Интервю на Le Figaro с Паскал Брюкнер, писател и есеист.

Терористичните атаки от 13 ноември са доказателството, че нашите врагове са готови на всичко, за да ни подчинят.

От Втората световна война насам Франция не е преживявала толкова мащабно нападение на собствена територия…

Дързостта на престъпниците нараства. Виждаме, че седем човека са в състояние да убият 120 души с непоклатима решителност, че шепа индивиди може да има неограничена разрушителна сила. Тези, които убиваха, са искали да умрат. Камикадзетата са карали жертвите си да ги гледат в очите. За тях да убиеш и да бъдеш убит е едно и също нещо. Трябва да признаем, че сме напълно безпомощни пред подобна нихилистична ярост. Каква власт имат полицията и военните срещу човек, който намира щастие в смъртта? „Младостта е възрастта на абсолюта”, казваше Ницше. Тези младежи са в някакво апокалиптично измерение, в месианската есхатология на кървавата баня. За тях смъртта е живот.

Можеха ли да се предвидят тези атаки?
Мнозина ни подготвяха за това. Сценарият с няколко едновременни атаки стоеше на дневен ред от доста време. Министърът на вътрешните работи, премиерът, а също специалните служби, армията, специализираният по въпросите на антитероризма съдия Марк Тревидич, всички се опасяваха от нови нападения, много по-мащабни от атентата срещу „Шарли Ебдо”. Тази атака беше подготвена, убийците – въоръжени и много решителни. Оттук нататък може да се очаква най-лошото. Нищо чудно следващите атентати да са по-кървави и от сегашните. Съществува опасност от нови нападения срещу религиозни храмове, църкви, синагоги, дори джамии, тъй като мюсюлманите, които отказват да последват тези фанатици, са считани за изменници. Потенциални мишени са и големите магазини, влаковете, музеите. Франция ще трябва да създаде свръхмощна организация за опазване на сигурността, за да попречи на тези младежи, убедени, че така ще влязат в райските селения, да реализират престъпните си намерения.

Може ли след всичко това да се говори за вълци единаци?
В този случай вълците ловуват в глутница. Това са радикализирани младежи, решили да допринесат от скромната си позиция за възцаряването на световния халифат. За това свидетелстват както младият мъж, купил си нож в Тулон, за да нападне моряк, така и онзи, който замисляше атентата срещу църквата във Вилжюиф. Досега се утешавахме с мисълта, че това са някакви безделници. Отсега нататък параноята ще стане наше основно политическо занимание. Тъкмо с това тероризмът ни вкарва в невъзможна ситуация. Дори и да ги ликвидираме, те ще спечелят, защото ще ни докарат до лудост. Тяхната лудост ни отравя. Никое общество не е подготвено да се бори срещу този тип тероризъм, насочен срещу млади хора, които се забавляват. Целта е да бъдат наказани тези, които слушат музика, ходят на ресторант, пушат, отдават се на действия, определяни като харам (противоречащи на морала), които не са халал. Жените, които се разхождат сами по улицата, са считани за проститутки. Младежите, които искат да се насладят на живота, са изправени срещу други младежи, които са устремени към смъртта. Ако беше армия, щяхме да знаем как да се бием. Но тук става дума за мрежа от нелегални клетки, изпълнени с решимост.

Трябва ли да се предприемат по-строги законодателни мерки ? Задържаните джихадисти незабавно трябва да бъдат лишени от конституционни права. Да бъдат изолирани в затворени центрове и да им се отнеме всяка възможност да вербуват нови привърженици в затворите. Подозрителните лица трябва да бъдат разглеждани като виновни и да се неутрализират чрез експулсиране или затваряне. Най-подир държавата, ако й бъдат гласувани разширени правомощия, трябва да създаде Служба за действие по подобие на тази, използвана от Де Гол срещу пучистите от Алжир ( Службата за действие е своеобразна тайна служба на лично подчинение на генерал Де Гол, нещо като негова лична, тайна гвардия, която действа извън закона, но в името на Републиката, бел.ред ). Трябва да бъдат изгонени проповедниците, които разпалват ненавист и призовават към свещена война. В частност имам предвид оня имам от Брест, който нарече „свине” и „маймуни” младежите, които слушат музика. Салафитските джамии трябва да бъдат затворени, както това стори Тунис след атентатите в Сус. Френският ислям трябва да бъде поставен под надзор. Всички тези мерки трябва да бъдат предприети незабавно, за да спасим обществения организъм.

От Шарли насам не се ли отказахме от правата си?
Тук се сблъскват две течения. От една страна е трезвомислието, което стига и до върховете на държавното управление. Спомням си чудесната реч на премиера Манюел Валс в Националното събрание миналия януари, когато той изобличи ислямофашизма. Но човешкото съзнание има склонност да търси оправдание на ужаса. Интелектуалци като Едви Пленел и Еманюел Тод ни обясняват, че изплащаме собствените си грехове. Сиреч жертвите са виновни, а убийците – отчаяни типове. Това е връх в културата на извинението. Тя се шири и по отношение на Израел, където атентатите с хладно оръжие се обясняват с отчаянието на палестинците. Атентатите срещу „Шарли Ебдо” имаха някакво рационално обяснение. Убити бяха хора, които се бяха погаврили с Пророка. Сега няма подобен символ. Хората в „Батаклан” се оказаха виновни, задето живеят. Камикадзетата искат да разрушат нашата отворена, свободолюбива и толерантна цивилизация. И често в това, уви, им помагат ултралевите.

Превод: Галя Горанова
Снимка: AFP