Ситуацията в Сирия става все по-сложна. Турската армия нахлу в своята съседка и установи контрол върху град Африн, с което покачи напрежението с още няколко градуса. С тази операция Анкара вече съвсем открито се определи като страна във военния конфликт. По темата Васил Жечев разговаря с популярния блогър Дахер Дахер, който е познат с изчерпателните си и фактологично наситени коментари за случващото се в Сирия.

Господин Дахер, президентът на Турция Реджеп Ердоган представя инвазията в Африн като реакция на страната на потиснатите. Същевременно в европейски градове като Париж се провеждат протести срещу турската офанзива, при която само за 24 часа са изселени над 30 000 души. Как да се ориентираме в тази разнопосочна и противоречива информация?

Африн е най-кюрдският район в цяла Сирия. 80% от населението му са кюрди, така че думите на Ердоган са абсурдни. На практика той изгони над две трети от населението, което се премести в другия кантон – в Набек, в Хасеки и Камишли, които са под американски контрол, както и под сирийски, а някои се насочиха и към Алепо. Така че това беше нахлуване, инвазия, а не освобождение, както е заявил Ердоган. Реално той окупира голяма част от северната територията на Сирия, а като доказателство можем да посочим, че днес в Африн вече се веят турски, а не сирийски знамена. Това буквално е окупация на този район в една суверенна държава. Но американците нямат геостратегически интереси в Африн, поради което не реагират. Там няма нито петролни, нито газови находища...
 
САЩ се бяха обявили против навлизането на турски военни в територии под техен контрол, но действително не реагираха. Дали ще останат безучастни, ако Турция продължи да навлиза навътре в сирийска територия към град Манбидж?

Американците са в района най-вече заради находищата. Погледнете картата – най-големите от тях се намират от другата страна на Ефрат. Докато в Манбидж също няма газ и петрол, поради което липсва кой знае какъв интерес към този район. Ако турската инвазия продължи, вариантите са два. Или този район ще бъде предаден на Турция посредством т.нар. протурски сили в Сирия, и то с мълчаливото съгласие на САЩ, или ще бъде размахан пръст на Ердоган и ще бъде начертана червена линия, която не бива да пресича. Предстои да видим каква точно ще бъде американската реакция. Знаете, че в източната част на Сирия, където управляват така наречените Сирийски демократични сили, а това реално са кюрдски формирования под американски контрол, има вече над десет американски бази. Така че САЩ са се установили много твърдо в района и едва ли ще дадат възможност на Ердоган да продължи оттатък Ефрат.

Ердоган лично оповести, че при инвазията са открити оръжия, доставени от САЩ…

Това е очаквано, защото кюрдските сили, които са управлявали Африн, са същите като онези оттатък Ефрат, в източната част. Те са т.нар. Сили за защита на народа, които, забележете, американците не считат за терористична организация. Турция обаче ги счита за такава, ето тук идва разминаването. Турция няма никакъв интерес от създаването на кюрдска държава на юг от своята граница. Знаете какво може да предизвика това в самата нея. Докато кюрдите и кюрдските сили в Североизточна Сирия са единствения лоялен съюзник на американците. И ние виждаме едно голямо лицемерие. Как т.нар. бунтовници, които само до преди месеци бяха наричани „борци за свобода”, изведнъж нападнаха кюрдите заедно с Ердоган, а Западът – в частност Европа, днес протестира срещу военни групировки, които доскоро финансираше, докато се биеха срещу Асад.

А каква предполагате ще е реакцията на Русия в тази сложна обстановка, както на дипломатическо ниво, така и в реалния военен конфликт, в който Москва е на страната на официалното правителство на Сирия?

На няколко пъти руснаците отправяха предложение към кюрдите, намиращи се точно в този кантон на Африн, да предадат района под контрола на сирийската армия. Ако това се беше случило, той нямаше да попадне под турско владение. Но кюрдите се отказаха притиснати от САЩ, които им казаха просто да се изтеглят. Както виждате, нямаше кой знае каква битка. Големите групи на Силите за защита на народа буквално се изтеглиха оттам без да се включват в бойни действия и за турските войски беше много лесно да стигнат до Африн и да завладеят целия кантон. Поставени в деликатно положение и под американски натиск, кюрдските сили освободиха района, отстъпвайки го на Ердоган. Оттук нататък се вижда ясното разделение на определени зони под различно влияние. Бидейки съюзник на Асад, Русия в момента управлява т. нар. правителствени сили. А Америка контролира североизточната част, където са най-вече петролните и газови находища, както и язовирът Табка с една трета от водните ресурси на страната. Тоест американците владеят много важни геостратегически точки в Сирия. Турция пък завзе северозападната част, така на практика се получава едно разделение на зони на влияние и на интереси.

Какво се случва паралелно в Източна Гута? Напоследък нашумя дейността на т.нар. „Бели каски” – организация, която има претенции да е неформална сирийска гражданска защита. Знаете, че тези дни българските национални медии отново разпространиха репортажи в подкрепа на тази организация...

Което е срам и позор! Ако отидете в Сирия, ще установите, че над 90% от хората няма да са ги чували. Защо се получава така, че журналистиката у нас сякаш забрави да задава базови въпроси: какво, кога, къде, кой, какъв е смисълът? „Белите каски” не са основани от сирийци, а от бивш британски военен. Няма как това да е неправителствена организация при положение, че е финансирана от САЩ и Великобритания, което е признато. Двете държави са налели десетки милиони в нея, а контингентът ѝ е трениран в Турция. На всичкото отгоре лидерът на т.нар. „Бели каски”, Раед Салех, не бе допуснат в САЩ. Тоест при поредното удостояване с Нобелова награда на организацията, на нейния лидер бе отказана виза, защото представлявал заплаха за сигурността. Представете си за какво лицемерие говорим!

„Белите каси” действат единствено и само в районите, които са под контрол на джихадистките групировки и нямат никакво присъствие в кюрдските райони и в тези, в които управлява сирийското правителство. Погледнато чисто математически, те са активни в райони, в които живее между 5% и 9% от населението на Сирия. Налице са много сериозни източници, включително видео материали, от които се вижда, че „Белите каски” са в близост с джихадистките групи. И нека кажем кои са тези групи в Източна Гута – това са само салафитско-уахабитски формирования. Сред тях няма нито една организация, която желае демокрация, всички искат „Ислямска държава”. Включително и „Джейш ал-ислям” (Армия на исляма). Или „Ахрар ал-шам”, които са финансирани отвън, от страни като Катар, Саудитска Арабия и Турция.

В районите, в които сирийската армия удря джихадистите, тези „Бели каски” снимат фалшиви видеоклипове, след което ги предоставят на Запада. Целта е да предизвикат съжаление и да демонизират правителството на Сирия. Те не помагат на населението и това много лесно може да бъде установено, ако западен телевизионен екип отиде в страната. Видео материалите за тези пропагандни филмчета не са взети от журналисти, които са отишли на място, а са предоставени. Много голяма част са снимани извън Сирия. Това е видимо! Имаше един норвежец заснел такъв клип в Малта. Такива хора бяха арестувани в Египет и това беше обявено от Министерство на вътрешните работи – снимат в разрушени сгради и продават материалите на големи медии. Така че всичко това е манипулация!

Целта изглежда не е просто бизнес, но и манипулация.

Да! Не само е тенденциозно, но е обидно за самите сирийци! Спомняте си, че „Белите каски” действаха предимно в Източен Алепо и пропагандните клипове буквално валяха оттам. Но след като районът беше освободен и бяха прогонени групировките като „Ал-Нусра”, „Ахрар ал-шам”, „Джейш ал-ислям”, от Източен Алепо не беше излъчен нито един клип на „Белите каски”. Сякаш всички забравиха за тях тогава. Защо? Ами защото те работят само и единствено със споменатите джихадистки групи.

Бихте ли описал организациите, които споменахте?

„Джейш ал ислям” е групировката, която на практика управлява Гута. Три четвърти от бойците в района, или около 15 хиляди, бяха нейни. Тази групировка е основана от известни сирийски ислямисти и, забележете, бащата на бившия им основен лидер е имам в Саудитска Арабия. Въпросният лидер – Захран Алуш, бе убит, но в YouTube стоят негови интервюта, които всеки може да намери. Той съвсем открито заявяваше, че не искат демокрация. От групировката апелираха даже за избиването на религиозни малцинства в Сирия, но никой не ги обяви за терористична организация, което е абсурдно. Нека споменем и това, че в Дамаск няма екип на нито една западна медия!

Да, това е доста смущаващо, за всеки, който черпи информации от медии, които пък се информират от Сирийска обсерватория за човешки права на Рами Абдул Рахман.

Това е още по-голям абсурд. В околностите на Дамаск живеят между 5 милиона и 7 милиона души, които бяха бомбардирани ежедневно от терористите в Гута, но никой не обръщаше внимание на това. Информация се черпеше от т.нар. Сирийска обсерватория за човешки права, която пък е представлявана от един-единствен човек, живеещ в град Ковънтри, Великобритания.

Рами Абдул Рахман?

Да! Който от 15 години не е стъпвал в Сирия. Там е съден за престъпления, а не е политически дисидент. Той е просто мошеник.

А откъде черпи информация за това, което се случва?

Той твърди, че има над 200 източника, роднини и близки, което е смешно. Аз имам повече роднини в Сирия, от които мога да черпя информация. Това е нелепо! И забележете, всяка голяма медия го цитира, говорим за BBC, CNN и The Guardian.

Този не просто основен, а буквално единствен източник на информация, често е представян с прилагателното „обективен”…

Да! И, забележете, липсва каквото и да било критично мислене спрямо тази Сирийска обсерватория за човешки права, когато тя информира за някакви жертви без абсолютно никакви доказателства. Просто казва 50 убити и оттам нататък по всички медии се разпространява, че толкова хора са убити, че са пуснати химически оръжия, че е използван хлор – без доказателства, без имена. Но тя се възприема като последна, неопровержима инстанция.

Понеже знам, че вашето семейство е от християнското малцинство в Сирия, как смятате, че ще прекарат сирийските християни Възкресение в тези райони, които са под различна юрисдикция?

Великден е възможен само в така наречените правителствени райони. Не че има християни в бунтовническите райони, там е нещо като „no good” зона за християните.

Какво се е случило с тях?

Първо, там не е останал и един християнски град, село или квартал. Всички са изгонени, избити, разпънати на кръст. Това го заяви най-отговорно патриархът на Антиохия. Впрочем предишният патриарх е мой роднина, от нашия град е. Същото потвърди и патриархът на Ерусалим, но никой не обърна внимание. Просто се прикрива информацията, защото не е удобна. Всички тези т.нар. „бунтовници срещу режима” са от едно течение на исляма – уахабизъм и салафизъм. Те нямат никаква толерантност към никого, дори към кюрдите, виждате, че се бият и срещу тях.

Най-жалкото в цялата история е, че тази идеология навлезе в Европа. Всички радикални групировки са свързани с тази идеология, включително „Ал Кайда” и „Боко Харам” в Нигерия. Циничното в случая, е че когато са в Европа, тези хора са наричани терористи, но когато са в Сирия и изпълняват задачи в полза на западните страни, ги наричат „борци за свобода”. Тук не става въпрос за никаква демокрация и битка за промяна. Тук вече става въпрос за оцеляване на самата страна и на самата идея, че в този район е възможна една мултикултурна, мултирелигиозна, мултиетническа държава, каквато Сирия беше преди. САЩ и Европа допуснаха големи грешки, те просто изгубиха мнозинството от сирийското население. Така и не разбраха, че Сирия не е Ирак, не е Саудитска арабия, не е Афганистан, не е Либия. Сирия е доста по-цветна етнически и религиозно държава. Единственото, което насаждането на подобна радикална идеология може да предизвика, е хаос. И християните, за съжаление, са най-уязвими. Знаете, че в Ирак имаше над милион и половина християни, но заради всички тези геополитически игри, вече са останали само няколко хиляди.

А в Сирия?

В Сирия имаше около 3 милиона християни, сега са не повече от милион. Сами си направете сметка кой първи ще попадне под ударите, ако такава идеология се вкара в Европа. Знам, че е политически некоректно да се казва това, но тази идеология тръгва и се финансира от Саудитска Арабия. Това не е просто ислям, това е саудитския клон на исляма. Но понеже Саудитска Арабия е изключително важна и силна страна заради ресурсите, с които разполага, никой не сме да каже в прав текст, че 94% от атентатите се извършват, защото по медресетата в Европа се разпространява саудитската версия на исляма. Тъжното e, че никой политик в Европа не е достатъчно смел, за да заяви това в прав текст.