Новият имиграционен закон на Дания: изселване, вместо интеграция

„Дания се състезава да бъде сред най-малко привлекателните страни за търсещите убежище” , пише Guardian на 27 януари 2016 година. И датският парламент изразява позицията си спрямо бежанците съвършено ясно. Главоблъсканицата с бежанците e отдавнашен проблем, който не е решен, и това си личи още от австралийския отговор към норвежкия товарен кораб МV Tampa през август 2001 година. ( МV Tampa превозва 438 спасени бежанци от Афганистан, претърпели нещастие с риболовен кораб в международни води, но Австралия отказва да ги приеме . Когато Tampa навлиза в австралийски води австралийският премиер нарежда корабът да бъде блокиран от австралийските специални части. Норвегия счита, че Австралия пренебрегва Международното право за моряци в беда, б.ред. ) Бежанците се държат в морето почти две седмици. В рамките на няколко дни се приема от парламента Pacific solution за защита на австралийския суверинитет и граници. Според този акт, бежанците могат да се държат далеч от Австралийска земя без съобразяване с международното право. Започва да се развива новата политика – игнорирай международните договорености, приеми правилата на суверена, засекрети случая.

Новият датски закон притежава няколко жестоки разпоредби. Мярка за конфискация разрешава на властите да отнемат активи, които надвишават 1450 долара, предвидени да покрият издръжката по престоя на имигрантите в страната. Изключения се правят за предмети със сантиментално значение като брачен или годежен пръстен, които са свободни от тежестта на разпоредбата. Периодът, който позволява на заселените бежанци да кандидатстват за довеждане на членове на тяхното семейство, е удължен от една година до три, въпреки че след 2013 г. подобни ограничения се срещат много често. Датският външен министър Кристиян Янсен и министърът по интеграция и имиграция Ингер Стьоберг представят случая пред Европейския парламент. Законът е адаптиран така, че да поддържа датската държава на благоденствието, но и да спазва международния закон . Прогресивният германски политик Корнелия Ернст казва, че този закон е отишъл в грешна посока, но пропуска да каже как той може да бъде пригоден правилно. „Бежанците напълно са унищожили своите домакинства, ако изобщо са имали такива и са взели последните си пари и ценности с тях, които сега конфискувате. Как можете да сте сигурни, че мерките, които взимате, са пропорционални?” Оправданието на Стьоберг звучи омаловажително спрямо бежанците, предполагайки, че хора, които бягат от конфликт са все още икономически способни. Вместо да бъдат възприемани като изключителни заради тяхното страдание, бежанците са третирани като обикновени хора с финансови възможности и с готови чекови книжки. „Когато имаш толкова добра система на просперитет като датската, тя е основана на презумпцията, че когато можеш сам да се подкрепиш, трябва да го направиш”. Ограниченията върху възможностите на бежанските семейства да се събират са твърди. Ако убежище е дадено на един кандидат, това не означава, че останалите трябва да го последват . Датският парламент и преди се е занимавал с този въпрос, като махалото на датската политика отива все по-надясно през последните три години. Последният закон е просто част от тази политика. През 2015 г. същият закон минава регулация, която намалява социалните помощи до 50% за новите бежанци, представяйки това като интеграционна полза. Чужденци, които вече са получили разрешение за временен престой няма да имат правото да доведат семействата си в Дания в срок от една година. А отделно 5-годишният период на изчакване за позволение на постоянен престой ще бъде увеличен, както и езиковите изисквания, необходими за постигането на такъв престой, също ще бъдат включени в политиката. Тези позиции са част от рекламната кампания на датското правителство. „Дания реши да затегне контрола за бежанците в много посоки”, гласи рекламата. Ливански вестници като Daily star пишат за цяло допълнение от промени, които превръщат проблема с търсенето на убежище в чисто икономически проблем: „Не идвайте в Дания, защото да доведете семейството и собствеността си насам ще ви бъде трудна задача.” Три вестника на арабски език също „представиха” рекламата, а интеграционният и имиграционен министър предизвика много шум около нея във Фейсбук.

Броят на хората, потърсили убежище е 7 557 през 2013 г., удвоява се през следващата година и достига до 21 000 души през 2015 година. Тези цифри все пак не могат да се сравняват със страни, които са приели по-голям брой бежанци, независимо дали става въпрос за Германия на юг или за най-популярния скандинавски съсед Швеция. Част от аргументите на датчаните са логични, въпреки че те винаги опират до едно нещо – каквото правим си е наша работа. Държавата на благосъстоянието се грижи за образованието и здравеопазването и прави това чрез комплекс от разбирания. Гражданското разбиране е (тези правила) да не стигат непременно до тези, които са извън тази общност. Парализирани, негражданите са осъдени на извънредно отношение, маргинализация и дистанцираност. Нищо не доказва това така както датската политика на изселване на бежанци от градовете към лагерите; позиция, която променя „фокусът на правителствената имиграционна политика към изселване, вместо към интеграция”. Бежанците трябва да знаят, че те са нежелани. Датската реакция показва именно това. В нейните териториални граници „либералната държава на благоденствието” може да действа на воля, заедно с моралистите, които сочат към порочния свят. Органи като Датския съвет за бежанци искат да окажат помощ на бежанците в открито море, но само докато тези бежанци остават в други пространства. Когато проблемът пристигне вкъщи, отношението се променя драстично.

Автор: Dr. Binoy Kampmark was a Commonwealth Scholar at Selwyn College, Cambridge.  He lectures at RMIT University, Melbourne.

Източник: Global Research