Скоро така бързо ескалирал скандал не е имало. Новината, че на пазара са пуснати черно-бели учебници на по-ниска на цена, предназначени за деца от бедни семейства, разбуни за часове българското общество. В отговор Министерството на образованието и науката (МОН) първо се направи, че няма проблем, а после разпореди цветни книжлета за всички осмокласници. Казусът касаеше именно 8 клас.

Не беше изговорено къде се корени проблемът. Едва ли ще се случи и в следващите дни, тъй като предразсъдъци и интелектуален дефицит традиционно пречат да се види клечката, която пали скандалите в България. Сега също няма да се забележи, че пожарът лумна не защото на частното издателство „Просвета” му хрумна да издаде учебници с различни цветове и цени, нито пък, че МОН ги е одобрило. Действията на министерството са недопустими, но коренът на проблема е друг – настаняването на пазарната икономика в образованието, превръщането на училището в арена на търговия. Нима не знаем, че търговците отдавна са в храма? Нима е от днес? Вече берем най-гнилите плодове.

Като фактология това, което се случи, е именно закономерен пазарен феномен. Има ли бедни и богати в България? Има. Добре ли е бедните деца да се учат? Безспорно. Може ли да се направят някак по-евтини учебници, без това да е за сметка на качеството им? Не. Затова частното издателство „Просвета”, което е едно от многото работещи с МОН, решава да пусне учебници за по-бедната „таргет група”. Прави го по-начин, който счита за приемлив (черно-бели картинки). Министерството одобрява идеята, като със сигурност в главите на чиновниците това е прекрасна „социална политика”. Само че не е социална политика, а е официално сегрегиране на бедни и богати, и то чрез най-милото за хората – децата. Новината се разчува, засегната е тънка струна, българите чувстват несправедливост – настава скандал. Може ли обаче да се сърдим на частното издателство? Не, то цели печалба, печели от оборот. Може ли да се сърдим на МОН? Да, но действията му според логиката на свободния пазар не бива да бъдат хулени. Нима не искате на бедните да се помага? Нима сте против да се образоват? Според логиката на свещения свободен пазар цялата тази работа е хуманна.

Коренът на проблема е в това, че образованието е подчинено на бизнеса, на принципите на свободния пазар. Това е огромна беда, която България допусна и със здравеопазването, където резултатите буквално причиняват смърт. Има сфери, в които пазарна икономика не бива да се допуска. Щом се допусне, настават обидни и неприемливи случки като тази с учебниците. Хората в България отдавна знаят, че „човешкият материал” се дели на първо и второ качество според парите, но сега го видяха спрямо децата си… Заболя ги, реагираха, но нищо няма да се промени, ако не осъзнаят, че българското общество е устроено точно по законите на тази неправда. Уважаеми българи, което ви се струва недопустимо като морал, е напълно оправдано според теорията и практиката на свободния пазар. По неговите закони хората наистина се делят на първо и второ качество в зависимост от парите. А отдавна в училище има свободен пазар, нали?  И това е коренът на проблема, а не в това, че някакво издателство решило да направи нещо си, а чиновници са го одобрили.

Определянето на учебниците от години става по следния начин: многобройни частни издателства отпечатват варианти, конкурират се със съдържание, визия и цени, МОН ги одобрява, учителите (директорите) избират по кой да се учи. Напълно резонно в тази среда е един ден да се появи и учебник за деца на олигарси – ако някоя преподавателка от частно училище реши класът ѝ да се обучава по него, защо не? А сега нека помислим какво би се случило при противоположния вариант, ако учебниците се определяха чрез друг принцип. Ако например имаше държавно издателство, което да отпечатва всички варианти и по тях преподавателите да избират? Или пък, ако това издателство се конкурираше на пазара с частните, субсидирано от държавата, предлагайки евтини и качествени книжлета? Това, което щеше да се случи – днес нямаше да има учебници за бедни и богати, книжлетата щяха да бъдат достъпни за всички, съдържанието им щеше да бъде много по-контролирано, нямаше да са повод за социално разслоение. Но пък щеше да липсва огромният печеливш частен бизнес с учебниците. Търговците, които работят в тази тъй привлекателна сфера (всяко дете следва да разполага с учебници, клиентите са гарантирани), щяха да са аут. Но търговците са огромна сила, поради което и сега няма да бъдат изгонени.

България имаше такова държавно издателство, дори и след промените. Иронията е, че бе точно „Просвета”. Вече не е. Днес плащаме данъци за големи, стари безумия, а с течение на времето цената им се увеличава.

За много хора в България, при това такива, които ръководят или определят общественото мнение, свободният пазар е много повече от свещена крава. За тях той е това, което бяха за ранните комсомолци сборниците с ленински тезиси – не само трябва да им вярваш, ами и живота си да дадеш за тях. Днес тези хора не се наричат комсомолци, а например: „Защитници на свободната воля”. Всеки, който предложи отказ от пазар, включително в образователна сфера, на мига бива дамгосван за комунист, тоталитарист, реакционер и т.н. А всъщност ликвидирането на бизнеса в образованието би значело не отказ от капитализъм, а просто… ликвидиране на бизнеса в образованието. Мястото му не е там.

Скандалът с учебниците като цяло е символ. Ознаменува все по-задълбочаващото се социално разслоение. Децата отдавна са разделени на бедни и богати, но вече и чрез цвета на картинките.