Политическите скандали замъглиха една много важна новина за българското образование. Новината е официална, но остана затисната нейде в комуникацията между парламента и изпълнителната власт. Тя е, че училищната реформа, стартирана с новия просветен закон, претърпя пълно фиаско. Не се потвърдиха плановете на Министерството на образованието и науката (МОН) за броя на преобразуваните училища, а ключови наредби, които прилагат практически закона, ще бъдат цялостно ремонтирани. Всичко това не просто говори за лошо свършена работа и задълбочава кризата в българското образование. Но и фатално се отразява на финансите на стотици училища. Ако досега бяха на ръба на оцеляването, вече са под него, мъчат се да се хванат.

Ако тези изводи ви се струват пресилени, то е редно да се уточни, че всичките констатации и цитати в статията са на база на официални публични документи. Но българската журналистика отдавна е в режим “публикуване на прессъобщения”, затова и до момента не е забелязала очевадното.

Всичко започна с новия Закон за предучилищното и училищното образование, приет през есента на 2015 г. след 5-годишно обсъждане в 3 парламента и коствал милиони левове за “публични дискусии”. Влезе в сила поетапно, като най-важните промени настъпиха от 2017 г. Може би най-фундаменталната новост касае ниските образователни степени – основно образование вече се получава в VII клас, а не в VIII. Така и не стана ясно каква е ползата от по-ранното дипломиране, но пък то означава, че в края на учебната 2016-2017 г. се дипломират два класа в основните училища - VII, които учат по новите правила, и VIII, които действат по старите. На фона и на намаляващите всяка година деца, това означава поне един клас по-малко в съответното основно училище, което е ключово за финансите му. Известно е, че делегираният бюджет се формира на база на записаните ученици. Всичко това означаваше колапс за стотици основни училища в малките населени места, тъй като всяко дете носи ключов приход. В броя от февруари 2017 г.  списание “А-спекто” предупреди за проблема. Описахме притеснението на училищен директор от Северна България. Той заяви, че бюджетът, който сега стига само за заплати и осигуровки, ще бъде намален с 27-28%. И промяната означава или учителски съкращения, или по-ниски възнаграждения, или и двете, заедно с по-ниска образователна услуга. През това време МОН твърдеше, че проблемът не е чак толкова голям, тъй като основните училища може да се преобразуват в обединени. Това е училищен статут, въведен с новия закон, в който децата учат до X клас, тоест проблемът с броя на учениците щял да бъде решен. МОН твърдеше, че около една трета от всичките 1257 основни училища ще станат обединени, тоест съкращения, намалени заплати и други подобни негативи няма да бъдат повсеместни. На практика сметките означаваха, че ще бъдат засегнати към 800 школа, но в плановете на министерството другите 400 - обединени и “спасени”, изглеждаха успокояващо. Но оптимизмът бе неоправдан дори и спрямо тези 400, тъй като съгласно правилата, заложени от закона, статут на обединено училище се получава много трудно. Изискват се материална база, брой и квалификация на преподавателите, отсъствие на “конкурентни” школа в близост, съгласие на местната власт и т.н. Затова много директори бяха скептични, че “обединеното училище” е постижима идея.

Всичко това са стари дискусии, дойде време за равносметка. Срокът за преобразуването на училищата приключи на 31 май. И се оказа, че едва 56 от от очакваните към 400 основни училища са станали обединени. Няма шега – едва 56. Не 400, не 200, а цифром и словом 56. Източникът на данните е самият министър на образованието Красимир Вълчев. “При спазване на регламентираната процедура в Глава осемнадесета, раздел I…за постъпилите в Министерството на образованието и науката 56 предложения за преобразуване на основни училища в обединени са издадени заповеди на министъра на образованието и науката”, казва той на 28 юни в отговор на депутата от БСП Ирена Анастасова при парламентарния контрол. А три седмици по-рано в образователната комисия на парламента чистосърдечно признава: “Общо-взето можем да кажем, че почти всички предложения на местните власти са приети. Аз лично очаквах да има повече предложения за обединени училища. Ние се опитахме, доколкото е уместно, с общи критерии да направляваме този процес, тъй като водеща е спецификата. В някои училища няма материална база, в други няма преподаватели, за да прераснат от основни в обединени училища и да обучават в първи прогимназиален етап. Не е подходящо в други случаи, заради наличието на професионални гимназии, където децата биха получили професионална подготовка. Това е от една страна. От друга страна, имаме множество села, райони, в които децата са с ниска склонност да пътуват и не биха пътували в друго училище”.

Има ли нужда от дешифровка? 8 пъти по-малко от планираните основни училища са станали обединени, в 8 пъти повече недоимъкът ще реже до кокал! 8 пъти повече училища са застрашени от съкращения, ниски заплати… А да не забравяме, че има и други към 800, в които “по план” се очакваха проблеми. Предупрежденията на директори и учители, че обединените училища са химера, станаха факт. Лъсна и празнотата на дългогодишните твърдения как училищните автобуси решават проблема с разстоянията при закритите школа (Вълчев признава, че на децата не им се пътува). На фона на всичко това и депутатите от ГЕРБ, родители на закона, и МОН никога не поискаха да чуят тези съображения. Днес факт са и провалът, и пораженческите откровения на министър Вълчев. Видими и признати са.

Но общественото внимание отдавна се плъзга към по-маловажни теми. Не само медиите са равнодушни към тези факти, но и политическата опозицията. Дейността й се изчерпва с въпроси при парламентарния контрол, нищо повече.

Скандалът с проваления училищен закон не свършва дотук. Две ключови наредби се оказаха непригодни, пишат се наново.

Едната е за приобщаващото образование. Тя влезе в сила миналата есен и е с обем на закон – 69 страници, които разписват реални действия при работа  с деца, нуждаещи се от подкрепа. Ефектът й обаче бе разрушителен, след като буквално подлуди хиляди учители, принуждавайки ги да попълват стотици документи на месец. Вместо да работят с малчуганите, те трябваше да се занимават с формална и безсмислена бумащина. Недоволството от наредбата бе толкова голямо, че още след приемането й регионалните инспекторати бяха залети с гневни писма, а отговорът бе… че учителите се престарават в прилагането й!? Казусът стигна до парламента и ето новото признание за провал, отново от министър Вълчев:

“Отчитайки новите реалности и трудностите, които съпътстват всяка промяна, и съобразявайки сменянето на Педагогическата колегия, в Министерството на образованието и науката беше създадена работна група, която анализира прилагането на наредбата…Като основни затруднения се посочват административната тежест, противоречащите на Закона за предучилищното и училищното образование текстове, липсващи механизми за прилагането на отделни разпоредби, недостигът на специалисти с различни професионални профили, недостатъчната промяна в организацията на работата на учебната и институционална среда… Поради тази причина Министерството на образованието и науката започва процедура за написването на изцяло нова наредба”.

Тук следва да помълчим. При всичките изредени от Вълчев недостатъци на наредбата, възниква въпрос – нима друг, а не точно експертите на МОН я писаха? Новата каква ще? Но по-добре да помълчим, наистина.

Втората негодна наредба е за приема на деца в училищата. Просветният закон даде възможност общините да определят правила за записване, а наредба № 10 от 1 септември 2016 г. им посочи препоръчителни критерии. Настана хаос, в София правилата за прием на първолаци бяха атакувани от прокуратурата, а родители недоволстваха, че  ;майки и бащи “конкуренти”, вадят фиктивни бележки за местоработата (единият от критериите е адрес на работното място). “За съжаление посочените критерии не успяха да предотвратят порочната практика с некоректна адресна регистрация и бележки… Предвид изложеното Министерството на образованието и науката обсъжда нови варианти на наредба 10”, гласи поредното откровение на министър Вълчев, произнесено на 26 юни в Народното събрание. Има ли нужда от повече доказателства за провала на поредната “училищна реформа”?

Все пак едно нещо не може да се отрече на министър Красимир Вълчев, който съвсем скоро прие поста. Искрен е. Но при цялото мълчание и равнодушие насреща, честността нищо не му коства. Може да си позволи и по-големи откровения.