Властите в Анкара отричат да са давали съгласие международната коалиция да ползва турски военни бази за ударите срещу Ислямска държава часове след като Вашингтон оповести, че такова съгласие е получено.
Въпреки американския натиск през последните седмици, Турция не бърза да предостави своите военни бази за ползване от международната коалиция при въздушните удари срещу Ислямска държава. Базата в Инджирлик, която приютява повече от 1500 американски военни и прилежащата им авиотехника, засега остава пасивна, а международната коалиция е принудена да нанася удари от по-отдалечени бази в ОАЕ, Катар и Кувейт.
Турската армия, която експертите оценяват като една от най-силните в света (ок. 650 000 военнослужещи), разполага с разгърнати бронетанкови сили край сирийската граница, но към момента се задоволява с това да наблюдава отблизо превземането на крайграничния град Кобане от Ислямска държава, въпреки отчаяните призиви за помощ от страна на кюрдските бранители на града. Поведението на Анкара предизвика незапомнени масови безредици и 15 жертви по улиците на Диарбекир, Батман, Бингьол и Ван.
Причините за турската нерешителност са няколко. Най-напред внушителното кюрдско малцинство в самата Турция, което възлиза на 12 милиона, според официалните данни на Анкара, но според твърденията на самите кюрди може би достига близо 19 милиона (ок.29% от общото население). Турция гледа с тревога покълващата кюрдска държавност в Иракски Кюрдистан и се опасява, че тя може да абортира курса към национално помирение, следван от президента Ердоган. Нещо повече – рискува да застраши териториалната цялост на южната ни съседка. Кюрдите са основен съюзник на САЩ, сухопътната сила в борбата с Ислямската държава. Утвърждаването на кюрдската държавност влиза в плановете на американската администрация, но се зловиди на Турция.
Отказът от намеса в Кобане обаче, също подкопава доверието между Анкара и кюрдите. Свидетелство за това са думите на историческия лидер на турските кюрди Абдула Йоджалан, че „мирните преговори с турското правителство ще приключат, ако на джихадистите бъде позволено да надделеят“.
Близки оплакват падналите в боевете срещу Ислямска държава кюрдски бойци в Суруч, Турция. (снимка: AFP/Aris Messinis)
Според британският „Иконъмист“ турският президент Ердоган е поставил на САЩ като предусловие за своята помощ международната коалиция да не ограничава своите удари до обекти на Ислямска държава, но да атакува и централната власт в Сирия. Искането на Ердоган, обаче е нереалистично. Американската стратегия изключва сухоземна операция, а въздушните удари до този момент не показват достатъчна ефикасност дори в борбата с Ислямска държава. Сирийският президент Башар ал-Асад се ползва с подкрепата на Москва и разполага с ефикасна система за противовъздушна отбрана. Въздушни удари срещу контролираната от Дамаск територия рискуват да доведат до разрастване на конфликта и непредвидими загуби.
Друга причина за турското двусмислие спрямо Ислямска държава е, че Анкара има общи врагове с ислямистите: кюрдските автономисти и режимът в Дамаск. Причина за историческото съперничество със Сирия е една провинция в най-южната част на Турция, която е придадена на Сирия в годините, когато Франция администрира тези територии. Враждата надживява и Студената война. Днес Турция настоява пред САЩ да се обособи буферна зона на границата межу Турция и Сирия, което е начин да си възвърне част от оспорваната територия.
Друг източник на напрежение е отказът на Дамаск да приеме турското лидерство в региона. Президентът Башар ал-Асад следва линията завещана от баща му и разчита на покровителството на Москва и Техеран. Взаимоотношенията между Сирия и Турция допълнително се обтегнаха със свалянето на турски разузнавателен самолет F-4 от сирийската ПВО през 2012г.
Неотдавна турският парламент разреши на армията да осъществи военна операция срещу Ислямска държава в Ирак и Сирия. Въпреки това обаче, западните столици поставят под въпрос искреността на турския ангажимент и дори обвиняват Анкара в негласно покровителство на ислямистите.