Геополитическото статукво на Европейския съюз претърпява една от най-значимите си промени след разпада на Съветския съюз. На 30 юни на срещата в Анкара на турско-унгарския бизнес форум, унгарският премиер Виктор Орбан заяви че Унгария „подкрепя приятелите си’’ и че е на страната на Турция във вербалният й спор с Европейския съюз. Унгарският премиер също така изтъкна ролята на Турция в предотвратяването на евентуална значително голяма вълна от бежанци в ЕС, като по-специално отбеляза че „ако не беше Турция, Европа щеше да е залята от милиони имигранти” и че заради тази своя превенция Турция „е достойна за уважение’’. Но в подтекста на тези коментари, прицелени да разгневят ЕС и неговите неизбрани, безлични бюрократи, се крие много повече от проблема с бежанците и националния суверенитет.

Очаква ни огромна промяна, която ще повлияе из основи не само на Унгария, но и на Балканите. Промяната включва ердогановата Турция и путиновата Русия. Очертанията на новата балканска геополитика започват да се появяват, което от своя страна причинява разделение в ЕС между евроатлантизма на определени членки на НАТО и прагматизма на европейските членки, които предпочитат да развият икономиката и да осигурят здравето и сигурността на страната си вместо да защитават една банкрутирала и отслабваща суперсила като САЩ.

Унгарският премиер Орбан не случайно посети Турция. Той отиде там, за да обсъди икономическите отношения между страните. Премиерът беше придружен от половината си политически кабинет и около 70 лидери в бизнеса, чиято цел беше да обсъдят сферите на нарастващо двустранно икономическо сътрудничество. Орбан също така проведе поверителна среща с турския президент Ердоган и премиера Бинали Йълдъръм.

Енергиен източник за Югоизточна Европа

Въпреки омаловажаването на този казус в медийната сфера, един от основните проблеми, обсъждани в Анкара, беше възможността за внос на природен газ от Русия през газопровода „Турски поток“. Имайки предвид съмнителните законопроекти за въвеждане на санкции от страна на САЩ, насочени към европейски компании, които инвестират в руско-германския газопровод „Северен поток“, чийто маршрут заобикаля Украйна, Русия ускорява действията си по отношение на газопровода „Турски поток“. Маршрутът минава под Черно море и през Турция, достигайки българската и може би гръцката граница.

Най-скорошните изключително необмислени санкции на Конгреса на САЩ, които са насочени дори към Иран и Северна Корея, имат за цел да накажат германски и австрийски компании, които инвестират в „Северен поток“ близо до Санкт Петербург. Според международното право президентът на САЩ не е в правото си да санкционира компании извън тяхната териториална юрисдикция, наричани в правната терминология екстериториални. Обявяването на новите санкции срещу „Северен поток“ накара Русия да забърза процеса на изграждането на черноморския Турски поток, който по настоящем се развива по-бързо от предвиденото. От май насам, изпълнителната фирма на Газпром Swiss Allseas е изградила близо 15 мили от газопровода под Черно море. Първият от два паралелни газопровода се предвижда да бъде открит през март 2018, а втория през 2019 г. Според изчисленията, годишният капацитет на всяка от тръбите ще достигне 15,75 милиарда кубически метра природен газ или събираемо близо 32 куб. метра. Ситуацията интересно се усложнява.

Балканите се присъединяват към Турски поток

В началото на юли българският премиер Бойко Борисов заяви, че възнамерява да подпише споразумението за пренос на газ от руско-турския газопровод „Турски поток“. Също така, премиерът подписа споразумение със съседната страна Сърбия, която не е член на ЕС и едва ли някога ще бъде, основно заради близките си отношения си с Русия. Според новото споразумение, Сърбия ще получи 10 милиарда кубически метра газ по „Турски поток“.

На 29 юни премиерът Александър Вучич пое поста президент на Сърбия, а Ана Бърнабич стана премиер. Тя заяви пред сръбския парламент, че ще се стреми към „уравновесена външна политика“ и че нейното правителство има за цел да установи добри отношения с Русия и Китай. Новият сръбски министър на отбраната Александър Вулин беше обстойно критикуван от Вашингтон най-вече заради русофилските си убеждения. Александър Вучич се срещна с Владимир Путин една седмица преди за бъде избран за президент, с което потвърди близките взаимоотношения между Русия и Сърбия.

На 5 юли, унгарското правителство също подписа споразумение да получава газ от „Турски поток“. По-рано през годината руският президент посети Будапеща, където той и премиерът Орбан обсъдиха както приноса на Унгария в проекта „Турски поток“, така и руското изграждане на ядрени централи в Унгария.

На Световния петролен конгрес в Истанбул в периода 9-11 юли турския президент Реджеп Ердоган заяви, че Турция възнамерява да се установи като енергиен център както между Изтока и Запада, така и между Севера и Юга. Накратко, всички аспекти от едно мащабно прегрупиране са налице между Балканския полуостров, Русия и Турция.

Турски поток

През декември 2014 г. след като Европейската комисия в Брюксел, подкрепена от Вашингтон, принуди България да отмени споразумението за „Южен поток“, руският президент Путин обяви закриването на проекта. Същевременно Русия започна преговори с Турция относно алтернативния проект за „Турски поток“.

С цел да избегне наказателните норми на ЕС, „Турски поток“ ще стига до турско-българската граница, а втората възможност евентуално е да стига до Люлебургас в турския регион Мармара, намиращ се близо до турската граница с Гърция. От там нататък страните, които са в ролята на купувачи, ще трябва да изградят свои собствени тръбопроводи, за да се свържат с „Турски поток“. ЕС забранява на „Газпром“ да създава и управлява свои собствени газопроводи в Европейския съюз.

Балтийската промяна

В последните месеци политиката на ЕС, диктувана от Брюксел, става все по-затормозяваща. Страните в източната част на Европа, особено Унгария, Чехия и България се ориентират в източна посока към Евразия и по-специално към Русия и Китай с нарастващите инфраструктурни инвестиции в „Един пояс, един път“ и други инфраструктурни мрежи в Евразия.

През февруари 2017 г. при посещение на руския президент Путин в Будапеща, Унгария подписа договор за 17 млрд. долара с „Росатом“ за изграждането на два нови реактора в АЕЦ „Пакш“, единствената атомна централа в страната. Русия също така притежава  51% дял от чешката компания Nuclear Power Alliance заедно с чешката Skoda JS, която ще участва в наддаването за няколко планирани чешки атомни електроцентрали. Чехия подобно на Унгария определя атомната енергетика като сигурен начин за постигане на целите на ЕС за намаляване на емисиите на въглероден двуокис.

Турското правителство също избра руската компания „Росатом“ за изпълнител на проекта за първата си ядрена централа АЕЦ „Аккую“, която ще има четири реактора в южна Турция срещу Кипър. Първата част се равнява на 20 милиарда долара и се строи от руско-турско временно дружество за изпълнение заедно с турската строителна група Cengiz-Kalyon-Kolin (CKK). Тя ще започне да функционира през 2023 г.

В днешно време, когато САЩ и по-голямата част от Западна Европа са замразили проектите си за развитие на технологиите за ядрена енергетика и са загубили квалифицираната си работна ръка, Русия притежава 60% от световния пазар и е световен лидер по отношение на износа на ядрена технология.

Компанията Areva (Франция), най-големият европейски производител на ядрени централи, не е подписвала чуждестранен договор от 2007 г. В САЩ Westinghouse преминава през тежки времена. Компанията, базирана в Питсбърг, Пенсилвания, беше продадена и днес е собственост на японския конгломерат Toshiba. Westinghouse наскоро подписа договор за снабдяването на четири нови вътрешни централи в САЩ, който е първият й от тридесет години насам. Компанията страда от множество разходи и съдебни процеси, което я принуди да обяви банкрут. За разлика от всичко това, Русия понастоящем има договори за строителство на 34 реактора в 13 държави, с изчислена обща стойност 300 милиарда долара.

Тези споразумения за доставка на природен газ и производство на ядрена енергия между Русия от една страна и Унгария, Чехия, Сърбия, България и Турция от друга са кошмар за Вашингтон и водят до отдръпване на разочарования Прибалтийския регион от политически банкрутиралия брюкселски ЕС, както и до една Германия, която загуби своята посока.

Важно е да се отбележи, че турският президент Реджеп Ердоган одобри сделка за 2,4 милиарда долара – покупка на руския C-400 зенитно-ракетен комплекс, въпреки неимоверните усилия на кабинета на Тръмп и НАТО да попречат на сделката. Модерната система C-400 се определя от военни експерти като най-добре разработената и смъртоносна далекобойна ракетна система за противовъздушна отбрана на планетата. Системата е далеч по-застрашителна от MIM-104 Пейтриът на САЩ (US Patriot system ), затова Вашингтон не би искал Турция да има такава.

Фактът, че в момента няколко балкански нации се стремят да засилят икономическите си отношения с Русия и Турция, говори за тенденции на разпад в ЕС, вместо за хармоничен съюз в Европа. Необмисленото решение на Европейската комисия да предприеме правни действия срещу Унгария, Чехия и Полша заради това, че са отказали да приемат квотите за бежанци, наложени от Брюксел, е още една причина за разделението между източната и западната част на ЕС.

Амбициозни политически организации като Европейския съюз със своите антидемократични институции (например Европейската комисия и Европейския парламент, които потискат основните национални права на държавите) са изключително нестабилни. През последния четвърт век Вашингтон беше в ролята на единствена суперсила и показа, че наложеният от САЩ модел на една доминантна сила, която потиска всички останали, не е успешен подход към полезни международни отношения.

Автор: F. William Engdahl

Източник: journal-neo.org

Превод: Лилия Николова