Политиката, която води правителството спрямо Турция, е унизителна за България
Интервю на Десислава Пътева с д-р Мохд Абуаси, директор на Центъра за близкоизточни изследвания в София.
Д-р Абуаси, Ердоган постави под въпрос начина, по който са определяни границите на страната с Лозанския договор от 1923 г., слагащ край на Османската империя. Трябва ли да се притесняваме от това, че Ердоган може да предяви териториални претенции по отношение на нашата страна?
Нашите територии все пак са част от европейските територии и териториите на Европейския съюз. Опасностите по отношение на българо-турските отношения са далеч повече от териториалните.
С Вас и преди сме говорили за неоосманските амбиции на Ердоган и за опасността, които представляват те за Балканите.
Да, той не отрича претенциите си за влияние на Балканите. Това е нещо, което той изказа в много предизборни речи, а след това и по време на конференции на своята партия. Турция търси влияние на Балканите. Проблемът в България е, че Ердоган иска да пробие в страната и да създаде зона за влияние – чрез българските граждани от турски произход, чрез ДОСТ и български политици, които са и бизнесмени. Представителите на Ердоган в България не са в турското посолство, по-скоро в партията ДОСТ. Тази партия представлява сериозна опасност, защото включва в себе си и ислямистите, подкрепена е и от саудитското, и от катарското посолство в България. Има много данни за подобна подкрепа.
Втората опасност идва от нашите управляващи. Политиката, която води правителството спрямо Турция, е не само унизителна за България, но и дава превъзходство на турците от гледна точка на националния ни интерес. Нашето правителство оправдава унизителните ни отношения с Турция с въпроса за бежанците. Но ние знаем, че проблемът с бежанците не е български, а европейски, и трябва да е част от европейската политика. И докато ние се страхуваме от Турция и правим много компромиси, турците винаги ще искат повече. Ние забелязваме това и в отношението на Ердоган към Европейския съюз (ЕС). Каквото и да му се предостави, той продължава да шантажира Европа. Шантажира и Щатите по отношение на Гюлен, по отношение на Сирия, Ирак, дори и Иран. Тази политика рано или късно ще се обърне срещу него, ще има доста проблеми в страната и в отношенията с международната общност.
Само възможността Турция да ни залее с бежанци ли е козът, който държи Ердоган срещу страната ни? Има ли други лостове, с които той си служи, за да държи българското правителство в подчинена позиция?
Нямам конкретни данни за обема на бизнеса на нашите управляващи в Турция. Това е нещо, което вие журналистите, можете да проучите. Това ще е интересно разследване – да се види кой какви инвестиции има в Турция, какви позиции заема в България и какво прави, за да запази тези инвестиции. Има и друг интерес, който сега ще забележим по време на изборите – това са гласовете. Казвал съм Ви и преди, че има сделка. Сега ще видим къде ще отидат гласовете на българите в Турция и на електората на ДОСТ в България.
Считате ли, че измененията на Изборния кодекс, които се направиха в последния момент и целяха да махнат ограниченията за изборни секции в чужбина, са направени, за да се влеят повече гласове от Турция?
Да, това е целта. Мисля, че на ГЕРБ са им били обещани между 150 000 и 200 000 гласа от бившия електорат на ДПС. Сега може и да не могат да осигурят толкова, предвид разцеплението между ДПС и ДОСТ. Въпреки това между 50 000 и 70 000 от гласоподавателите в Турция ще бъдат натиснати да гласуват за кандидата на конкретна партия, ще видим за коя. Ще видим и къде ще отидат гласовете на електората на ДОСТ. При всички случаи ДПС вече имат кандидат в лицето на Орешарски. Те много добре знаят, че той няма да спечели изборите, той няма никакъв шанс. Но защо го издигат? За да провери Доган колко гласове е изгубил покрай това разцепление, но в същото време да покаже на другите, че партията има своята сила.
Не вярвам, че един средно интелигентен човек мисли, че Орешарски има някакви шансове. ГЕРБ ще разберат колко гласове ще им дадат ДОСТ на втория тур, ще преценят от кое ще имат по-голям интерес – да се разберат с ДПС или да продължат уговорките си с Ердоган. Според мен явлението „Орешарски” е интересно от гледна точка на бъдещето, на това, което ще стане след изборите. Нищо, че той няма никакъв шанс. Тази кандидатура е по-скоро шега.
Очевидно е, че не само Орешарски, но и други кандидати нямат шанс на предстоящите избори. Според Вас издигането на техните кандидатури опит да се отслабят позициите на кандидатите на основните политически партии ли е?
Това е целта. Например Реформаторският блок да покаже какви гласове има техният кандидат и да разберат каква сила имат. Тоест, с тези президентски избори всяка партия ще премери силите си, защото съществува голяма възможност след тези избори да има ново правителство. Ако ГЕРБ са сигурни в своята сила, ще искат да се явят на нови избори. Ако са слаби, пак ще искат да се явят на избори. Дали ще могат да създадат самостоятелно правителство, ще се разбере след президентските избори. Ако спечелят от първия тур например, както Борисов планира, няма да е проблем да се явят на избори след два-три месеца. Господин Борисов не е свикнал да управлява с другите, много му е трудно. Затова се получават много гафове. Той ще търси нов вариант за правителство. Може да състави правителство с една или с две партии, но няма да следва досегашната формула. Такава коалиция може да има между ГЕРБ и АБВ например…
Но АБВ съвсем скоро оттегли подкрепата си към кабинета и напусна коалицията. Какво би ги накарало отново да си партнират с Борисов?
Според мен след изборите АБВ ще са по-склонни да бъдат по-близо до ГЕРБ, отколкото до БСП. Не можаха да се разберат с БСП. Разбирам, че може да има различия между АБВ и Нинова, може да има различия и с другите, но трябва да се направят по-големи компромиси в името на обединението на лявото. Всички знаем, че се бяха разбрали за генерал Радев и после промениха тази позиция. Оправданията за постъпката на Нинова не трябваше да влияят върху този избор. Трябваше всички да се обединят, независимо от различията си.
Как гледате на скандалното изказване на кандидата за президент на ГЕРБ Цецка Цачева, че националната сигурност стои над човешките права? За подобни коментари в други държави се подават оставки, а тук се приемат за норма.
Това не е изказване, което приляга на политик. Нека Цачева каже какво според нея е национална сигурност. Не виждам къде, освен в някои африкански държави, човешките права се противопоставят на националната сигурност. Това може да съществува само при диктаторски държави. Всички диктатори по света обясняват, че техните действия са в интерес на националната сигурност, че потъпкването на човешките права е в интерес на националната сигурност. Но не знам дали е много разумно в случая да нарушиш законите или да действаш на ръба на закона. Мисля, че на всеки нормален български гражданин вече му е ясно каква е играта. Това е въпрос на договорки, въпрос на подмазване, въпрос на унизителни за България отношения с Турция.
Те ни заплашват, че ще отворят границите. Ние не сме ли в състояние да пазим границите си? Този въпрос е свързан с националната сигурност. Ако не можем да пазим границите си, в крайна сметка ние сме член на НАТО и алиансът трябва да ни съдейства. Ако Турция пусне 30 000, 40 000 или 50 000 бежанци, те в никакъв случай няма да искат да останат при нас. Ще ги прехвърлим или към Гърция, или към Румъния. Тоест, този въпрос не засяга само България.
Ако Турция иска да използва картата с бежанците, ние имаме друга карта. В крайна сметка ние сме входът на Турция към Европа. Мисля, че нашите националисти и патриоти могат да съберат 3000 души и да затворят „Капитан Андреево” и всички други гранични пунктове към Турция. Това не е фантазия. Гърция за колко седмици затвори границата с България? Когато националният ни интерес е заплашен, ние ще прибегнем и до тези методи. Говоря за народна, а не за правителствена политика. Може правителството да осъди такова действие, но народът да иска да го направи. Може и да имаме загуби покрай това, но Турция ще загуби още повече. Така че ние имаме карти, с които можем да играем.
Географското положение на България за много хора е проклятие. Но ако имахме правителство, което гледа националния ни интерес, ние можеше да се възползваме от географското си положение и да имаме много по-добра икономика, много по-добро международно влияние. Но за тази цел е необходимо правителство, което не се държи по този начин с Турция, което не изпълнява това, което е решил американският посланик... Не да дойде Джон Кери и да назначи губернатор по енергетиката, губернатор по икономиката… Когато става дума за нещо дребно сме суверенна държава, но за основните неща, за националните ни интереси - не… И това не важи само за една партия. Повечето управляващи партии от 1989 г. насам действат по този начин, смятат, че някой отгоре трябва да реши какво трябва да направим.
Наскоро един дългогодишен български дипломат обяви, че по времето на Студената война малките държави се е налагало да се подчиняват на решенията на една-две страни. Смятате ли, че тази практика съществува и днес? Дори Ердоган коментира, че Съветът за сигурност на ООН е „бреме за човечеството” заради механизма, по който се вземат решения.
Не винаги е така. Може да е така в широкия смисъл, но не е така във всичко. Дори когато има подчинение, то трябва да става въз основа на взаимен интерес. Гърция например е член на Европейския съюз, член е на НАТО, но страната води по-стабилна политика. Техните отношения с Русия са много добри, има съвместни проекти във всички сфери. Добре, защо онези могат, а ние не можем? Ние не сме гласували против санкциите срещу Русия. Ако бяхме гласували против тези санкции, те нямаше да се приемат, защото трябва да се гласува с консенсус. Къде бяхме тогава? Да ме извини господин Борисов, но трябва да си потърси друг екип и други съветници, които не го подвеждат.
На кои свои съюзници би могла да разчита България, за да защити границите си от Турция, ако това се наложи?
На Русия.
Малко по-рано споменахте НАТО, а Турция се слави с това, че има втората по големина армия в НАТО. Действително ли е толкова мощна Турция? Може ли тя да атакува нашите граници, въпреки че България е член на НАТО?
Въпросът е колко ние като държава, като правителство, като армия, сме силни или слаби, а не колко силна или слаба е Турция. Тя не може да ни помете, това не може да стане, докато сме член на НАТО, докато сме членове на Европейския съюз. Ако членството ни в НАТО не може да ни защити от друга държава-членка, тогава то става безсмислено и трябва да търсим други, по-верни съюзници. Например руснаците. Те досега не са изоставяли своите приятели. Докато американците предадоха своето правителство, своите приятели в Египет, в Тунис. Съюзниците на САЩ винаги са заплашени от изоставяне.
Защо да ни жалят руснаците, ако ние продължаваме с такава русофобска политика, ако не търсим балансиране на отношенията с Русия и с други държави? Затова казвам, че ние като малка и слаба държава, трябва да водим истинска, балансирана политика. Това, че сме член на НАТО не ни пречи да имаме добри отношения с Русия. От една страна, искаме добри отношения с Русия, от друга страна, подкрепяме санкциите срещу нея. Не само това, а и натискаме руските компании тук, медиите са враждебни срещу Русия. България трябва да разбере, че може да има добри отношения с Русия, и то истински, а не само на думи… Никой не е казал да тръгваме срещу Щатите или срещу Европа.
Трябват ни политици, които не се питат къде ще работят след приключването на мандата си – дали ще работят като пратеници в ООН, в Близкия изток и т.н. Много е интересно да се провери от 1989 г. насам къде работят в момента нашите финансови министри, министрите по отбраната, външните ни министри. Тогава ще се разбере дали тяхната политика е служила на България или на някой друг. Ще видим на кого. Ако един бивш български президент ходи в Щатите да изнася лекции за 5000 долара на час, това за мен е подкуп. При положение, че не знам какво може да говори за 5000 долара! Вижте Николай Младенов къде работи сега и за какво става дума. Вижте каква беше неговата политика тогава и какво прави в момента.
Относно Сирия – господин Борисов казва, че ние отговаряме за конфликтите в Сирия, в Близкия изток... Къде беше той, когато неговият външен министър събра в Правец „сирийската опозиция”, а сред нейните представители имаше и терористи. Тогава не сме чули изказване от него. Ние снабдявахме и продължаваме да снабдяваме Саудитска Арабия и Катар с оръжия, които отиват за тези терористи. Не знам на какво разчитат… Когато говорим нещо, разчитаме хората да ни вярват. Това ми напомня за поговорката: „Не гледай сълзите му, а какво правят ръцете му”.
Как си обяснявате това, че докато гръцките власти реагираха остро на първоначално появилите се коментари от турска страна, българското правителство остана безмълвно, а после се появи безличен коментар от страна на външния министър Даниел Митов. Трябва ли да подценяваме неоосманистките амбиции на Ердоган?
Не трябва да ги подценяваме, но в същото време се учудвам, че някой очаква от нашето правителство да спре Турция. Дори турците да дойдат у нас, никой нищо няма да им направи. И това беше заявено: „Нека правят каквото си искат, но да не пускат бежанци”. Това не е политиката на всички българи, това е политиката на правителството. Проблемът е, че другите партии, като националистите, които в момента участват в правителството, не искат да вземат по-остра позиция по този въпрос. Дори направиха доста компромиси в името на своята кауза, която все не е ясно каква е. Имат свой кандидат за президент, но в същото време подмазването към управляващата партия продължава. Как може националистите да продължават да участват в правителството, при положение, че спрямо Турция те имат много повече критики и от мен, и от Вас, и от който и да било, а националният ни интерес бива предаван. Нека да излязат в опозиция и да изразят остра позиция спрямо Турция. В момента техните критики променят ли поведението на правителството? Не, не го променят, даже в много други отношения го оправдават. Вече е разбираемо защо България е доникъде с тези политици и този начин на управление. Не знам дали въобще имаме професионални политици. 26 години след промените (защото никой не може да говори за преход) нямаме армия, нямаме военновъздушни сили. Не можем да защитим въздушното си пространство, не можем да защитим границите си, нашите заплати са най-ниските в цяла Европа и ние търпим всичко.
Непрекъснато се правят протести заради неразбориите в различни сфери, но изглежда няма чуваемост от страна на правителството.
Явно тези протести не са толкова силни. Тоест, когато излязат 100, 200 или 300 души, няма как да има чуваемост. Другият въпрос, че когато има по-голям протест правителството или службите си набелязват няколко души, които имат влияние върху протеста и ги купуват. Ако помните протестите от едно време, имаше 10 000 и 20 000 души. Едните викат „БСП е мафия”, другите викат „СДС е мафия”… За да има протест, народът трябва да е наясно какво иска – с колко процента трябва да се вдигнат заплатите, с колко трябва да се намали инфлацията, защото заплатите могат да се увеличат с 10%, а инфлацията да скочи с 20%. Трябва да има конкретни искания към правителството, което и да е то. И ако партията, на която симпатизираме, не изпълнява исканията ни, да излезем да протестираме дори срещу нея. Това се случи във Франция по времето на Жак Ширак при студентските протести.
БСП нямаха ляво управление, а ГЕРБ нямат дясно управление. Така че разликите между тях се сливат, дори по отношение на външната политика. Не ГЕРБ докараха четирите бази на НАТО у нас, а ги докараха БСП и техните съюзници навремето. И се чудя как лява партия може да направи това. Сега идват да ни казват да не водим такава политика. Жалко е, че имаме подобни партии. Хората заради това се чудят кого да изберат. А сега ще те накажат, ако не отидеш да гласуваш. Аз ще поема наказанието, няма да отида да гласувам, докато не видя кого бих могъл да избера. Това изменение се прие, за да се вдигне избирателната активност в интерес на една конкретна партия. Хората са разочаровани, безразлично им е, защото през последните 20-30 години видяха, че разлика в управлението няма. Цветовете на партиите се сливат. Мислите ли, че ще има голяма промяна, ако бъде избрана Цачева, Трайков или генерал Радев?
Коментира се, че Цецка Цачева е олицетворение на статуквото, но ако генерал Радев спечели президентските избори, това ще е ясен сигнал за нуждата от смяна на досегашната политика и за провала на ГЕРБ.
А президентът какви правомощия има?
На някои им изнася да внушават, че няма правомощия...
Добре, а когато се промени статуквото, в чий интерес ще се промени? Мога да Ви кажа едно със сигурност – генералът няма да спечели с електората на БСП. Има вероятност и Каракачанов да спечели. За България ще бъде катастрофално, ако ГЕРБ спечели на първия тур, но ако стигнем до балотаж, симпатизантите на БСП ще предпочетат Каракачанов, отколкото Цачева. Тогава тези, които са против ГЕРБ, ще бъдат обединени. Симпатизантите на Реформаторския блок може и да гласуват за Каракачанов, но няма да гласуват за кандидата на БСП. Да не забравяме къде ще отидат и гласовете на Доган, които според мен са повече от 100 000 гласа.
Към кого е по-вероятно да бъдат насочени тези гласове, ако приемем, че основните претенденти за поста са кандидатите на ГЕРБ и БСП?
Според мен Доган пострада най-много от политиката на ГЕРБ спрямо Турция. Логично е той да се обърне към който и да било друг кандидат, но не и към кандидата на ГЕРБ. Не виждам ГЕРБ да прави договорки с Доган към сегашния момент, защото това ще навреди на договорките с Турция. Трябва да знаем, че в момента ДПС са в много лоши отношения с Турция, докато ГЕРБ и ДОСТ са в един лагер срещу ДПС. Не знам какво може да се случи в последния момент, но моите очаквания са, че в края на краищата ДПС ще даде своите гласове на генерала. А това, че издигнаха кандидатурата на Орешарски, също е знаково.
В момента в Турция се говори за организирането на референдум за президентска република, но едва след като парламентът приеме поправка в Конституцията за промяна на режима? Това не е ли опит да се внуши на хората, че това да предадат цялата власт в ръцете на Ердоган всъщност е тяхно решение?
Ердоган вече се утвърди като диктатор без конкуренция.
Тогава за какво се прави тази поправка?
Формалности. Ако не мине в парламента, тогава ще изберат референдум. Но според мен може и да мине в парламента този закон.
Не трябва ли първо да бъде направен референдум, а след това да се правят промени?
Той ще спечели и референдума. Не защото много хора са съгласни с неговата политика, а поради икономически причини. Но след контрапреврата, който направи, се забелязва, че ислямистите в Турция започват да свалят маските. Говорим за повече от 100 000 служители и офицери от армията, от полицията, служители в сферата на образованието. В момента те са заместени от ислямисти от партията на Ердоган, или по-конкретно от „Мюсюлмански братя”. По този начин Ердоган ще утвърди своята власт за дълги години. Единственият начин Ердоган да изостави властта, е да бъде убит. Възможност за преврат в армията вече няма.
Какво се цели с удължаването с три месеца на извънредното положение в Турция, което беше въведено след неуспешния опит за метеж?
Така му е удобно. Контрапревратът му не е свършил. Когато има извънредно положение, ръцете на правителството са свободни. Могат да уволняват когото искат, да назначават когото искат. Парламентът нищо не може да направи. Турската роля във войната в Сирия, във войната в Ирак, води до нестабилност в самата Турция. Виждаме, че се води истинска война с кюрдите в страната, започнаха да се появяват и религиозни различия между хората. Например Народната партия вече разчита на алауитите, разчита и на светските сили, докато партията на Ердоган разчита на сунитските религиозни сили.
Броят на кюрдите в Турция, които са 16 милиона, е повече от броя на кюрдите в Сирия и Ирак взети заедно. Докато се води тази вътрешна война, няма как да се говори за стабилна Турция. В Сирия – по същия начин. Преди дни бомбардираха сирийски села и градове, загинаха 160 цивилни. Предполагаме, че кюрдските сили в Северна Сирия са съюзник на Щатите, тоест те са извоювали тези територии, от които изгониха „Ислямска държава” с американска помощ. Но когато турците бомбардират тези села и градове, ние не чуваме нито един американски глас. А кой тръгна в защита на кюрдите? Сирийското правителство. И то въпреки че кюрдите са опозиция на това правителство. Това са парадоксите, които се случват там, а хората просто не разбират за какво става дума. Докато виждаме, че в Алепо руснаците спряха бомбардировките, стигна се до примирие, дадоха коридори за хуманитарна помощ. Казаха, че ще гарантират сигурността на хората, които искат да излязат от Алепо, но терористите бомбардират тези хора. И виждаме, че медиите по света продължават да критикуват руснаците и сирийското правителство.
Добре, имаме „Ал Кайда”, имаме „Ислямска държава”, американците твърдят, че има „умерена опозиция”. Руснаците казаха на американците: „Дайте да отделим терористите от умерените, ние ще бомбардираме терористите”. Американците не могат да ги отделят, защото умерена опозиция няма. Никой не е чул, че „Ан Нусра” и тези терористи са убили 153 деца за една седмица в районите, които са под контрола на правителството. На медиите това не им прави впечатление, дори и на нашите медии. Когато чуем новина, тя задължително трябва да бъде срещу правителството на Сирия и срещу руснаците. Иначе в подкрепа на руснаците няма да видите нищо по нито една от нашите телевизии, включително по националната телевизия.
По повод на „хуманитарните паузи” в Сирия Ердоган предупреди, че Турция може да бъде залята от 1 млн. сирийци, ако се стигне до масова бежанска вълна от Алепо. Ще му даде ли това повод отново да изнудва европейските институции? Той вече ги обвини, че не са изпълнили обещанието си да предоставят 3 млрд. евро за справяне с бежанската криза, което ЕК категорично отрече.
Ердоган твърди, че контролира зона, която става за зона за сигурност. Добре, да сложи бежанците там. Но той ще продължава да иска още пари, не само за нова бежанска вълна, но и за сегашната. Започва да иска безвизов режим – ние частично го дадохме. Бях изненадан, че турски бизнесмени влизат в България без виза. Значи ние сме изпълнили своята задача, поне частично.
Искам да кажа нещо за Мосул и за Ирак. В момента правителствените войски, заедно с милицията, атакуват „Ислямска държава” в Ирак от три посоки. Американците отказаха тази атака да бъде от четири страни, защото искат да осигурят коридор на „Ислямска държава”, за да мине от Ирак в Сирия. Регистрирани са поне стотина ръководители на групировката, които са минали от Ирак в Сирия. Така че „Ислямска държава” ще продължи да съществува и в Ирак, и в Сирия.
Американците ще решат да ликвидират джихадистите, чак когато техните интереси в Ирак бъдат запазени и попречат максимално на интересите на руснаците в Сирия, тоест ако стигнат до споразумение с руснаците, при което да се спазват американските интереси в този регион. В противен случай ще продължат да финансират и „Ал Кайда” в Сирия, и терористите в Ирак чрез Саудитска Арабия и Катар. Да се ликвидира „Ислямска държава” в Сирия не е нещо сложно. Но ако тръгнеш да воюваш с „Ислямска държава”, зад гърба ти са „Ал Кайда” – ще те атакуват. Ако американците решат и стигнат до споразумение за ликвидиране на „Ислямска държава” в Ирак и в Сирия, а и не само на нея, това ще стане за не повече от две седмици. Но опасността е, че много от чужденците, които са в редиците на „Ислямска държава”, започват да се връщат в Европа. Това е доста сериозна заплаха, но досега европейците са доказали, че икономическите интереси на техните правителства са по-важни от националната им сигурност. Казвам това по адрес на коментара на госпожа Цачева…