват майданските безредици на улица „Грушевски” в центъра на Киев. Майданът се сформира и се развихря. Какво се е случило? Виктор Янукович е седял на две столчета. Западно и руско. След китайската визита се опитва да седне на три столчета. За негово нещастие всички те се отдръпват едновременно и той се оказва на земята. Мултивекторната външна политика винаги свършва така, даже и ако е украински специалитет вече 24 години. В Пекин украинският президент подписва междудържавен договор. След Майдана в украинското Министерство на външните работи се опитват да намерят въпросния договор, но не успяват. Няма го. От китайските медии се разбира какво е подписал Виктор Янукович. Оказва се, че китайците са взели под аренда за 50 години 3 милиона хектара черноземна земя за отглеждане на зърнени култури. С част от зърното ще се хранят прасета, а останалото ще се изнася в Китай, където няма черноземни почви. Това не е всичко! Договорено е с Пекин китайците да инвестират в Крим и там да се разработи пристанище, през което годишно да преминават 140 милиона тона товари. По Транссибирската жп магистрала за сравнение годишно преминават 100 милиона тона чужди стоки. Целта е да се направи Хонконг вътре в Митническия съюз. Целта е през Крим да мине „Икономическият пояс на новия морски път на коприната”. САЩ са пред фалит, пазарите на американците ще се свият, а Европа е огромен пазар от платежоспособни консуматори на стоки. Крим е планиран за огромна стокова борса на китайски стоки. В подписания от Виктор Янукович договор с Китай се предвижда изграждането в Крим на игрална зона. Хазарт? Не че огромни тълпи ще се засилят натам да залагат на рулетка, а по-скоро за да има формула за сенчести банкови операции, които са безконтролни. При китайците около 1/3 от паричния оборот се намира в сенчестата зона. Това прави годишно около 25-27 трилиона юана. Крим е в Европа и се очаква да бъде вътре в Митническия съюз нещо като Хонконг. Китайските стоки по този начин се оказват „произведени” в Митническия съюз и се интернационализира юанът. Така банковата група на Ротшилд елегантно си решава основен проблем. На Русия е планирано да се отреди ролята на охранител на китайската борса и валутния център от попълзновенията на американския империализъм. Но Крим вече е в състава на Руската федерация. И вече някои американски банки, когато пращат чекове по пощата на кримчани, при адресирането пишат на плика, че Крим е в състава на Русия. Сега вече Пекин и Москва строят съвместни планове за полуострова.
За разпада на Украйна се готвят както САЩ и ЕС, така и Русия. Обстановката в Донбас и страната се усложнява всеки ден. Налице са задълбочаващи се санкции на Запада против Русия. Санкциите ще катализират процеса при оформянето на противостоящите коалиции в Големия Близък изток: южната, начело със САЩ (Саудитска Арабия и повечето сунити), и северната, начело с Русия (Иран, Централна Азия и повечето шиити). Между двете коалиции стои Израел. Искрата най-вероятно ще се появи по повод темата с химическото оръжие в Сирия или атомната програма на Иран. Дипломатите ще отстъпят на военните. Прерастването на конфронтацията в Близкия изток в голяма война накрая ще открие изход от световната криза на индустриалното общество на дълговата икономика, която е съградена на базата на „нефтодолара” на САЩ. Това е и отговорът на поставения по-горе въпрос: къде ще избухне голямата война?