Водят Анкара към ръба на геополитически разлом

На 16-17 май президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган ще посети Вашингтон на официална визита. В американската столица той ще проведе първа лична среща с новия президент на САЩ Доналд Тръмп. Буквално от първия ден след победата на Тръмп на изборите Анкара изпраща на Белия дом сигнали за желание за подобна среща. От администрацията обаче заявиха, че условията за нея още не са създадени, доколкото новата стратегия на американската политика в Близкия Изток още се готви. Но това беше само извинение, нищо не пречеше на президента да покани Ердоган на доверителен разговор до камината (в Белия дом, бел. пр.).

Турският лидер е уверен, че е постигнал статуса на политик от световно ниво и че е станал пълноправен член на "Голямата двайсетица". Ердоган позиционира себе си в Близкия Изток в качеството на политик, който е успял да "изхвърли на боклука упадъка от последните два века и да възкреси ментално славното величие на Османската империя". Това, по мнение на Анкара, ѝ позволява смело да обсъжда допуснатите, отново по нейно виждане, "грешки на администрацията на Барак Обама в политиката в Близкия Изток", придавайки си увереност, че Турция е способна да повлияе на Вашингтон и да го застави да смени стратегическите си акценти в региона. Но…

САЩ и Турция в много отношения споделят различни подходи по въпроса за борбата срещу "Ислямска държава". Кюрдският фактор набира сили не без подкрепа на американците. Администрацията на Тръмп открито огласи плановете си директно да въоръжава подразделенията на сирийските кюрди, за да щурмуват Рака. Според министъра на отбраната на Турция Фикри Ишик подобно решение, само по себе си, представлява историческа криза. Анкара заплаши да отприщи военните действия, като по-рано дори нанесе серия от "ограничени" удари по позициите на кюрдските подразделения в Северна Сирия. На практика това би могло да означава, че Турция, съюзник на САЩ и НАТО, е способна да започне военни действия срещу тях.

Ердоган заяви, че "търпението на Анкара е приключило" и подчерта, че "САЩ са длъжни да преразгледат своето решение". Той се тревожи повече от всичко от възможността в Северна Сирия да се появи кюрдска автономия, а това, от своя страна, ще провокира мащабни сепаратистки движения сред милионите турски кюрди. В навечерието на срещата си с Тръмп турският президент подчерта, че "лично ще информира" своя колега за позицията на Турция "по отношение на процесите в Сирия и Ирак". По негови думи "всяко събитие в Сирия и Ирак засяга националната сигурност на Турция." Ердоган "се надява, че съюзниците на Турция ще застанат на страната на Анкара и няма да подкрепят терористични организации."

В същото време той декларира, че "се противопоставя на разделянето на Сирия". А това изглежда малко странно. Анкара заедно с Москва и Техеран влиза в ролята на гарант по Меморандума за създаване на зони за деескалация в Сирия. Тя неслучайно седеше на стола за преговори заедно с Русия и Иран. Както счита турското издание Türkiye, Турция "направи това късно, дълго чакайки нужните за себе си стъпки на администрацията на Тръмп в Сирия" и освен това "достигнатите договорености в съюза с Москва и Техеран в много отношения не са такива, каквито би искала Турция." Сега ситуацията е такава, че ако администрацията на Тръмп пожелае да продължи сирийската политика от периода на Обама, това теоретично ще доведе до ситуацията Анкара да направи избор и да продължи процеса на сближаване с Русия и Иран по сирийския въпрос.

Но Анкара няма да управлява самите процеси. Това я очаква неминуемо и в случая на укрепване на алианса с американците. Възможно е по време на визитата на турския президент във Вашингтон да бъде намерен някакъв компромис. Ердоган се надява решението за въоръжаване на сирийските кюрди от САЩ да бъде преразгледано до идването му в американската столица. Съгласно оформените сили на международната система в близкоизточния регион обаче, Турция не притежава сила самостоятелно да определи бъдещето на Сирия и на целия регион.

Както неотдавна написа турското издание Hürriyet, Анкара "трябва да бъде готова за преформатиране на Сирия и Близкия Изток, а кюрдският фактор ще заема важно място." По мнение на вестника в "чист вид" може да има – на първи етап – практическа реализация на "кюрдска федерация в съседство със сирийските и иракски граници на Турция", която САЩ и Израел обещават да предадат под протектората на Анкара. На втори етап турските кюрди могат да получат автономия, а проектът на федерализация да бъде експортиран в Иран. Между другото турските средства за масова информация считат, че Москва "също намигва на федерализацията на Сирия в предложения от нея проект за конституционни принципи."

Следователно може да предполагаме, че по време на преговорите във Вашингтон президентът Тръмп ще се опита да включи Ердоган в операцията по "дълбоко проникване" в региона. В тази връзка турският историк Айше Заракол предполага, че американците "ще приведат своите отношения с Турция към формулата "от сътрудничество към конфликт и обратно." Положението се усложнява и от обстоятелството, че президентът на Турция здраво е привързан към проблемите на външната и вътрешната политика: от единия проблем следва друг и обратно. По този начин, след резултатите от състоялия се на 16 април референдум за конституционни поправки "Едоган победи, губейки половината Турция", пише британското издание Financial Times.

Това е първият и най-важен момент, който отслабва преговорния потенциал на Ердоган в разговорите му с Тръмп. Второ: в навечерието на визитата на турския президент във Вашингтон директорът на националното разузнаване на САЩ Даниел Коутс предупреди Белия дом, че "към края на тази година трябва да очакваме ръст в напрежението в Турция, всичко може да се случи много бързо". И така, в американската столица Ердоган се изправя пред много сложни и, вероятно, съдбоносни за Турция преговори.

Автор: Станислав Тарасов

Източник: regnum.ru