За 50 години Южна Корея се превръща от апендикс на географията в азиатски тигър със своя уникален модел, при който конкуренцията съжителства със солидарността, а национализмът – с американското военно присъствие.

Четвърта икономика в Азия, дванадесета в света. Безспорен световен лидер в IT индустрията и корабостроенето. Южна Корея заема пето място в света по производство на автомобили и седмо в строителния сектор. В глобализирания ни свят, в който щастието се мери с процентите на БВП, размерът има значение. А този на Южна Корея е набъбнал десетократно за последните 30 години. Страната на утринната свежест, както поетично наричат родината си корейците, отдавна е надскочила примитивната метафора за поредния азиатски тигър, готов да поеме щафетата от уморената и застаряваща Япония. Южна Корея не е просто свръхразвита икономика, нито само антипод на северната си посестрима, паднала в плен на идеологическата утопия. Славата й не се свежда единствено до трите „К”, с които е известна по света – кимчи, коли и кораби. Свежестта й се дължи на една невидима, но ключова за оцеляването на нацията смес от традиция, авангардност и конфуцианско смирение. За седемте дни, в които прекосих на бързи обороти тази крайно своеобразна страна, осъзнах каква е местната противоотрова срещу популярните неолиберални догми, които помпат благосъстоянието за сметка на разпада на общността. Това е корейската солидарност. Въпреки шеметния икономически растеж южнокорейското общество продължава да е здраво споено от връзките на рода, семейството, традициите и социалната йерархия. Лоялността към семейството и приятелите еосновен лад в социалните отношения. Общността озаптява егоизма – корейците са част от един отбор. Дългът към ближния е част от разбирането за лично достойнство. Отлъчването от групата се възприема като проклятие. Социална дамга. Чувството на солидарност се обуславя до голяма степен и от силно йерархизираните обществени и семейни отношения – почит и подчинение спрямо по-възрастния или висшестоящия. Това е хоросанът, който предпазва южнокорейското общество от разпад и атомизиране вследствие на центробежните сили, завихрени от резкия икономически ръст. Към всичко това се добавя и свръхактивната социална и икономическа роля на държавата напук на неолибералните клишета, че властта спъва бизнеса. Всички южнокорейски индустриални гиганти като „Хюндай”, „Самсунг Електроникс”, „Киа Моторс” са добили мощта си с финансовата помощ на държавата. Тук здравословният национализъм съжителства мирно с либералната икономика. Той е общият знаменател, който поддържа интегритета на корейското общество. Помага му да устои срещу мощните геополитически интереси. Солидарността на южнокорейското общество се проявява най-силно в кризисни моменти. Впечатляваща е реакцията на корейците по време на голямата азиатска криза през 1997 г. Те масово откликват на апела на тогавашния президент Ким Те Чжун за доброволно предаване на злато, златни монети, бижута и скъпоценности, за да укрепят националната си валута.

КРАСНОРЕЧИЕТО НА ЧИСЛАТА

Икономическият бум през последните десетилетия е съпроводен с истински демографски взрив. За половин век населението на страната се е удвоило от 25 до 50 милиона върху територия, по-малка от България. Това я нарежда сред 10-те най-гъсто населени страни с близо 490 души на кв.км. 40% от населението на Южна Корея е съсредоточено в столицата Сеул и околностите – общо 20 милиона души. През последните години обаче демографската крива рязко се пречупва заради ниската раждаемост – 9 новородени на 1000 души, което нарежда Южна Корея до страни като България в тази печална статистика. Ако тенденцията се запази, до 2050 г. населението ще се стопи с 8 милиона души. Като във всяко развито общество и тук проблемът се корени в късните бракове. Корейците все повече отлагат създаването на семейство по кариерни съображения. Към това се добавя и една корейска особеност – жените търсят да се еманципират от патриархалния гнет на корейските традиции, според които мъжът е господарят, а жената – негово притежание, и предпочитат да се посветят на учене и работа, преди да създадат семейство. Ако през 80-те трите деца са били норма, сега са рядкост. Средната заплата в Южна Корея е съизмерима с тази в развитите европейски страни – около 2000 долара. Минималната надница е 40 долара. Годишната заплата на лекарите тръгва от 100 000 долара нагоре. Журналист в национална медия получава средно 5000 долара месечно. Стандартът на живот е непосилно висок за гражданин от страна – членка на ЕС, като България. Една четвърт от смартфоните в света са произведени в „Самсунг Електроникс”, а годишните печалби на компанията надхвърлят 200 милиарда долара. Южна Корея е сред петте държави в света със собствено производство на изтребители за нуждите на армията редом с Русия, САЩ, Франция и Китай. Икономическият бум напоследък преминава и в културна експанзия. Корея продуцира и изнася телевизионни сериали. Няма тийн по света, който да не е препускал в ритъма на Gangnam Style. Дори в България вече има фен клубове на корейската кей-поп музика.

Потресаващата южнокорейска енергия се усеща още от летището в Ин Чон, което вече 10 години не изпуска приза за най-добър аеропорт в света. По пътя до Сеул, на около 70 км, разбирам какво значи истинско задръстване. Въпреки натовареното движение не се чуват клаксони на нетърпеливи шофьори, а всички в автобуса сме затегнали колани заради високите глоби, които грозят водача. Първият културен шок за новопристигналия чужденец е корейската кухня. Тя е толкова своеобразна, че оформя идентичността на корееца. Прословутото кимчи, което за европееца представлява просто силно подлютено кисело зеле, има над 150 разновидности. Правят го от краставици, ряпа, сусамови листа и всевъзможни планински треви. Въобще лютото е закон на корейската трапеза. Навремето лютият червен пипер се ползвал за консервиране на зеленчуците и така се превърнал в неотменна съставка на корейската кухня. За европейското небце това е истинско изпитание. Скоро обаче човек свиква с пикантния вкус. Дори се пристрастява. Колкото по-люто, толкова по-вкусно, обясняват любезно местните. Шегуваме се, че при толкова разлютени корейци трудно ще се постигне обединение на двете Кореи. Вдигат усмихнато рамене. Местната трапеза предлага невъобразимо разнообразие от ястия. Всички се сервират в малки купички и скромни количества, тъй че не остава непокрито място върху масата. Морски дарове, риби, подлютени туршии, подправени листа и треви. Някогашната „храна на бедните” днес е културно наследство. Част от традицията е печивата да се готвят пред очите на клиента. Корейската традиция в храненето се различава напълно от европейската схоластика със задължителния ордьовър, основно ястие и десерт. Агресивните американски вериги за бързо хранене са популярни само сред най-младите. Корейската храна е колкото специфична, толкова и здравословна, затова във всички задгранични корейски културни центрове се предлагат курсове по приготвянето й. Културната експанзия минава през стомаха. „Да счупиш краката на масата” е израз, който корейците употребяват, за да похвалят изобилието на трапезата. Ще рече да сервираш толкова манджи, че масата да рухне под тежестта им. Корейското „соджу”, традиционна нискоалкохолна оризова напитка, която местните смесват с бира за по-бърз ефект, е „слаба ракия”. Виното не е особено популярно в Страната на утринната свежест. Пробиват основно френски и италиански марки.

В Южна Корея алкохолът е важен отдушник от стресовия работен ден, който започва най-късно в 8 и завършва, когато си тръгне началството. Закон е подчинените да не напускат офиса преди шефа. В десет вечерта сеулските билдинги изплюват последните окъснели работохолици с костюми и изморени лица. При този график е разбираемо защо думата „стрес” е сред най-оборотните в Южна Корея. Почивките са редки. Годишният отпуск е само седмица. Вечерната чашка с колеги е нещо като психологическа необходимост. Често тази групова терапия прераства в оспорвано състезание по надпиване, а емоциите се изливат пред караокето. Ако през деня улиците и кафенетата в Сеул пустеят, то вечерно време градът гъмжи от хора. Повечето магазини работят до 22 часа, а заведенията до по-късно. Като всичко останало и пиенето тук е строго кодифицирано. Превърнато в ритуал. При официални поводи наздравиците се вдигат от „старейшините” в групата – най-възрастния или най-висшестоящия. След първата глътка следват ръкопляскания и всички сядат по местата си. Подчинението по старшинство е ключово за разбирането на човешките взаимоотношения в Южна Корея. Не е прието подчинените да вземат думата в присъствието на висшестоящи. Всяко прекъсване се възприема като проява на неуважение. За хлевоустите европейци това е потискащо, но на тази йерархия се крепи редът. На втория-третия ден човек схваща, че на маса от него се очаква просто да се храни. В същото време гостоприемството на корейците е обезоръжаващо. Тук гостът е цар.

КОРЕЙСКАТА МЕЧТА

Историята на „Хюндай” е до голяма степен историята на Южна Корея, казват корейците с нескрита гордост, докато обикаляме най-голямата корабостроителница на компанията, в която работят 120 000 души. Гигантското предприятие има музей, който разказва историята на тази индустриална империя. Историята на корейската мечта. А тя тръгва от едно старо колело и торба ориз, които и досега се съхраняват в залите на музея. Някога реликвите са принадлежали на собственика и основател на „Хюндай” Чон Чжу Йон, който продава кравата на баща си, за да отвори магазин за ориз, после се залавя със строителство, за да стане един от най-богатите хора в Южна Корея и некоронован император на страната. Корейците обичат да разказват тази история като урок по предприемачество, смелост и упоритост. По стените висят семейни снимки на Чон Чжу Йон с отрудените му родители пред сламена селска колиба, после със съпругата, осемте му сина, внуците. Чон с Горбачов, Чон с Рейгън, Чон с Тачър. Историята на успеха по корейски.

Обиколката на града от скелета и докове е възможна само с автобус. Годишно тук се произвеждат около 100 кораба с различен тонаж, като най-големите достигат 300 000 тона. Пейзажът е сюрреалистичен. Стотици работници на велосипеди щъкат напред-назад между доковете и стоманените грамади на танкерите. Въпреки лекия спад в производството от началото на годината Южна Корея остава водеща сила в корабостроенето с 50% от всички поръчки в света, основно от ЕС и Близкия изток. И най-малката иновация тук се патентова заради страха от кражба на технологии от Китай. Корабните специалисти на „Хюндай” се гордеят най-вече с технологията си за боядисване на корпусите. Колкото и да е странно, корабостроенето в Южна Корея се развива чак след 70-те години на миналия век и само за 45 години превръща страната в лидер. Местните разказват като легенда как Чон Чжу Йон успял да привлече европейските инвестиции в сектора с помощта на малък рекламен трик и на корейската история. А според нея през 1592 г. генерал Лий успял да отблъсне японското нашествие на 300 кораба по море с помощта на конструиран от него кораб с формата на костенурка. Предприемачът показвал образа на това чудо при преговорите като доказателство за майсторлъка на корейците в корабостроенето още преди четири века.

ТЪМНАТА СТРАНА НА УСПЕХА

Ускорената индустриализация и миграцията на населението от селата към големите градове през последния четвърт век пораждат един печален феномен – растящия брой на самоубийствата. Средно 33 човека на 100 000 корейци посягат всяка година на живота си, а причините са предимно икономически. След кризата от последните години мнозина задлъжнели към банките предпочитат да сложат край на живота си. Изпадането от общността, отчуждението и самотата, токсичните продукти на модерното общество също стимулират този процес. Тъкмо с тези мъчителни импулси на подсъзнанието се занимава във филмите си Ким Ки Док. Великият корейски режисьор впрочем е недолюбван в родината си като всеки лош пророк. Парадоксът е, че със забогатяването на обществото самоубийствата растат. Според психолози обяснението не е толкова в бедността, колкото в нарастващото неравенство. Модерното южнокорейско общество е по-богато отпреди, но пропастта между бедни и богати е една от най-дълбоките в Азия. Някои си обясняват нарастващата суицидна наклонност у корейците и с липсата на време за религиозни и духовни практики. Според статистиката 35% от населението са атеисти. За сравнение будистите съставляват 25%, също толкова са и християните. И ако за тези две религиозни общности самоубийството е тежък грях, то за невярващите подобни задръжки не съществуват. Инак християнски църкви – предимно протестантски и католически – има навсякъде. С характерната си склонност да решават проблемите, вместо да се вайкат, корейците вярват, че ще се справят и със самоубийствата. Правителството вече провежда целенасочена кампания за превенция сред младите чрез горещи телефони, на които падналите духом могат да потърсят утеха и разбиране. Иначе престъпността в страната е ниска. За това има няколко обяснения. Корейците са законопослушни и не прекрачват обществените норми на поведение. Въпреки бурното им общуване и богатия набор от ругатни те смятат употребата на физическа сила за унизителна. Населението не притежава оръжие. Ловните пушки се съхраняват на определени места извън дома и се ползват само при излети. Полицията е много ефикасна заради ниските нива на корупция. И още една малка, но съществена подробност – всички корейци минават задължително обучение по таекуондо в казармата, затова гледат да са внимателни един към друг. Сравнително ниската безработица от 3,5% пък намалява икономическите предпоставки за престъпления.

БОЛКАТА ОТ СЕВЕР

Разделението на двете Кореи е голямата болка на южнокорейското общество, а мирното обединение – хоризонтът на сегашния политически елит в Сеул. 62 години след подписването на временното примирие между КНДР и Южна Корея тази надежда продължава да е жива. Обществените настроения на юг от 38-ия паралел, който разделя полуострова, са по-скоро в полза на обединението, но силни външни интереси препятстват процеса. САЩ и Япония са двете страни, които имат най-голям интерес от запазване на разделението. След края на Втората световна война Южна Корея е със споделен суверенитет, след като американците поемат върховното командване на армията и настаняват свой военен контингент в южната част на полуострова като гаранция срещу евентуална атака от север. С времето тази зависимост предизвиква все по-голямо недоволство сред южнокорейците. Антиамериканските протести се засилват, а заради общественото недоволство се обмисля преместването на най-голямата военна база на САЩ извън столицата. Около 37 хиляди американски военни пребивават постоянно на територията на Южна Корея, а всички решения в областта на отбраната минават задължително през американска санкция, което на практика поставя страната в пълна зависимост от САЩ. Евентуално обединение на двете Кореи ще лиши американците от основния им претекст за разполагане на военен контингент в Корея. До границите на Русия и Китай. А това е смисълът на американското присъствие.

Япония от своя страна се опасява, че една обединена 80-милионна Корея ще оспори икономическото й лидерство в региона. Грамотният Север и развитият Юг рискуват да родят гигант, който да детронира задъханата Япония от мястото й на четвърта икономика.

САЩ и Япония имат и пряк икономически интерес от тлеещия над половин век конфликт на полуострова, който захранва военнопромишлените им комплекси. Парадоксално Япония дължи следвоенния си икономически старт тъкмо на Корейската война, тъй като печели от военни поръчки. Непрекъснатите конфликти по границата между двете Кореи, понякога инспирирани от американски маневри, заставят южнокорейското правителство да купува високотехнологични оръжия made in USA. Новият южнокорейски президент госпожа Пак Гън-Хе неотдавна предприе дързък дипломатически ход, като заяви, че Южна Корея възнамерява скоро да започне преговори с Китай по въпроса за обединението на двете Кореи. Новината бе съобщена от Пекин, където Пак Гън-Хе бе сред поканените на парада по случай 70-годишнината от края на Втората световна война. Според политическите наблюдатели изявлението е историческо и представлява сериозен опит на Южна Корея да се еманципира от стопроцентовата си зависимост от Големия брат. Южнокорейците съзнават, че времето работи срещу обединението, затова приветстват новия курс към затопляне на отношенията между двете Кореи. Със смяната на поколенията отслабва ентусиазмът от евентуално помирение на Севера и Юга. Младите южнокорейци са много по-безразлични към каузата на обединението от техните родители, тъй като вече три поколения живеят разделени, родовите връзки изтляват, увеличават се и културните различия. Ще позволят ли САЩ мирното обединение на двете Кореи? Този въпрос занимава южнокорейското общество, но отговорът засега не е положителен. Според последните социологически проучвания само 5% от южнокорейците са радикално против американските бази в страната, докато 50% от анкетираните ги приемат като даденост.

НОМЕРЪТ НА КИТАЙЦИТЕ

Докато САЩ хазяйничат в Южна Корея, китайците подмолно проникват в запазените им земи. През последните 20-ина години отношенията между Пекин и Сеул са във възход, особено в икономическата и културната сфера. Корейски компании строят заводи в Китай. Китайците масово карат „Хюндай”. Износът вече надвишава този към САЩ, които традиционно държат първенството. Китайските инвестиции в Южна Корея стават все по-агресивни и на места дори се налага предприемането на ограничителни мерки срещу това нашествие. На остров Чеджу например е въведена забрана за китайските инвеститори да купуват недвижимости и да строят курортни селища. Всички надписи на обществени места са дублирани и на китайски. Все повече корейци учат мандарин. Отношенията между двете страни са като между мнителни роднини. Корейският бизнес се опасява, че със своята икономическа мощ Китай ще го измести от световните пазари. Китайците от своя страна не се свенят да крадат корейски авангардни технологии.

ЕПИЛОГ

Времевата разлика между България и Южна Корея е 6 часа, но разликата в икономическото развитие се измерва в светлинни години. Високите 40-етажни жилищни комплекси, модерните билдинги в центъра на Сеул, безупречният транспорт и инфраструктурата респектират. Най-впечатляващи обаче си остават 80% от завършилите средно образование се записват в университет. Южна Корея е страната с най-много университетски възпитаници на глава от населението. Училищата тук са основно държавни. Частните са изключение. Тук парите наистина следват ученика, а не частника. Култът към успеха и конкурентната надпревара обаче рискуват в дългосрочен план да разградят тъкмо онези солидарни връзки в южнокорейското общество, върху които се крепи моралното здраве на нацията. И това, струва ми се, ще е най-голямото предизвикателство пред политическия и обществения елит на страната. Японците знаят защо.

Пътуването е осъществено по покана на Асоциацията на журналистите