На 25 октомври в Анкара беше учредена най-новата турска политическа партия. İYİ parti или в превод - Добрата партия

Това дългоочаквано за политическия живот в южната ни съседка събитие беше предшествано от месеци на изморителна политическа конфронтация и напрежение в редиците на Партията на националистическото движение.  Дясната ПНД, оглавявана от политическия ветеран Девлет Бахчели и нееднократно свързвана с организацията „Сивите вълци“, най-накрая се разцепи официално. Разделението не можеше да се скрие още в кампанията за референдума за конституционни реформи, предложен от президента Ердоган, и беше само въпрос на време.

Лидер на отцепниците е Мерал Акшенер. След като опозиционната ПНД изрази подкрепата си за референдума, Мерал Акшенер, Юмит Йоздаг, Синан Оган и други разпознаваеми политически лица решиха да свикат извънреден конгрес. Започнаха да събират подписи от членове и предизвикаха сериозни трусове в партията. След умели апаратни игри обаче всички недоволни бяха изключени от редиците на националистите. Така се стига до основаването на „Добрата партия“.

В новата формация рамо до рамо се оказват представители на целия политически спектър от последните 30 години. Сред основателите на партията намират място дори и представители на турското ляво – бивши членове на Народнорепубликанската партия като депутатът от Измир Айтун Чърай. Картината се допълва и от останали в немилост политически фигури от управляващата Партия на справедливостта и развитието.

Този факт като че ли е достатъчен, за да погледнем към новия политически субект скептично, но не трябва да пренебрегваме харизмата и лидерските качества на Мерал Акшенер – в момента тя демонстрира най-активното женско присъствие в турската политика.

Акшенер е родом от Измит, потомка е на преселници от Солун, по образование е историк. Още през 1995 година става депутат, а година по-късно става първата жена начело на турското МВР. Дълго време изглежда, че именно тя ще оглави националистическата партия, но политическата нестабилност в южната ни съседка я отвежда до председателското място в новата Добра партия. При откриването на конгреса Акшенер се обърна към съпартийците си така: „Искаме справедлива Турция. Искаме свободно общество. Имаме право. Доброто е справедливост, целеустременост, надежда, бъдеще, знания, богаство и смелост. Доброто е цивилизация, а основите на цивилизацията се градят от смелите. Турция ще стане Евразия, ще прегърне света. Начело с Добрата партия ще станем една силна и щастлива Турция“.

Добрата партия ще търси място в политическия център, място на помирител на различните идеи. Относно позиционирането в политическото пространство, Акшенер предпочита неутралните фрази като тази, че партията й ще се бори „за една добра Турция“. Целите на новата формация са страната да заеме място сред десетте най-силни икономики, да постигне БВП от 14 500 долара на глава от населението, борба с неграмотността и постигане на европейски стандарти що се отнася до свободата на словото. Партията иска да се позиционира и като застъпник за правата на жените в Турция като Акшенер не пропуска да отбележи, че сред основателите й има 50 жени.

Ипсилонът с двете хасти

Добрата партия избра за своя емблема добре познатия ни ипсилон с две хасти ІYІ, което съответства на турската дума iyi – добър.

Въпреки центристките заявки, изглежда, че идеолозите на партията търсят най-голяма подкрепа сред националистически настроените избиратели, затова решават да използват исторически символи. В Турция този знак се смята за знака на тюркското племе Кайъ, от което произлиза османската династия.

Ипсилонът с двете хасти, познат ни като символ на Тангра и рода Дуло, намира приложение още в символиката на националистическите партии и движения в България. Така стигаме до парадоксалната ситуация български и турски националисти да използват един и същи знак.