Народ, който не произвежда собствена култура, е асимилиран от чужди влияния

Интервю на Калина Андролова с Тенко Славов, музикант, продуцент, инвеститор, напуснал България по време на комунистическия режим и установил се в САЩ в продължение на 20 години.

Напуснал си България още по времето на комунизма. Явно си бил в конфликт с тогавашния режим. Разкажи от какво избяга тогава.

За поколението, което не е израснало в режима преди „перестройката”, е трудно да си представи парадоксалната несъвместимост на един рок музикант, който носи дълга коса, който свири „западна музика”, който изглежда някак екстравагантно сред прозаичната идилия на социалистическа България и на всичко отгоре се осмелява да изразява публично критики срещу комунистическата власт. Това беше ерес! За тогавашната власт аз бях проводник на „западна идеология”. А Държавна сигурност и милицията преследваха индивиди като мен. При всеки опит да изляза и работя извън България, получавах отказ от ДС, който ми отнемаше няколко години, за да го преодолея. Не липсваха и такива, които пишеха доноси срещу мен. Бях убеден, че доносници имаше и сред музикантите. През лятото на 1974 година, една сутрин както изчаквахме пред „Александър Невски” да тръгнем на поредното турне с Емил Димитров, бях измъкнат насила от колата му от няколко яки представители на „нравствения отдел” към милицията. Бях откаран в районното управление и насилствено ми остригаха косата до кожа. Няколко години по-късно бях пребит посред бял ден пред Студентският дом от служители на ДС, заради това, че настоях да си отместят колата, която бяха паркирали пред моя микробус, с който си превозвахме музикалните инструменти и аз не можех да изляза. Издевателствата с хора като мен бяха обичайна практика за представителите на тогавашния режим. При последното ми излизане в Норвегия през 1988 година, аз реших повече да не се връщам, докато политическата система в България не се промени.

Когато пристигна в Америка как ти изглеждаше тя? Лесно ли успя да се интегрираш?

В Америка, първоначално се установих в Сиатъл. Там прекарах близо девет години. Работех за няколко звукозаписни студия като продуцент, аранжор и китарист. Продуцирал съм пет рок албума на локални групи, както и доста индивидуални изпълнители. На някои от тях дори свирех всички инструменти. Беше доста забавно! Онова, което ме впечатли още в първите дни на пристигането ми в Америка, беше изненадващо провинциалната обстановка на такъв голям и важен град като Сиатъл. Улиците, на които се намираха повечето магазини и имаха някакъв социално-икономически характер, бяха прекалено неугледни и неатрактивни. Имах чувството, че се намирам в някое малко провинциално градче в Европа. Просто, не може да се прави никакво сравнение на обстановката там, примерно, с тази на един германски град, чиято архитектура и социална атмосфера са несравнимо по-добри. Всъщност, Америка, от гледна точка на един европеец, няма никакви социални, естетични и нравствени предимства. По-късно се преместих в Лос Анджелис, където започнах да се занимавам с инвестиране на американската стокова борса. Имаше период, в който бях доста успешен, но след 11 септември 2001 година, след големия атентат в Ню Йорк, се въведоха нови регулации, които силно навредиха на индивидуалните инвеститори като мен и аз бях принуден да преустановя това занимание и този бизнес.

Как можеш да опишеш типичния американец от преките ти впечатления толкова години в САЩ?

Бих искал да споделя впечатленията ми от типичният американец. Още от най-ранна възраст американските деца се тренират в социални техники, маниери на поведение, внушава им се, че могат да постигнат всичко стига само да го пожелаят, но най-вече в меркантилност и как да защитават интересите си при всички обстоятелства. Това е подход не само на родителите, но и на формалната образователна система. Още в самото начало бях поканен на вечеря от един американски пастор в неговия дом. На излизане от къщата, деветгодишната му дъщеря застана пред мен и както си държеше ръцете зад гърба ме попита: „Тенко, обичаш ли шоколад?” Аз отвърнах: „Разбира се, че обичам”. Тогава тя си извади ръцете отпред и поднасяйки ми един голям шоколад каза: „Пет долара, моля”. Аз бях направо шокиран от невероятния трик, който това малко и невинно създание използва, за да ме постави в положение да не мога да откажа! Очевидно майката забеляза моята изненада и смутено подхвърли, че от училището събирали пари за нов компютър и учителката ги инструктирала как да ги набавят. Забележете, аз съм гост на християнски пастор, но той няма нищо против най-малкото му дете да изнудва гостите им, само за да възпита в децата си търговски способности, макар и от неетичен характер. Естествено, когато един човек е подготвен още като дете да постига онова, което иска, без да се съобразява с другите хора, по-късно в живота почти всички американци подхождат в обществото по един и същ егоистичен и себичен начин. Духът да получаваш максималното и да си винаги пръв, е най-отблъскващата черта на американския характер. И когато този вид хора се домогнат до ръководни постове, те са безкомпромисни и често жестоки към подчинените им. Кулминацията на този сатанински дух най-добре се проявява при американските политици и военни. Ежедневно сме свидетели на бруталното отношение на американската външна политика към всяка държава, която отказва доброволно да се съобразява с американските интереси. Тези хора са просто възпитани да получават всичко по един или друг начин. Единственото, от което те разбират, е силата – няма значение дали това ще е физическа сила или силата на парите.

До последният си ден в Америка, аз отказвах да се интегрирам към културата на тази страна. По отношение на бизнеса, обаче, научих и усвоих много полезни неща, които ми помогнаха в професионалното ми поприще.

Достатъчно ли е да промени човек географското си положение, за да бъде щастлив? И защо всеки българин си мисли, че само като напусне страната ще заживее щастливо и благодатно... Или географията е необходимо, но не е достатъчно условие за щастие?

Естествено е за всеки човек да търси най-доброто място за живот и просперитет. Особено за някой като мен, който се занимаваше с неприемлив начин на изява според нормите на комунистическа България. Аз не си правих илюзиите, че отивайки в едно прогресивно и свободно общество като американското, ще ми бъде лесно да се адаптирам и да бъда приет от хората там. Ние всички малко или много, попадайки в западната цивилизация, претърпяваме известен културен шок. Повечето българи, които съм срещал в Америка, са се опитвали да прилагат типичните „андрешковски” хитрини в общество, което изхвърля всяко чуждо тяло, което отказва да се приспособи към него. За съжаление, този вид манталитет е типичен за повечето българи, които са имигрирали на запад. Където и да отиде човек, с багажа си той винаги носи своето малко „аз”, своя характер. И ако той или тя, не са способни да се адаптират, като преди всичко отстранят онези черти от характера си, които са унаследили от средата, от която се опитват да се откъснат, но са неприемливи за локалната култура, те много болезнено ще приемат промяната и няма да бъдат щастливи на новото място.

Ти беше един от много малкото хора в публичното пространство, които бяха убедени, че Тръмп ще спечели изборите. Считаш ли сега, че Тръмп ще бъде погълнат от машината за унифициране на президенти и ще се превърне в поредния американски президент, за който светът има очаквания, но всичко завършва катастрофално?

Всъщност, аз не намирам Доналд Тръмп да се е предал на „дълбоката държава”, както някои критици са склонни да го виждат. Президентът на Америка е институция, която функционира на доста сложен принцип. Повечето от решенията се взимат от съответните експертни звена в държавния апарат, а президентът само ги оповестява. Някои от най-важните решения, особено в областта на външната политика, както и военно-разузнавателните операции, се взимат и дори изпълняват без прякото участие на президента. Анализирайки неотдавнашната наказателна операция срещу Сирия, където бяха изстреляни 59 ракети по военна авиобаза, по всички международни закони е чиста агресия. Аз определено мисля, че това е станало без изричната заповед на Доналд Тръмп. Той може да е участвал в обсъждането на евентуален удар срещу Сирия, но едва ли е дал изрична заповед. Просто е бил поставен пред свършен факт, което военните и разузнавателните служби са го правили и при други президенти. Как така, точно по време на гостуването на китайският лидер, когато американският президент е ангажиран с толкова много неща, се случи това?! Аз много внимателно гледах как Тръмп се обърна към нацията да защити тази абсурдна агресия. Той беше смутен, леко присвит, дори тъжен и имаше нещо болезнено в поведението му. За мен президентът беше поставен пред свършен факт, а той като че ли беше доста разочарован. Много е трудно президентът на САЩ да отстоява морална позиция, когато интересите на държавата противоречат на морала. В историята на Америка има няколко президента, които са били убивани от вътрешните служби поради несъвместимост с американската политическа и военна доктрини. Аз обаче мисля, че Доналд Тръмп ще успее да реализира повечето от обещанията си пред американският народ, независимо от огромните трудности и компликации, с които му предстои да се сблъска.

Защо на САЩ им е толкова необходима русофобията, имаш ли представа?

Защото Русия е единственият реален политически, икономически и военен опонент на САЩ. Освен, че конкурира Америка, което за Чичо Сам е равнозначно на враг, американската политическа и идеологическа върхушки имат силен неприязън към страните от Източна Европа. Особено славяните! Това враждебно отношение към Русия датира от много дълго време, но сега е придобило патологичен характер, въпреки че страната е с модерна пазарна икономика и държавата се управлява по законов ред. Освен това, за САЩ е необходимо да имат постоянен враг, за да оправдават гигантските финансови и технологични ресурси, които се гласуват за военната индустрия. Аз определено мисля, че ако САЩ намалят военния си бюджет наполовина, което пак би бил най-големия военен бюджет от всички държави в Г-20 взети заедно, икономиката на Америка ще се срине. Техният национален дълг е огромен, над 22,5 трилиона долара, а тоталният им дълг е над 177,7 трилиона долара. Само лихвата по националният им дълг е над 2,7 трилиона долара, което не виждам как би могла да бъде платена. Така че при тези обстоятелства САЩ имат нужда от голяма световна война, която единствено би анулирала дълговете им.

Като човек, избягал от комунизма, как се отнасяш към склонността на българската десница за доноси, списъци, идеологически зондер команди из публичното пространство, болшевишки способи за наблюдение и ограничаване на различната гледна точка и пр.? Ние затова ли се освободихме от комунизма, за да получим подобие, но с пазарна икономика...?

Не е тайна, че повечето от българските политици са бивши членове на комунистическата партия. Още преди да влезем в Европейският съюз, България беше обсебена от чужди интереси, най-вече американски и западноевропейски. Целенасочено отвън се закупиха и създадоха политици, които да провеждат политика, защитаваща интересите на чуждия капитал, както и на американската геополитика. Естествено, най-подходящи за целта се оказаха алчните и безскрупулни опортюнисти от комунистически произход - за предпочитане такива с криминално минало, за да могат да бъдат държани в пряко подчинение чрез компромати, които не липсват. Тъй наречената десница у нас, не е нищо друго освен имитация на консервативно управление с отявлено антибългарско отношение, в степен до геноцид. И тъй като тези бездарни политически сноби не притежават никакви качества, те прибягват до всякакви долни методи за омаскаряване и отстраняване на своите опоненти. Крайно неподходящо е да се прилагат десни политики в страна, където половината от населението живее под прага на бедността. Но западните политически феодали, които контролират десните партии в България, са им внушили, че това е най-правилната линия на управление за благото на страната ни. Нищо не би могло да бъде по-далеч от истината! Все едно да разказвам на гладните си деца колко е вкусен швейцарския шоколад. Цялата тази брутална действителност не се е получила без съучастието на българския народ. Нека да вземем последните избори. Как е възможно за трети път поред българите да избират да бъдат управлявани от същата партия ГЕРБ, която сама си подаде два пъти оставката преди това, проваляйки се категорично като способна да защити интересите на хората. Това е безпрецедентен идиотизъм! Аз не виждам как България ще просперира при такива дебилни избиратели. Този народ има нужда да се освободи от унаследените си предразсъдъци и да намери начин да се обедини в единна национална кауза, като изхвърли всички партии, които са допринесли за разрухата на икономиката и обществото ни.

Като музикант считаш ли, че държавата трябва да има участие в подпомагането на културата или всичко трябва да бъде оставено на пазарния принцип?

Има много неща, които държавата може и трябва да направи, за да създаде добри условия за развитие на българската култура и изкуство. Преди всичко е крайно необходимо да се въведе квота за българска музика, дори драматургия, както го правят много страни в света като Австрия, Франция, Канада… В това няма нищо непазарно. Това касае националната идентичност и културна специфика на всяка нация. Един народ, който не произвежда собствена култура и изкуство, много скоро е асимилиран от чужди влияния – нещо, което наблюдаваме през последните 27 години. Държавата трябва да стимулира творчеството чрез различни данъчни облекчения, осигуряване на достъп до кредити без лихва или поне с много ниска лихва. Най-големият проблем за изкуството е, невъзможността на повечето българи да си позволяват достъп до културни събития и да плащат за изкуство. В страна, където хората се борят всеки ден за оцеляването си, няма как изкуството и културата да процъфтяват.

Защо у българските политици не се заражда онова специално държавническо чувство на болка за страната? Ей така, някой да каже, че ще направи нещо истински смислено, че ще реши един сериозен проблем... Повечето бездарно симулират дейност и унищожават държавата. Какво им липсва на тези хора, емоционална грамотност ли, интелигентност ли, висока култура ли, четене на книги в детството ли? Как мислиш?

Да, очевидно им липсват нещата, които изброи. Аз вече засегнах в голяма степен естеството на правенето на политика в България и какви хора са избрани от едрия капитал да го защитават. Политиците в България се купуват и продават като стока. Това са обикновено индивиди лишени от морал и чувство за принадлежност. Те, преди всичко са емоционално неинтелигентни. Някои от тях са дори социопати. За тях е важно собственото им благополучие. Докато народът не проумее, че хората с такова примитивно отношение към политическата система, са основен проблем за държавата, политическата класа у нас ще продължава да управлява с извратения си маниер. До момента, когато народното негодувание не предизвика социален взрив, който ще помете цялата тази пасмина от негодници и предатели.

Считаш ли, че българският президент Радев е различен от другите политици? Или и той бързо ще влезе в коловоза на незаинтересованите управници? Те вече се опитаха да го вкарат в коловоза с шантаж в публичното пространство, че е такъв или онакъв. Такъв шантаж може да промени ходовете на колебаещи се политици. Радев изглежда ли ти колебаещ се?

Румен Радев, за разлика от абсолютно всички други политици, е преди всичко мъж на пагона и честта. Всичките си образования той е завършил с отличен успех. За разлика от предишните президенти, Радев е единственият, който е учил глобалистика във висша американска военна академия и е бил сред най-успешно завършилите. Определено президентът ни има подходящ характер и квалификация за този пост. Жалко, че нямаме още такива като него на възловите постове в държавата. Румен Радев провежда последователна и балансирана външна политика. Без да загърбва евроатлантическите ценности, отношението му към Русия е положително и прагматично. Такова, каквото се очаква от един мъдър президент. Аз съм убеден, че Радев няма да се поддаде на влияния, които биха навредили на страната ни. По-скоро ще направи всичко възможно да защити авторитета на България, подкрепяйки само политики и закони, които са в полза на българските граждани.

Защо Корнелия Нинова загуби тези избори? В какво сгреши, според теб?

Не бих казал, че това е загуба. Все пак БСП почти удвоиха депутатите си. Тя отнесе доста критики, някои основателни, но имаше и такава, които бяха преекспонирани. Все пак, г-жа Нинова хвърли доста усилия да изкара БСП отново сред съществените политически субекти. Вероятно вече са направени съответните изводи. Тя осъзна необходимостта от нови, по-млади и мотивирани съпартийци, ако иска да промени имиджа на социалистите. За съжаление, репутацията на социалистите не е особено добра.