За да разберем защо иранското правителство се притеснява от това, че президентът Доналд Тръмп може да заеме по-твърда позиция чрез налагане на санкции срещу революционните гвардейци, първо трябва да погледнем каква е допирната точка между ядрената сделка от 2015 г. и Ислямския революционен гвардейски корпус (IRGC), както и какви са неговите дейности и интереси в региона.

Сигнал за това колко далеч може да ни отведе иранската сделка днес, докато без да се губи време бяха хвърлени милиарди долари в ръцете на Техеран и постепенно осакатяващите икономическите санкции бяха вдигнати, беше обещанието на президента Барак Обама през 2015 г.: „Няма сценарий, при който облекчаването на санкциите превръща Иран в доминираща власт в региона”. Той допълни: „Това не означава, че облекчаването на санкциите няма да донесе облаги за иранските военни... Не си правим илюзии по отношение на иранското правителство или по отношение на значимостта на Ислямския революционен гвардейски корпус и на отряда „Ал Кудс”.

Съобщението, което Обама имаше намерение да изпрати – както до публиката вътре в страната, така и до публиката в международен план бе, че неговата администрацията все още приема сериозно дестабилизиращите дейности на IRGC, както и че ядрената сделка по никакъв начин няма да възпре решението на САЩ да се справи с терористичната дейност на корпуса, тъй като застрашава интересите на Съединените щати и тези на техните съюзници.

„Ако наистина искаме да се изправим срещу дестабилизиращите действия на Иран, трудно бихме могли да си представим по-лош подход от това да блокираме тази сделка”, заяви Обама в опит да обезоръжи противниците на сделката, твърдейки, че тя не само ще попречи на Иран – поне в краткосрочен план – да достигне до възможности за разгръщане на ядрени оръжия, но и това, че необходимостта от подобна сделка е предизвикана от възможността за ефективно справяне със скритите дейности на Иран в Близкия изток.

Критиците, разбира се, отбелязват онова, което на пръв поглед противоречи на фактите. Например дейността на IRGC се е увеличила значително от 2015 г. Командващият IRGC, Касим Сюлеймани, е имал пряка, много ярка роля в разширяването на оперативните бази на корпуса в цяла Сирия и линиите на доставки към пълномощниците на корпуса в Арабския залив.

Замразявайки активите на целия IRGC, а не само отряда „Ал Кудс”, Тръмп не просто изпраща предупреждение, а показва какви са неговите намерения. Това означава, че ротите на IRGC, които са на фронтовата линия или дори ротите, за които се смята, че са фронтови роти на IRGC, от Азия през страните от Персийския залив до Европа, ще бъдат закрити. Съветът за национална сигурност на САЩ заяви, че стратегията на Тръмп за Иран има четири направления: неутрализиране на корпуса и дестабилизиране на неговите операции; вдигане на мерника на източника на финансиране за IRGC; противопоставяне на заплахата от балистични ракети на Иран, в която IRGC и неговите роти на фронтовата линия играят важна роля; както и прекъсване на всички пътеки за снабдяване с ядрено въоръжение.

Последното обстоятелство е особено важно, тъй като означава не само, че ще бъде гарантирано спазването на сделката от страна на Иран, но същевременно ще се предотврати това Иран да изчака удобния момент и да подготви необходимите съоръжения за доставки, както и производствени и изследователски съоръжения, които да му позволят да се придвижи бързо до ядрено оръжие, след като срокът на ядрената сделка изтече.

И поради тази причина не е изненадващо, че Али Акбар Велаяти, съветник на върховния лидер на Иран аятолах Али Хаменей, заяви, че ако САЩ нарекат IRGC терористична организация, то тогава „всички възможности ще бъдат поставени на масата”. Тръмп може би е победил Техеран с по-изкусен ход в това отношение. Вместо да даде на Иран дипломатическа победа, като инициира цялостно изтегляне от ядрената сделка, Белият дом сега е насочил натиска и светлината от прожекторите върху IRGC.

Начинът, по който разсъждават висшите служители около Тръмп изглежда е такъв, че към европейските съюзници да могат да бъдат отправени много по-силни аргументи, че Иран нарушава ядрената сделка, ако Техеран предприеме масови нарушения на споразумението като ответна мярка заради налагането на санкции срещу IRGC. Високопоставеният съветник на Обама по отношение на външната политика Бен Роудс твърди, че Иран е много по-силен днес, отколкото тогава, както и че директната конфронтация би била в негова полза. Но Тръмп играе играта според наръчник със съвсем други правила и стратегии, с които Техеран може и да не е готов да се справи.

Автор: Оубей Шабандар (Oubay Shahbandar)

Източник: eurasiareview.com

Превод: Десислава Пътева