По-рано се считаше, че тероризмът е отклонение от стандартните форми на насилие, регламентирани с нормите на международното право и всевъзможните конвенции. Но напоследък става пределно ясно, че всъщност тероризмът е нова форма на насилие, която не е задължително да се отнася към сферата на ненормалността, а трябва да се разглежда като военна стратегия. Отнасяйки тероризма към ненормалността (като психиатрично отклонение), държавите всъщност не могат да се справят с него, тъй като не го „лекуват” правилно. Стратегическият тероризъм – това е война срещу държавата (обект на интереси) и докато Европа не осъзнае, че е мишена на действия на контролирани прокси групи, никога няма да се справи с тероризма. Цветните революции бяха ефективни толкова много години, тъй като бяха считани за естествени демократични бунтове. Напоследък технологията стана по-слабо ефективна, защото се осветли, стана видимо изкуствена и разпознаваема, а от там и безсмислена. Ако не знаеш каква е отровата, никога не можеш да откриеш противоотрова. Затова тероризмът трябва да се разглежда като инструмент за решаване на политически цели.

Но това не са цели на малки „революционни” извънсистемни групи, какъвто е бил тероризмът преди десетки и стотици години (например в хода на освободителни войни или идеологически движения). Днес тероризмът е просто бухалка, груб разговор за промяна на политическото поведение. Дефлацията на властта изобщо в неолибералното общество води след себе си концепцията за употреба на извънредна сила. Тактиката за „безкомандното съпротивление”, тоест структурирането на множество ядра в обща мрежа без връзка помежду си и без явна йерархия (за да може, ако се разкрие едно, другите да останат в безопасност), е откритие на американците от миналия век. Така че маньоврите за водене на мрежови войни, каквито в момента представляват зачестилите терористични атаки в цивилизованите райони на света, са нещо отдавна познато и овладяно като конструкция. За съжаление стратегическият тероризъм, използван за политически цели, има и своите недостатъци, които можем да наречем най-общо „радикализация на единиците”. САЩ обаче възприемат това като необходимото зло в контекста на запазване на своето глобално превъзходство. За съжаление Америка, която единствена в света има огромен ресурс да предприеме еднолично съществени глобални промени и да зададе нов път на мислене и решения, продължава да действа не в посока на ликвидиране на тероризма, а в посока на управление на тероризма. Тероризмът чрез насочване на прокси групи дава доста предимства в определени региони, така през 90- те години се преформатираха дори Балканите чрез използването на албанския фактор. Лошото е, че процесът не е приключил. Борбата за изтласкване на Русия от Балканите и по-скоро за нейното незавръщане, предполага конструирането на хаос с доминация на ислямистки проекти.