Турският народ гласува доверие на президента Ердоган. На проведения референдум концепцията му за конституционни промени печели одобрението на около 52% от избирателите, данните са извадени при обработка на 97% от бюлетините. Това ще му даде възможността и свободата да управлява спокойно държавата до 2029 година, ако победи и на следващите избори. Референдумът показва одобрението на населението към ердогановата неоосманистка доктрина, в която Балканите са отправна точка, както и Близкия изток. В контекста на резултатите от референдума списание A-specto потърси външнополитическия анализатор Боян Чуков за кратък коментар. „Резултатите от референдума в Турция не са изненада – коментира за A-specto Боян Чуков. – Огромен процент от турските гласоподаватели нямаха представа какво точно представляват „конституционните поправки”, за които трябваше да гласуват. Референдумът бе сведен до плебисцит по отношение на държавния глава.  „За” или „против” Реджеп Ердоган. Управляващата Партия на справедливостта и развитието впрегна целия административен ресурс на турската държава да работи в полза на Реджеп Ердоган. Опозицията бе смачкана. Изхвърлена от националните медии. Преследвана по цялата страна от активисти на ердогановата партия. Бяха вкарани зад решетките 12 депутати и двама зам.-председатели на една от опозиционните партии. Най-трагикомичното бе, че в районите на Турция, където авторитетът на Ататюрк е много висок, Партията на справедливостта и развитието агитираше начело с портрета на Мустафа Кемал. Очевидно, че немалко турци, които са кемалисти, поради неграмотност са гласували срещу идеите на своя идол. Турция ще се превърне в Султанат, а Реджеп Ердоган в Султан. При новата ситуация след референдума е очевидно, че трудно може да се говори за влизане на страната в ЕС. Диалогът между Брюксел и Анкара ще придобие изключително икономическо измерение. Процесът на ислямизация на Турция ще продължи с нарастващи темпове.”  Около 55 милиона граждани на Турция имаха право на глас на тези избори. Бюлетината изглеждаше доста семпло. Два големи квадрата, на единия, по-светлия, пише ДА, а на другия, по-тъмния – НЕ. Тази турска конституция е приета през 1982 г. И Ердоган предлага да се направят в нея около 18 нови изменения, като най-важното от тях е свързано с властовата мощ на президента, което практически превръща страната в президентска република. Президентът ще може да разпуска парламента, да обявява извънредно положение, да назначава и уволнява министри и съдии, а също така и да издава укази, които ще имат правната сила на закони. Броят на допустимите мандати за президента ще бъдат отново два, всеки от които по пет години, но това отчитане за Ердоган ще започне едва от 3 ноември 2019 година, когато отново ще има президентски избори. Президентът няма да е необходимо да напуска редиците на партията си, както изисква настоящата конституция. Увеличава се и числото на депутатите – от 550 на 600. Изборите за законодателна и изпълнителна власт ще се провеждат в един и същи ден.

Новата конституция въвежда и още нещо – забрана на военните да участват в избори. На Ердоган не му стигна чистката в армията, но сега и официално ограничава правата на военните да се занимават с политика. Единственото, което пропуска е, че военните преврати не са законово съобразена дейност. Ако ще се прави някога отново военен преврат, ердогановата конституция няма да има никакво значение. Предизборната риторика на Ердоган беше изключително мощна и находчива. Той идентифицира подкрепата си за него като вот срещу „фашистка” Европа, която има огромно самочувствие и си позволява да му пречи. Ердоган е смъртно обиден на европейските елити, които от своя страна отново потвърдиха неадекватното си поведение, несъобразено с никакви обективни процеси. Самият Ердоган аргументира нуждата от промени в конституцията със заплахата от тероризъм и други външни влияния. Ще получи ли Ердоган още по-голяма самоувереност след референдума? „След спечелването на референдума Реджеп Ердоган ще стане още по-самоуверен и сюрпризиращ в своите външнополитически действия – коментира Боян Чуков. Турция е мощен регионален играч на Балканите и в Близкия изток. С разпадането на еднополюсния свят и преминаването му към многополюсен Анкара придобива все по-голяма тежест. Проблемът на турския президент е, че загуби доверието на глобалните фактори. Някои анализатори твърдят, че той прилича на танцуващ турски дервиш, който се върти около своята ос. Застава ту със своята „тъмна”, ту със своята „светла” страна към външнополитическите си партньори. Проблемите на Реджеп Ердоган ще бъдат предимно вътрешнополитически. След референдума Турция бе разделена окончателно и безвъзвратно на две. Между двете части е изкопана огромна пропаст. Кюрдският проблем също е надвиснал като Дамоклев меч над Анкара.”

Турският президент иска да въвежда смъртно наказание, при което Европа му съобщи, че трябва да забрави за каквато и да е интеграция с ЕС. Но не този е разривът между европейските елити и Ердоган. Европа критикува турския президент заради националистическите му и религиозни залитания. Европейците предпочитат една мека и адаптивна Турция, а не експанзионистична и твърда държава с горещ ислямистки уклон. Крият ли се опасности за България в резултатите от референдума? „Турският народ е имперски народ. В него исторически е заложен „имперски импулс”. Мисля, че една част от турците интуитивно гласуваха за Реджеп Ердоган, който през последните години постоянно им напомня за величието на Османската империя. В неговите предизборни кампании и агитацията преди референдума редовно се включваха спомени от времето на величието на Високата порта. Преди и след референдума външната политика на Турция е била и ще бъде неоосманистка. След като се въведе президентско управление в югоизточната ни съседка ще имаме възможност да почувстваме още по-осезателно турската „мека сила” на неоосманизма. България е застрашена защото българската държавност е в окаяно положение. Това е проблемът!” – каза за A-specto външнополитическият анализатор Боян Чуков.