Медиите в САЩ съобщиха, че веднага след инаугурацията си на 20 януари 45-тият президент на САЩ ще подпише няколко указа. Милиардерът ще направи това, защото както самият той казва е „дошъл да работи”. По думите на прессекретаря от преходния екип на Тръмп, Шон Спайсър, „някои от указите касаят материално-технически проблеми на държавното управление. Но има и други, които ще подпише, и те са от приоритетните в списъка на неговата предизборна програма”. Един от първите документи, подписани от новия президент, е указът, с който се разрешава на пенсионирания военноморски генерал Джеймс Матис да заеме гражданската длъжност шеф на Пентагона. Паралелно с това Тръмп започна и атака към наследството на предшественика си. Още в деня след инаугурацията той прекрати действията на държавните учреждения по прилагане на закона Obamacare. Всъщност Тръмп никога не е крил, че има намерение да отмени множество правила, укази и закони, приети от Обама, като възнамерява да направи това още в първите 100 дни от своя мандат. Той има намерение да анулира всички инициативи на предишния президент за легализация на незаконната имиграция. Според Тръмп те застрашават националната сигурност на Америка. Тръмп планира да депортира от страната 11,3 милиона човека, нямащи право на жителство в САЩ. Съвсем скоро ще бъдат отменени и някои постановления на Министерството на вътрешните работи (това министерство управлява природните ресурси на САЩ), които ограничават добива на въглища, нефт и природен газ на територията на федерацията и в крайбрежните райони. Ясно е, че от страна на еколозите ще бъдат заведени огромен брой съдебни дела срещу подобни мерки. Но ако президентът успее да анулира плана „Чиста Енергия” на Обама, шансовете на „зелените” за успех ще бъдат равни на нула. Самият Тръмп казва по този повод: „Аз ще отменя убийствените ограничения в производството на енергия в Америка, включително в използването на шистова енергия и въглища. Това ще създаде милиони високоплатени работни места”. Според някои оценки това негово обещание му осигури в предизборната кампания няколко милиона допълнителни гласа. Тръмп аргументира своето решение с факта, че делът на САЩ в световния обем вредни емисии от СО2 е 12-13%, докато делът на Китай е 29%. Бившият президент Обама беше толкова уверен в победата на Хилъри, че даже въведе за всеки щат допустими квоти за вредни емисии. Ако демократите бяха спечелили изборите въгледобивната индустрия щеше да изчезне, погребвайки със себе си множество малки миньорски градчета. Облаци надвиснаха и над слънчевата и вятърна енергия. Тръмп категорично отказва да субсидира всякакви губещи проекти. Ако изпълни тази своя заплаха, почти всички компании в сферата на алтернативната енергетика са заплашени от банкрут и най-вече, такива брутално богати иноватори като например Илон Мъск. Без съмнение тази инициатива на Тръмп ще предизвика жестока съпротива, защото в САЩ вече набра скорост т.нар. „зелена” индустрия и „зеленият” информационен мейнстрийм, който си осигури подкрепата на гражданите, като усилено ги облъчва със заплахата от климатичен апокалипсис. Но за Тръмп е по-важно, че въглеводородната икономика е в състояние за много кратко време да даде реален ръст в благосъстоянието на милиони граждани на САЩ. Анулирането на екологичните рестрикции върху добива на шистов нефт и газ има и по далечен прицел. Премахването на регулациите ще доведе до значително намаляване на производствената себестойност на този тип енергийни суровини. В перспектива това ще позволи на Америка да държи в ръцете си действен инструмент за манипулиране цените на международните пазари. И когато този момент настъпи, думата ще има експертът от „Ексън Мобил” и държавен секретар Рекс Тилърсън. Тогава първите страни, които ще изпитат върху гърба си негативния ефект на „новата” американска енергийна политика, ще бъдат Саудитска Арабия и Русия.
На по-наблюдателните журналисти направи впечатление и един друг момент, който показа, че декларациите на Тръмп в предизборната му кампания не са само популистки ход за привличане на избиратели, а действително имат характер на програма, която той следва. От сайта на Белия дом беше премахнат разделът за правата на гейовете, което вече Обама едва ли ще може да преглътне, след като толкова много направи за тях по време на своя мандат. След инаугурацията страстите около Доналд Тръмп няма да затихнат. Въпросът не е само в личността му. Макар че американският истаблишмънт възприе избора му за президент като лична обида. Сблъсъкът е върху представата за ролята на Америка в света и как това е обвързано с промяната във вътрешното й развитие. Мнозинството от политическата класа в САЩ не може да се примири с факта, че либералният американски модел не успя да стане доминиращ в света. Годините след Студената война доведоха до кулминация на американската хегемония. Страната стана модел за другите страни за „правилно” устройство. Но тя не се задоволи с това, а се зае активно да налага този модел в целия свят. Краят на периода, когато всичко това беше възможно, предизвиква дълбоко разочарование и обида в елита. Загубата на тази позиция и необходимостта от адаптация към новите реалности ще бъде мъчителна и ще отнеме години. Истерията от политическото поражение прерасна в плач за смъртта на глобалната икономика. Политическите лидери обаче пропуснаха да забележат, че след финансовата криза през 2008 г. корпоративният свят без да вдига много шум започна да се реорганизира. След загубите, които корпорациите понесоха от финансовите балони и краха на банките, бизнесът реши да вземе нещата в свои ръце и да ограничи контрола на политическата класа. В различните сектори на икономиката започна процес на гигантски сливания и придобивания на корпоративни структури. Вече цели сектори в световната икономика се контролират от три или четири компании и този процес на уедряване е към края си. Според Global Wealth Report осем собственици на компании главно в IT сектора и индустриалното производство притежават богатство по-голямо от това на половината свят. От тях 6 са американци. В селското стопанство други 7 компании контролират световното производство и търговия със зърно и суровини за хранителната индустрия. От тях 5 са американски и т.н. В интерес на истината американската икономика е една от най-регулираните икономики в света. През миналата година Федералният регистър на законови регулаторни правила е достигнал 81 640 страници. Само въведените през 2016 г. нови регулации са стрували на американския бюджет разходи в размер на 153 милиарда долара. В голямата си част това са субсидии за „кухи” работни места, които поддържат безработицата на по-ниски нива. Тръмп твърди, че за подобни субсидии и екологични програми САЩ харчи ежегодно 1,9 трилиона долара. Затова главната задача, която си поставя новият президент, е драстична реформа на регулаторните правила. Едновременно с това, Тръмп обяви, че стратегията за запазване на работните места и откриване на нови такива ще започне с изтегляне от договора за Транстихоокеанското партньорство и предоговаряне на споразумението за свободна търговия НАФТА. От тези споразумения ползите само за двете съседни страни, Мексико и Канада, възлизат на над 150 милиарда долара. Обърканите и загубили посока глобалисти потърсиха утеха на Световния икономически форум в Давос, който е олицетворение на всичко онова, против което гласуваха американските избиратели. Световният либерален елит, събран на форума, видя своето спасение в лицето на Си Дзинпин, който обяви, че ще защитава принципите на глобализацията и свободните пазари. Но присъствието на Си Дзинпин на форума едва ли се дължи на загрижеността му за глобализацията, а по-скоро на тревогата от декларациите на Тръмп за промяна в правилата за търговия между Китай и Америка. Намеренията на Тръмп за налагане на антидъмпингови мита върху вноса на китайски стоки в САЩ със сигурност не са зарадвали китайските ръководители. Участниците във форума не си зададоха въпроса защо една комунистическа страна като Китай, която скрито субсидира собствената си индустрия, получава експортни предимства от умишлено поддържания нисък курс на юана и рестриктира достъпа до вътрешния си пазар, изведнъж стана най-големият привърженик на глобализацията и свободната търговия. Си Дзинпин не може да не си дава сметка, че ако Тръмп изпълни намеренията си, Китай ще последва съдбата на Япония и ще се прости с амбициите си за първа икономическа сила в света. Но изказването на китайския президент впечатли повече фигури от ранга на Анатолий Чубайс, който явно още не е получил новите опорни точки от задокеанските си господари и реши, че всички участници във форума също както той заяви, са изпаднали в „ужас” от идването на Тръмп на власт. В същото време повечето от останалите участници във форума нямаха вид на „ужасени”. Докато политическият истаблишмънт дискутираше залеза на глобализацията и либералния модел, на чашка кафе или чай в кафенетата на Давос се водеха разговори за възможностите, които им предоставя Тръмп, да увеличат богатството си. На никой не му минава мисълта да воюва срещу президент, който обещава намаление на корпоративните данъци и законодателни облекчения за бизнеса. Например, само за последните 6 седмици акциите на най-крупните банки в САЩ поскъпнаха с 30%, а индексите на фондовите борси чупят всички рекорди. САЩ отново стават отлично място за инвестиции. В Давос банкерите от Уолстрийт са доволни от резултатите на своите компании през последното тримесечие на 2016 г. и гледат с оптимизъм в 2017 г. Генералният директор на JP Morgan Мери Калахан казва: „Следващите няколко години ще бъдат забележителни... Те ще бъдат много позитивни за американския бизнес. А вследствие на каскадния ефект, те ще бъдат добри и за бизнеса в света”.
Единственият човек в корпоративна Америка, който надцени своите възможности и реши да играе срещу Тръмп, като дестабилизира фондовите пазари и предизвика хаос във финансовата система, е Джордж Сорос. Загубата на влияние и поставянето под въпрос на оцеляването на мрежите, създадени от него и инфилтрирани в обществения живот и медиите на множество държави, го накараха да играе ва банк. Печалният резултат е, че съкрати богатството си с 1 милиард долара. В цялата изборна кампания на Тръмп, а даже и след победата му, отчасти поради въздействието на пропагандата на Хилъри, отчасти поради изявленията на Тръмп, Русия отново се оказа в центъра на разпространяваните митове за влияние върху изборите в Америка. Но след инаугурацията въпросът за отношенията между САЩ и Русия вече реално излиза на дневен ред. Преди няколко дни цялата световна преса обсъждаше изказването на Тръмп пред двама европейски журналисти, в което той обвърза свалянето на санкциите срещу Русия с перспективата за ядрено разоръжаване. Изводът от това изказване не е утешителен. То говори за това, че Тръмп или въобще няма представа какви отношения ще изгражда с Русия и казва първото нещо, което му идва наум. Или, което е още по-опасно, президентът на САЩ въобще не е наясно с конструкцията на международните отношения. Неадекватно е да обвържеш такъв фундаментален за сигурността в света въпрос като стратегическата стабилност във взаимодействието на две ядрени свръхдържави с конюнктурното решение за санкциите, които Русия според вижданията на Тръмп е крайно заинтересована да премахне. Освен това Тръмп не само, че забрави своите предизборни обещания за модернизация на американските ядрени арсенали, което по никакъв начин не се връзва с говоренето за тяхното съкращаване, но направи непонятен миш-маш от различни теми, обвързвайки ги в един възел около идеята за нов договор за стратегическото въоръжаване. Все пак, да не съдим прибързано. Нека да направим оценка след 100-те дни толеранс, които има новият президент на САЩ.