Всичката уродливост на трийсетгодишния български преход се събира в убийството на Милен Цветков. За три десетилетия България се превърна в място, където талантът няма никакво значение. В място, където просперират основно нахалните, безпардонните, разглезените хора. Хората с много пари и с много връзки се превърнаха в еталон, в пример, който трябва да следваме, ако искаме да успеем. Не ученият, не професионалистът, не този, който се труди, а онзи с усещането за всепозволеност е издигнат на пиедестал. И това, лишено от всякаква мисъл за другия, поведение, е възпявано не само от ъндърграунда. Това поведение има и своите интелектуални апологети. Разбира се, в концепциите на образованите оправдаването на безпардонността звучи така - индивидуалността е над всичко, над правилата, тя е свещена и неприкосновена. Нека другите, обикновените, да спазват законите, да спират на червен светофар, да карат със съобразена скорост. Ето така българските почитатели на Айн Ранд 30 години оправдават беззаконието и наглото нарушаване на всякакви правила. С тези си приказки за господството на индивидуалността над обществото създават климат, който позволява просперитета не на най-талантливите, а на най-пробивните и грубо амбициозните.
Убийството на Милен Цветков показа по възможно най-ужасяващия начин, че в днешната българска демокрация тези, които страдат, са именно хората, спазващи правилата. А джигитите, били те на пътя или като цяло в обществото, успяват. Защото не се съобразяват с нищо. Интересното е, че този свят има своите гласовити почитатели. И те съвсем не са от средите на престъпния свят. Съвсем достопочтени и уважавани хора са. Покрай трийсетгодишнината от началото на българския преход с особен интерес четях интервютата на някои политици. Най-вече на тези от т.нар. "демократичен спектър" или "автентично десните" или "седесарите по душа". Имам предвид бивши президенти, бивши премиери, бивши министри. Всички те ни обясняваха колко прекрасно нещо е преходът, какви забележителни неща сме постигнали. И знаете ли, за себе си тези хора са абсолютно прави. Те наистина постигнаха много. Най-вече в материален аспект. Носейки се по вълните на конюнктурата, се добраха до позиции, каквито преди 10 ноември можеха само да сънуват. А високите позиции им донесоха не само престиж. И много пари им донесоха. Е, как няма да са доволни от Прехода тези борци за демокрация, тези хора, за които дружбата с ЕС и НАТО е като "слънцето и въздуха за всяко живо същество"!? За тях всеки, който дръзне да изрази недоволство от начина, по който протичаше Преходът, е или "агент на Кремъл", или "загубеняк, който не е способен да се възползва от чудесните възможности, предоставени ни от новото време". А тези политици-демократи се възползваха. Прекрасно се възползваха и от приватизацията, и от хаоса, че даже и специални закони, които да облагодетелстват забогатяването им, си написаха.
И докато те богатееха по всякакви начини, ние, "загубеняците", трябваше да аплодираме "демократичните реформи" и да спазваме правилата. Да сме законопослушни и винаги да изчакваме на червен светофар. Само че в днешна "демократична България" спазването на правилата не само не ти носи успех. Спазването на правилата може и да те убие.