Поредната стъпка към нажежаване на напрежението в Европа
Заседанието на Съвета НАТО-Русия от 20 април не постигна никакви резултати. Провалът бе последван от решението на НАТО да засили дейността си в Европа и да увеличи военното си присъствие в непосредствена близост до границите на Русия .
Военните учения „Пролетна буря” започнаха на 2 май и ще продължат до 19 май. В мащабната военна подготовка участват около 6000 войници. 1500 военнослужещи от 10 страни-членки на Алианса, включително САЩ, Великобритания, Германия, Холандия, Литва и Латвия, пристигнаха в Естония, където ще протекат годишните учения на силите на НАТО. Канадски екипи от специалисти, както и финландски офицери също ще вземат участие в ученията.
САЩ използва за транспортирането на своите войски военни самолети Bell Boeing V-22 и двувитлови тежкотоварни вертолети CH-47 Chinook. Полските Су-22 и изтребителите F-15 осигуряват въздушно покритие на сухопътните сили. За да си осигури мултинационална представителност, НАТО ангажира по-малките си съюзници с логистика и подпомагане на оперативните звена. Засиленото участие на Германия има за цел да демонстрира все по-голямата роля на Берлин в Алианса. „Пролетна буря” се провежда само две седмици след двудневното учение Ramstein Alloy 1, което събра в трите балтийски държави въздушните сили на Белгия, Испания и Полша, както и на Финландия и Швеция, които не са членове на алианса. Всъщност „Пролетна буря” е част от един мащабен процес, насочен към засилването на военното присъствие на НАТО в региона. Естонският министър-председател Таари Рийвас призова за постоянно военно присъствие на силите на НАТО, както в „Естония, така и в съседните държави” . Той настоява решението за това да бъде взето на срещата на върха на НАТО, която ще се състои във Варшава в началото на юли 2016 г.
Американското министерство на отбраната поиска 3,4 милиарда долара за фискалната 2017 г. (за сравнение сумата за 2016 г. бе 789 милиона долара), за да засили американското военно присъствие в близост до западната граница на Русия. Сумата ще помогне на САЩ да ротира повече войници в региона, да провежда повече учения, както и да съсредоточи допълнителна военна техника.
Инициативата за гарантиране на европейската сигурност на Обама (European Reassurance Initiative) предвижда по-голямо участие на САЩ в ученията, разполагане на американски военни стратези и съществено военноморско присъствие точно пред прага на Русия . Трябва да се отбележи, че предложеното от Пентагона засилване на европейската отбрана през 2017 г. предвижда съвместни учения на американските и финландските военновъздушни сили.
Въпреки, че са представяни като безобидни, ученията които се провеждат на около 160 километра от руската граница, са най-големите военни упражнения във Финландия с участието на американски самолети. Това се смята за крачка към приемането на Финландия в НАТО . Според доклад, поръчан от финландското правителство, ако Финландия се присъедини към алианса, това би предизвикало сериозна криза със съседна Русия. Неотдавна финландската телевизия YLE представи допитване, според което едва 22% от финландците подкрепят едно бъдещо членство в НАТО, а 55% са против него. Съюзниците от северноатлантическия пакт подготвят позиционирането на 4 батальона – в състав от около 4000 войници – в Полша и Балтийските държави като част от мерките за укрепване на границите с Русия . Вероятно САЩ ще разположат 2 батальона, а Германия и Великобритания – по един. По време на визитата си в Брюксел заместник-министърът на отбраната на САЩ Робърт Уърк потвърди числеността на силите. Новината е доста изненадваща за повечето германци, с оглед на това, че подобен ход не се ползва с единодушно одобрение. Всъщност обикновените хора в повечето страни-членки на НАТО не възприемат добре острата антируска реторика . Едно скорошно допитване на Pew Research Center разкрива, че мнозинството от хората в Германия (56%), Франция (53%), Италия (51%) не подкрепят идеята за защита на балтийските държави от „военната заплаха”, която се вменява на Русия . Резултатите от същото проучване сочат, че 58% от германците не смятат, че Русия е заплаха за тяхната страна, а 49% са твърдо против идеята за разполагане на постоянно военно присъствие на НАТО в Полша и балтийските държави. През февруари тази година министрите на отбраната на страните-членки на НАТО одобриха принципното разполагане на войски в Източна Европа, въпреки че дипломати твърдяха, че точният им брой все още не е фиксиран. В края на април делегации от скандинавските и балтийските държави, както и страните от Вишеградската четворка се срещнаха в Юрмала, Латвия, където бе взето решение през 2017 г. да бъдат изпратени войски в Прибалтика. От 2017 г. на ротационен принцип всяка страна-членка ще изпраща контингент от 150 войници за период от три месеца.
В края на април тази година САЩ разположи свои изтребители F-22 в Европа, два от които бяха изпратени в румънска военновъздушна база на черноморското крайбрежие. На 27 април други два изтребителя F-22 бяха позиционирани в базата Шауляй в Литва, където са базирани самолетите от балтийските военновъздушни сили на НАТО. Разполагането на такива модерни бойни самолети в Европа се случва за пръв път, откакто Вашингтон взе решение да засили военната подкрепа за своите източноевропейски партньори от НАТО . Изтребителите F-22 са почти неуловими за радарите и разполагат с такива технологични предимства, че Конгресът на САЩ забрани на производителя Lockheed Martin да ги продава на други страни. Говорителят на военновъздушните сили на САЩ майор Шерил Клинкел казва: „Целта ни е да създадем възможност да оперираме от множество точки. Искаме нашите противници да не могат да предвидят бъдещите ни ходове”.
Плановете на НАТО обхващат и черноморския регион. На 22 април заместник-генералният секретар Александър Вершбоу заяви, че Турция, България и Румъния могат да усилят военноморското присъствие на НАТО в Черно море, като част от стратегията за възпиране на Русия . Според концепцията за създаване на съюзнически флот в Черно море, Украйна и Грузия също могат да се присъединят. Плановете предвиждат и оптимизиране на дейността на разузнавателните служби. Генерал Филип Брийдлав, главнокомандващ силите на НАТО в Европа, заяви, че САЩ не са насочили работата на специалните служби в посока на заплахата, идваща от Русия. Както и че трябва да насочат техническите си възможности към нарастващата военна мощ на Москва. Според него в момента САЩ се колебаят дали да фокусират повече разузнавателни сателити и друга техника, които да проследяват руските военни ходове. Брийдлав разкри, че е поддръжник на идеята за отделяне на повече средства за дейности, които биха спомогнали Русия да бъде държана под око.
Самата Русия отдавна счита за заплаха експанзията на НАТО в близост до нейните граници. По-рано тази година руският президент Владимир Путин одобри стратегия за отбрана, според която широкото военно присъствие на НАТО в Източна Европа и балтийските държави е пряка заплаха за руската национална сигурност . В отговор на интензивните военни учения на НАТО, Русия обяви плановете си да създаде четири нови дивизии в рамките на тази година.
По думите на руския външен министър Сергей Лавров „военната инфраструктура на НАТО се приближава все повече до руските граници. Но когато Русия предприеме действия, с които да гарантира националната си сигурност, мигновено бива обвинена, че изпълнява опасни маневри в близост до границите на НАТО. Истината е, че границите на НАТО се придвижват към Русия, а не обратното” . Говорителят на руското външно министерство Мария Захарова заяви, че подобни ходове създават основа за реалното изпълнение на военни планове срещу Русия. Според нея провежданите инициативи имат подчертано агресивен характер. НАТО използва несъществуващата заплаха от Русия като претекст . Захарова отбелязва, че Москва ще отговори с равностойни политически, дипломатически и военни ходове.
Русия отдавна призовава НАТО да се въздържа от експанзия в Източна Европа, тъй като това би могло да дестабилизира сигурността в региона. Въпреки това, от 1999 г. насам НАТО присъедини 12 източноевропейски държави и е на път да добави още една – Черна гора . Сега алиансът разширява военното си присъствие в Европа. Постигането на обща Европейска политика за сигурност и отбрана костваше огромни усилия. Като концепция тя е феномен в световната история, който служи за пример на други държави. Сега обаче тя е на път да се превърне в част от миналото. Благодарение на агресивния подход на САЩ и НАТО всички постижения в сферата на европейската сигурност ще изтекат в канала. Идеята за „Велика Европа”, която се простира от Лисабон до Владивосток изглеждаше изпълнима само до преди няколко години, но сега тя се превърна в непостижима мечта. В резултат на засиленото присъствие и военни дейности на НАТО, сега е достатъчна само една искра, за да пламне цяла Европа. И това няма да е за пръв път. Опасният развой на събитията все още може да бъде предотвратен. Когато има воля, има и начин. Сега е времето да прекъснем порочния кръг. Русия е готова да даде своя принос, но насреща й НАТО отговаря с оголени зъби.
Източник: Global Research
Превод: Антоанета Киселинчева