Едва пристигнала от Брюксел, Ангела Меркел подхваща отново кампанията си сред избирателите в Баден-Вюртемберг, като възхвалява споразумението, което според нея скоро ще сключат ЕС и Турция. Федералният канцлер счита, че е логично Анкара да бъде финансово подпомогната, защото до този момент „не е получила почти никаква помощ от международната общност“. Според Меркел шестте милиарда евро, които се предвижда Турция да получи от Брюксел, за да прибере обратно притигналите в Гърция бежанци, са защитима сума. Канцлерът обаче все по-трудно прикрива вътрешните противоречия в договаряното с Турция споразумение и е възможно идната неделя, 13 март, избирателите в Баден-Вюртемберг, Рейнска област и Саксония да санкционират водената от нея политика.

Трите мини са заложени в споразумението с Турция

  1. За да оправдае щедростта си към бежанците, Ангела Меркел набляга във всяка от речите си върху член 1 от германската конституция, който прогласява, че „човешкото достойнство е неприкосновено“. Тази разпоредба не се отнася само до германците, а разпростира действието си и извън границите, неизменно уточнява г-жа Меркел. Федералният канцлер винаги се позовава и върху задължението да се спазват Женевската конвенция за бежанците. Същевременно тя отстоява споразумението с Турция, което предвижда в страната да бъдат връщани бежанци, желаещи да опитат късмета си в ЕС. Неправителствените организации тутакси я упрекнаха в това принципно разминаване. На което федералният канцлер отвръща, че „би било посегателство над правата на човека да поставяме хора в опасни ситуации“, визирайки множеството удавили се в морето на път за Гърция. Според Меркел „трябва да бъдат отворени легални пътища за бежанците“.
  2. Федералният канцлер продължава да настоява за „европейско решение“ на проблема и заявява „увереността си“, че европейците ще подкрепят споразумението с Турция, което счита за „важна крачка“ към разрешаването на кризата. Сащевременно много европейски държави не щат и да чуят за квотно разпределение на бежанците, дори ако те пристигат „легално“ от Турция. След края на срещата на върха много държавни ръководители упрекнаха Меркел в несъгласувани действия. Нещо повече: намекнаха, че федералният канцлер стои зад плана, предложен от Турция. Та нали тъкмо Меркел разговаря с турския премиер в продължение на пет часа непосредствено преди той да представи плана си? От обкръжението на канцлера категорично отричат тази версия.
  3. Друг, особено спорен момент: падането на визовия режим за турците, предвидено в споразумението, рискува да посее разкол не само сред европейците, но и сред германските консерватори.

Но дали афишираното гостоприемство на Ангела Меркел съответства на реалността? Да, тя не затваря границите на Германия за бежанците, но от началото на годината Берлин силно ограничи приема на мигранти. Германия търси да умножи така наречените „сигурни страни“ (като такива вече се считат всички държави от Балканите, Магреба и Афганистан), чиито поданици нямат право на бежански статут. Берлин вече ограничава и възможностите за семейно групиране. Вицеканцлерът Зигмар Габриел заяви миналата седмица, че „политическият завой, който всички очакват, вече се е случил“. В този смисъл споразумението ЕС-Турция може да се окаже последен етап от промяната в германската политика спрямо бежанците.

Най-подир в защита на Меркел трябва да отбележим, че за разлика от много европейски страни, Германия е готова да приеме сирийски бежанци от Турция, но страховете на общественото мнение са, че държавата губи контрол над процеса. Затова споразумението с Турция, според Берлин цели „да замени нелегалната имиграция с легална“.

Източник: Le Monde
Превод: Иво Христов