Повече от 7000 загинали. Вече една година продължава кървавата разправа на Родриго Дутерте и полицията във войната с наркотиците.

Корените на стрстта му към оръжието се откриват още в юношеските години. Може би  Родриго Дутерте го привлича тази власт, която му позволява да отнеме нечий живот или пък да го запази. Или „той просто обича оръжието и колекционира пистолети”, както казва сестра му Елеонора в семейната им къща. Зад гърба й виси портрета на Дигонга, както наричат президента 100 милиона филипинци. На него той е изобразен в традиционната за филипинците риза на фона на националния флаг. С целия си вид внушава увереност и образът му рязко контрастира с други предишни снимки, на които позира преметнал през рамо Uzi, или снимка, на която се прицелва в мишена с автомат  М16.

Вечерта на 30 юли 2016 г. след церемонията по настаняването в президентския дворец, 71-годишният Родриго Дутерте се отправя към бордеите в квартала Тонто, които много скоро след това ще станат една от най-горещите и кърваваи точки на войната му срещу наркотиците.  Както самият той заявява: „Тези кучи синове погубват нашата младеж. Ако познавате някой наркоман, идете и сами го убийте, защото да молим за това родителите му ще бъде много жестоко”. Дали тези думи отразяват цялата негова политика? Година след това броят на загиналите буквално не се подава на оценка. По данни от февруари става дума за около 7000 човека. Впоследствие полицията въвежда някаква объркана категоризация, позовавайки се на неприключилите дела и спира да води отчетност на смъртните случаи.

Всичко започва в Давао

Видимо страстта към револверите сближава Дутерте с полицията още в първите години на неговата адвокатска кариера. Той ходи в полицейския участък да пие бира със сушена риба за мезе и да гледа видео заедно с полицаите. Пенсионираната се вече полицайка Фе Басан си спомня: „В полицията особено го интересуваше стрелбището. Отначало той стреляше лошо, но постепенно набра опит”. Още тогава младият Дутерте има провокационно и саркастично поведение, макар и все още без да проявява класово презрение, с което по-късно привлича жителите на Давао. Давао е голям град в южната част на архипелага. Градът е ключ за разгадаването  на кървавия президент. Всичко започва през 1988 г., когато Дутерте, чиито баща е губернатор на региона, решава да се включи в борбата за кметския стол. Фотографът, Рене Лумавагу прави снимките за кампанията му и от тогава и досега винаги е с него. Президентът го нарича „папа Рене”. Той си спомня за предишната срамежливост на Родриго, който се страхувал да иде на среща с избирателите си. Но, така или иначе, градският истеблишмънт предпочита да подкрепи местния кандидат, а не заминаващия си кмет, който е протеже на столицата Манила. Обаче при допира му до властта у Родриго се събужда популистът и той се озовава на върха на вълната за дискредитиране на политическата класа. В речите си пред избирателите той казва: „Политиканите обещават мостове, училища, но всички знаят, че те нищо няма да направят. В страната ни най-бедните хора ядат само един път на ден. Но те виждат как богатите сенатори пътешестват и вечерят в скъпи ресторанти за държавна сметка”. Хората харесват прямотата му и си казват: „Защо да не му дадем шанс?”

Крайности

Днес, светът е обезпокоен от действията на Дутерте. Независимо от това, направеното през април социологично проучване показва, че той се ползва с подкрепата на 78% от населението, макар че 75% от хората се опасяват, че те или някой от близките им може да попадне без вина под ударите на власта. В някои от градовете кметовете вече обсъждат забрана на каските за мотористи, защото това позволява на президентските ескадрони на смъртта да изчезват без да оставят следи. Дутерте не харесва високомерието на столичани и всеки почивен ден прекарва в родния си град. Фотографът „папа” разказва, че той обича да пее романтичния хит от 1968 г. MacArthur Park, който и досега се върти във филипинските караоке. Рене казва, че президента „пее фалшиво, но влага силно чувство”. Като личност Дутерте е склонен към крайности. Според „Папа”: „Ако се държиш с него любезно, той в отговор на това ще бъде два пъти по-любезен. Ако обаче се държиш грубо, той ще бъде още по-груб”. Едгар Рамос Ибуиян дълго ще помни неговия гняв. Този бизнесмен изкарващ хляба си на залагания в билярдните зали си спомня за унижението, на което е бил подложен от Дутерте през 2003 г. Целият град помни как Дутерте го заставя публично да падне на колене и така да се влачи по главната улица под смеха на минувачите. След това те стават приятели и даже президентът го назначава в „Червения кръст” на Филипините.

Отработеният от 80-те години метод

Седнал вече в кметското кресло, Дутерте си купува верността на полицията. По това време възнагражденията на полицаите са ниски и постоянно не достигат хора. Метежниците „комунисти” от Новата народна армия тероризират целия остров Минданао. Главната им цел са правителствените сили. В полицията е сформиран таен ескадрон, който без съд и присъда ликвидира „комунистите”. Дутерте успява да направи всички полицаи свои верни хора. Кметът им вдига заплатите, облекчава им живота и постоянно се грижи за техните нужди. Фе Басан, работеща тогава в комисариата на окръг Санта Ана, си спомня: „Той искаше да реши проблема с наркотиците, грабежите и ширещата се престъпност. Често казваше поговорката, че „Болните кокошки разболяват целия курник”. Всичко е във вашите ръце. Действайте!” Има странна забрана да се говори за централната роля на Дутерте в провежданите в града разправи. Един от местните журналисти по това време неохотно споделя: „Имаше власт в сянка, чиито глас се чуваше от когото трябва и чиито разпореждания веднага бяха привеждани в изпълнение”. Всъщност, в това се заключава философията на Дутерте. Самият той, юрист по образование като баща си, счита, че правото е противоречиво, а едно облечено във власт лице може да действа изцяло по собствено мнение, ако счита, че действията му са в интерес на обществото. Пенсионираната полковник Басан, днес собственик на малък бар, използва метафора със животни, за да обясни ликвидацията на дребните престъпници, като обяснява: „Ние имахме собствен подход, за да ликвидираме кучетата. Това можехме да направим облечени в униформа. Но имаше и по-незабележими начини”. Ако пък случайно полицай попадне на подсъдимата скамейка, за него винаги се намират най-добрите адвокати. Но да се стигне до съд се случва изключително рядко. Басан отбелязва: „Свидетелите нямаха възможност да разкажат какво точно се е случило. Не си струва да плачеш за разлятото кафе. Животът продължава своя ход, даже ако на улицата е пълно с коли на бърза помощ”. Правозащитните организации сочат, че през 22-годишното управление на Дутерте като кмет на Давао незаконните убийства възлизат на 1400 броя. Ескадроните на смъртта в Давао имат свой подпис. Върху тялото на жертвата се оставя бележка, в която например пише: „Аз съм джебчия. Не повтаряйте моята грешка” или „Наркодилърът е проблем за обществото”. Екипът на президента обаче казва, че става въпрос за разчистване на сметки между враждуващи бандитски групировки.

Църквата е обезпокоена

Преди да влезе в президентския дворец държавният глава моли да бъде пречистен от отец Пол Куисон. Този божи служител безрезервно одобрява действията на президента в името на националната сигурност. Отецът има собствено мнение за действията на Дутерте, за който казва: „Одобрявам ли аз убийство заради самото убийство? Разбира се, че не. Подкрепям ли аз стремежа на президента да се справи с наркотиците? 100% да”. Отецът има намерение да представи своите възгледи през септември в Лондон. Всяка следваща смърт, обаче, предизвиква безпокойство у влиятелните църковни власти. Свещеникът Амадо Пикардал, който 16 години по времето, когато Дутерте е кмет, води църковните служби в Давао, а след това се  прехвърля в Манила, започва да се тревожи за бъдещето на страната още от момента, когато Дигонг издига своята кандидатура за президент. С отчаяние в гласа той казва: „Дутерте е обсебен от стремежа да изчисти обществото от престъпността и счита, че всички средства за това са добри”. В паметта му още е жив спомена за една сватбена церемония през 2004 г., когато в 16 часа по средата на службата на паркинга прозвучават изстрели. Когато излизат на земята лежи убито местно момче. За него има подозрения, че две седмици преди това е счупило стъклото на една лека кола и е откраднало вещите отвътре. А какво да се каже за Рей Сализон, който е убит на 5 октомври 2015 г. в покрайнините на Давао? Той е дребен търговец на амфетамини,вза което знае и неговото семейство. Брат му Салвадор му говори, че „сам си копае гроба”, но той му отговаря, че „ако умра, значи така е трябвало, а до тогава трябва да храня децата”. Една вечер Салвадор чува викове на улицата: „Рей умря”. Дутерте винаги е твърдял, че протяга ръка за помощ на бедните, но главната цел на неговите удари са гетата, които според него са пълни с наркотърговци. Колкото и да е парадоксално, и самия Дутерте страда от зависимост към наркотиците. Той публично говори за въздействието, което оказва фентанила (мощен опиоиден аналгетик), който му е предписан след катастрофа с мотоциклет на 68-годишна възраст. Дутерте обяснява, че отначало дели таблетките на четири, за да намали дозата, но после започва да ги приема цели. „Ти не просто притъпяваш болката, а се чувстваш на седмото небе. Всичко в света ти се струва прекрасно, за нищо няма нужда да се безпокоиш”, обяснява той.

Детски травми       

Отец Пикардал не изпитва никакви съмнения, че президентът е психически травматизиран в детството си. Пред местната преса в началото на април, на гроба на майка си, Дутерте през сълзи казва: „Много би ми се искало мама да види, че станах президент. Тя едва ли би повярвала на това. Даже самият аз не вярвах, когато победих”. Майка му Соледад имала твърд характер, който предала на по-голямата си дъщеря Елеонора. Тя казва, че нейният брат в детството си е бил много нервен „малък мачо”. Елеонора си спомня, че той не можел да се задържи на едно място. Бащата работел като управител на региона, а майката с непрекъснати наказания се опитвала да вкара Родриго в правия път. Сестра му казва: „Най-непоносимо за него беше да стои на колене пред олтара. Наказваха го да стои в ъгъла с вдигнати в молитвен жест ръце пред лика на Христос. Понякога това продължаваше повече от час, а майка ни през това време му крещеше: „Искай прошка от Господа!” Дутерте разказва, че майка му предварително хвърляла на пода грахови зърна или сол за да му бъде още по-тежко да стои коленичил, въпреки че според думите на сестра му:  „40% от това, което говори брат ми не трябва да се приема за истина, защото той обича да изпробва доверчивостта на слушателя”.

Римският папа е „кучи син”

През декември 2016 г. президентът отбелязва: „Ние рано бяхме лишени от невинност”. Действително, орденът на йезуитите в САЩ е принуден да изплати компенсации в размер на 16 милиона долара, след като училищния свещеник Пол Флави е признат за виновен в девет случая на педофилия в Лос Анджелис (от 1959 г. до 1972 г.). Същият свещенник преди това работи във Филипините. Затова, когато в началото на годината духовенството започва да критикува кървавата политика на президента, той ги запитва: „А какъв е вашия нравствен авторитет?” През 2015 г. Дутерте публично нарича папа Франциск „кучи син” заради задръстванията, които предизвиква посещението му в Манила. Тогава рейтингът му се срива с десет пункта, но за сметка на това той укрепва имиджа си на човек, който е готов да отправи предизвикателство даже към най-влиятелната институция.

Семейният живот на Дутерте също е комплициран. През 1973 г. той се жени за Елизабет Цимерман. Тя израсва в консервативно семейство и срамувайки се му признава, че преди него е имала тайна любов, от която е загубила девствеността си. След раждането на първото им дете Родриго също вече има различни любовници. Става му навик съвсем безсрамно на официалните мероприятия да ги представя като „госпожа Дутерте”. Освен това, той постоянно заплашва жена си, че ще разкаже за тайната й любов пред висшето общество на Давао. За филипинците с техните ултракатолически нрави разводът е недопустим. Процедурата за анулиране на брака, за която се изисква сериозен мотив, е дълга и скъпоструваща. Въпреки това, Дутерте предприема тази стъпка. За провеждане на самата процедура е назначен неутрален психолог. Жена му стига до заключението, че: „Той страда от нарцистично разстройство на личността с остри прояви на безразличие, безчувственост, егоцентризъм, високо самомнение, манипулаторско поведение, лъжи и измами, силна склонност към унижаване на другите хора и принизяване на техните чувства и права”. Съдът анулира брака им на 4 януари 2000 г.

„Мръсният Хари”

Другата голяма страст на държавния глава е бързото шофиране. Кен Анджелис поставя хондата на своя приятел, президента, на входа на своя ресторант, където е паркиран и неговия Harley. Познанството му с Дутерте датира още от студентските им години, когато двамата делят една стая в студентското общежитие в Манила. Той твърди, че в отношението на държавния глава към хората всичко е много просто: „Ако сте му приятел, вие сте късметлия, ако сте му враг въобще нямате късмет”. Методите, които използва президентът, наричан още „Мръсния Хари”, не го интересуват. „Аз съдя по резултата. Съпътстващите щети са неизбежни”, казва  Кен. Той напомня, че през 80-те години наричат града Никарагдао поради опасностите, заплашващи хората на всяка крачка. През периода 2010-2015 г. Давао е на четвърто място по ниво на престъпност във Филипините. Но действията на ескадроните на смъртта го поставят на първо място по броя на убийствата. Фе Басан не съжалява, че подкрепя президента. И не за това, че за убийствата получава премия. Тя казва: „Това не е възнаграждение, а подкрепа за това, което си направил”. Тя не се ръководи от финансов интерес, а от висшите интереси на обществото. Сега, когато тези методи са в ход в цялата страна, тя отправя следното послание към семействата на загиналите: „Трябвало е от детските години да пазите вашето дете от наркотици. Не си струва да хвърляте вината върху президента или полицията. Отговорността за това е ваша. Затова, първо се замислете за себе си”.

Автор: Тибо

Източник: Le Monde