В залата на „Кливланд Кавалиърс” милиардерът влиза като хулиганстващ кавалерист, не като кавалер
Конфетите, шапките на звезди и райета и истеричните възгласи са налице. Залата на знаменития баскетболен тим от Охайо е готова за шоу. Започва мачът на годината в САЩ – Доналд Тръмп срещу останалия свят. За десет месеца по подиумите безцеремонният милиардер си заработи врагове, чийто механичен сбор аритметически го обрича, поне на теория – това са жените, латиносите, особено мексиканците, елитът във Вашингтон, медиите. В Кливланд впрочем се кипри билборд с призив „Не вярвайте на либералната преса”. Политиката обаче не е само цифри, а поезия, усет за настроенията, мигновено обръщане на вятъра. Феноменът Тръмп матира социолозите. Политолозите бяха сведени до ролята на постфактум коментатори, след като прогнозите им за скорошната политическа смърт на арогантния Доналд не се оправдаха. Ексцентрикът с портокалов тен, следи от соларни очила и прическа, наподобяваща завинтен на главата каскет отнесе вътрешнопартийните конкуренти и остана единствен кандидат за президентската номинация на републиканците. Партийният елит бе унизен, импровизациите на политическия саморасляк надделяха над апаратната интрига, която винаги е била негласното правило на играта във всяка политическа формация. Дълги години демократ, днес Тръмп държи републиканската партия в ръцете си като похитена невеста, от която хулиганът очаква да каже „да”, ако иска да я пусне на земята. Затова всички останали кавалери на невестата, бивши мъже и несполучили мераклии, го играят обидени. Семейство Буш блести с отсъствието си – престарелият баща, някогашен вице на републиканския кумир Рейгън и синът Буш-младши, който преди дни потанцува на опелото на даласките полицаи, решиха да не присъстват. Няма го и по-малкият брат Джеб, когото Тръмп нокаутира в кампанията с етикета „нискоенергиен кандидат”. В Кливланд не се очаква да пристигнат и двамата несполучили срещу Обама републикански кандидати – Мит Ромни и Джон Маккейн. Местният губернатор Джон Кейсик, също победен от Тръмп на предварителните избори, уточни, че ще е в града, но има друга работа. Палмата в обясненията печели сенаторът от Охайо Джеф Флейк, който информира, че тези дни „възнамерява да окоси ливадата пред дома си”.
В първите минути на конвенцията групата на дисидентстващия планктон Never Trump, обозначена с електриково зелени шапки, демонстративно захвърля делегатските си пропуски и освирква кандидата, но ропотът не трае дълго. Патетиката надделява. С няколко емоционални пика.
Залата е подгрята от бившия кмет на Ню Йорк, популярния Рудолф Джулиани, който припомня ролята на Хилъри Клинтън в свалянето на Кадафи и последвалия хаос в Либия. На трибуната се качва уморена възрастна жена. Майката на един от убитите в Бенгази обвинява лично кандидат-президента на демократите, все същата Хилъри Клинтън, за смъртта на сина си. Травмата от появата й е призван да излекува генерал Майкъл Флин, бивш директор на военното разузнаване. Той пледира за мир чрез сила. „С Тръмп няма да се извиняваме за това, че сме могъщи”, заявява генералът, макар извиненията и бездруго да не са част от американската дипломатическа стилистика през последните години.
Партийната конвенция се предава директно по CNN, затова режисираната емоция не оставя място за съдържателни дискусии. А Републиканската партия е вътрешно разделена не само от личността, но и от позициите на Тръмп. Милиардерът сърфира върху бунта на обикновените американци срещу елита, част от който е в залата. Друг смущаващ истаблишмънта факт е еднозначната позиция на ексцентричния Доналд срещу договорите за свободна търговия. Свободната търговия е част от свещеното кредо на партията. Най-сетне неоконсерваторите са разтревожени от изолационистките ноти в изказванията на Тръмп и непрестанното натякване „America first!” С подобни убеждения в Белия дом той рискува да разпилее спорния, но скъпо заработен капитал от ерата на Буш-младши, когато Pax Americana бе налаган с оръжие и с форсирано разширяване на НАТО. Нещо, на което дори демократите от екипа на Обама не посегнаха през последните осем години.
В интервю пред „Ню Йорк Таймс” Тръмп заявява трите цели, които си е поставил на конвенцията: да успокои партийния апарат, да защити образа си на „кандидат на реда и работните места” и да фамилиаризира широката публика с личността си. До този момент той газеше всички правила на ПР-а и интуицията му се оказа по-точна от преценките на армията съветници около неговите опоненти. Днес е на път да изтръгне партийната благословия за президентския пост. Ще успее ли? Според съветника на републиканците Брус Хайнс „изблиците на егото на Тръмп карат много от партийците да се съмняват в неговия консерватизъм, но очакванията от конвенцията са толкова ниски, че примирението вероятно ще обслужи Тръмп”.
Според Ед Роджърс от Washington Post, „ако Тръмп избегне шекспировата трагедия и водевила, ще успее. След Ница, Далас и Орландо би било огромна грешка още да го подценяваме”, заключава Роджърс.
* Този текст не може да бъде препечатван и копиран в други медии без изричното разрешение на редакцията на a-specto