Барековата „Презареди България”, „Да, България” на Христо Иванов и Веселин Марешки с „Воля” в спор за гласовете на избирателите

Нова година – нов късмет за българската политика. 2017-а започва с учредяването на три нови формации, които ще разчитат на разнообразни политически послания, за да прескочат 4-процентния изборен праг за влизане в Народното събрание. Това, което ги обединява е извеждането като топ-приоритет на борбата с корупцията. Какви са техните платформи и идеи и как ще се позиционират на политическата сцена в търсене на електорално влияние?

„Да, България”, казва Христо Иванов

Най-голям медиен интерес предизвика появата на новата формацията на бившия правосъден министър Христо Иванов, наречена „Да, България”. Учредителната декларация на пръв поглед не оправдава очакванията, партията да бъде позиционирана в политическия спектър на десницата. Говорителите нееднократно подчертават, че партията „не е нито дясна, нито лява”, а нейна основна цел е борбата с корупцията, която е изведена като централно послание в партийните документи. Въпреки това, потенциални гласоподаватели формацията ще търси именно в средите на разочарованите от Реформаторския блок. Това неминуемо ще въвлече „Да, България” в конфликт с партиите от блока, разчитащи на все по-намаляваща обществена подкрепа.

За нова дясна формация се заговори още в началото на миналата година, когато окончателно стана ясно, че Реформаторският блок не възнамерява да доведе докрай задачата си по овладяване и реформиране на съдебната система и правоохранителните органи. Разочарован от склонността на министрите от блока да следват лидерската роля на ГЕРБ, Радан Кънев обяви, че ДСБ напуска Реформаторския блок и анонсира учредяването на нов политически проект. Не е ясно дали Кънев е разчитал на подкрепа от същите кръгове, които съдействат на Христо Иванов, но е факт, че след като се изясни председателството на бившия правосъден министър в проекта, Радан Кънев замрази идеята си за нова партия.

Разчитайки основно на десни гласоподаватели, „Да, България” неминуемо ще срещне съпротива вътре в десницата. След неуспеха да оглави новата партия Радан Кънев е в политическа безизходица и усилията му най-вероятно ще бъдат насочени към присъединяване към проекта на Христо Иванов и образуване на нещо подобно на нов Реформаторски блок. В случай, че това не се реализира единствената възможност пред лидера на ДСБ е връщане обратно при реформаторите. Напрежението в десницата след създаването на „Да, България” очевидно се покачва след учредяването на новата партия, за което свидетелстват реакциите от страна на видни десни политици и активисти. Коментарите в социалните мрежи са съпътствани от драми в партийните структури, изключване на членове и сваляне на партийни ръководители. Дали ще бъдем свидетели на второ преработено издание на коалиционния Реформаторски блок или „Да, България” ще опита сама да прескочи изборния праг ще разберем в близките седмици. При всички случаи, с продължаващото фрагментиране на десницата шансовете ѝ да получи представителство в Народното събрание стремително намаляват.

Николай Бареков иска да презареди България

В същия ден, в който Христо Иванов учреди своята партия „Да, България” името на държавата вдъхнови друг политик – Николай Бареков, който преучреди ББЦ под името „Презареди България”. Съвпаденията на посланията с тези на бившия правосъден министър са впечатляващи. Оказва се, не само денят и имената на партиите са сходни. По думите на Бареков борбата с олигархията и корупцията трябва да са приоритет номер едно за страната. Освен бедността и двете новоучредени партии виждат съдебната реформа като най-важната стъпка, която да предприемат ако спечелят изборите. Сходството в платформите не трябва да създава впечатление за общност в разбиранията и в интересите зад двете формации. Още в седмиците, предхождащи учредителните събрания на двете партии, електронните сайтове и медиите, подкрепящи ги под една или друга форма влязоха в тиха война. От една страна звучаха обвинения за връзки с „модела „Кой” и КТБ”, а от другата – разобличения за финансиране от „кръга „Агнешките главички” и Прокопиев”, както и чужди неправителствени организации. За разлика от победния ход на „България без цензура” преди няколко години, в настоящия момент новата партия на Николай Бареков трябва да положи сериозни усилия до изборите, за да прескочи 4-процентната бариера.

Веселин Марешки има воля

„Воля” е името на дългоочаквания политически проект на аптечния бос Веселин Марешки, който той анонсира веднага след първия тур на президентските избори. Това не е първият опит в политиката за събралия близо 430 000 гласа бизнесмен. През 2005 г. Марешки основа партията „Национално движение за свобода и демокрация”, която напусна през 2007 г., за да учреди „Либерален алианс” – коалиционен партньор на Яне Янев и РЗС на местните избори. След изненадата в кандидат-президентската надпревара, когато спечели четвъртия по брой гласове вот, Марешки е амбициран да повтори резултата на предстоящите предсрочни парламентарни избори. Според него партия „Воля” ще бъде сред първите три партии, като дори ще води битка за първа политическа сила с ГЕРБ. „Ако ме изберат – редя си правителство, свалям бензина с 20 стотинки и за един месец оправям най-тежките реформи”, обещава бизнесменът. Реториката на Веселин Марешки включва заявка за борба със статуквото, картела в горивата и политическата олигархия. Партия „Воля” не разполага с ясна политическа платформа и идеология, която да я определи по координатата център-дясно, поради което е трудно да се каже каква ще бъде евентуална политическа линия на поведение, различна от настроенията на деня. Запитан кой е неговият противник – ГЕРБ или БСП, Марешки отговаря, че противникът му е статуквото, което е докарало държавата до тежка криза. „Сега, това, което се направи по времето на ГЕРБ в сравнение с БСП, е видимо, но то не е достатъчно”, загатна Марешки да това кой би могъл да бъде неговият потенциален партньор в Народното събрание. Формацията му притежава големи шансове да прескочи 4-протентния изборен праг и да намери място в парламента.

Въпреки приповдигнатото настроение и патос трите партии, обявили кръстоносен поход срещу корупцията, разполагат с малко време да убедят избирателите, че трябва да пуснат гласа си за тях. Дали ще съумеят да го сторят ще разберем много скоро, защото изборите чукат на вратата.