Публикуваме текст, изпратен в редакцията на списание a-specto от нашия читател Борислав Боев.

Изминаха три години от първоначалното въвеждане на санкциите на ЕС срещу Русия. Спорът за тези рестрикции и тяхната отмяна винаги е повод за разгорещени дебати. За да разберем дали обаче санкционната политика на ЕС е ефективна, първо трябва обстойно да анализираме нейните цели и резултати.

През последните 20 години ЕС използва ембарговата политика като инструмент за външен натиск. Характерно и същевременно странно бе, че често санкционната политика на Европа вървеше ръка за ръка с тази на САЩ, независимо дали интересите им съвпадаха. Основните въпроси, които могат да се зададат при налагането на санкции, са дали санкциите ще постигнат своята стратегическа цел? Подкрепят ли политическа опозиция в дадена страна и защо? Какви ще бъдат дългосрочните ефекти от икономическите санкции върху населението на санкционираната държава?

Успяха ли санкциите срещу Русия да постигнат стратегическата си цел?

Претекстът, който беше използван, е руската намеса в украинската криза и заключенията, които западният свят направи от нея. От геополитическа гледна точка ЕС гледаше на Украйна като нов пазар, но от друга страна не се съобрази с това, че украинската икономика изобщо не е готова за интеграция с европейската.

Санкциите, наложени срещу Русия, имаха неблагоприятен икономически ефект върху руската икономика през 2014 г. и 2015 г. Въпреки че този ефект е трудно да бъде изчислен с точност на този етап, европейските лидери вярват че санкциите са допринесли за спада на руския БВП с 1% между 2014 г. и 2015 г.

Икономическите санкции винаги имат ефект както върху санкционираните, така и върху санкциониращите. Тук няма изключение. Освен че оказаха неблагоприятен икономически ефект върху Русия, санкциите навредиха и на европейската икономика. Пред-санкционната търговия между ЕС и Русия през 2013 г. възлиза на 326 милиарда евро, през 2014 г. вече е 285 млрд, а през 2015 г. е между 80-100 млрд. евро. Този спад е значително по-драстичен и има по-неблагоприятен ефект върху европейската икономика, отколкото санкциите срещу Иран, например.

От действията на Русия ясно се видя, че руското ръководство е готово да оправдае икономическите и финансови негативи, защото цената е прекалено висока – Русия трябваше да възвърне позабравеното си международно влияние. Санкциите бяха единственият инструмент, с който ЕС можеше да противодейства. Още от самото начало беше ясно, че нито НАТО, нито ЕС, нито дори САЩ ще противодействат с военна сила, защото това би имало катастрофални последици не само за региона, но и за цяла Европа. Източноевропейски държави като Полша, Литва, Латвия, Естония, известни със своите антируски настроения, побързаха да предприемат мерки, чрез които си мислеха, че бързо ще потопят и изолират Русия. Централни и южни европейски държави като Италия и страните от Вишеградската четворка обаче изразиха скептицизъм към този подход, макар и да не възразиха срещу въвеждането на санкциите.

Не трябва да забравяме, че големият губещ от този геополитически сблъсък е Украйна. В началото на март 2016 г. шефът на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер заяви, че страната няма да стане член на ЕС в близките 20-25 години.

Украйна загуби от собствената си „революция”. От една страна държавата успя да скъса икономическите си, политически и социални връзки с Русия, която бе неин основен партньор в икономически план, а от друга – остана излъгана от западните държави, които й обещаваха светло бъдеще при подписване на въпросното търговско споразумение с ЕС.

През април 2016 г. Холандия отхвърли с референдум споразумението между ЕС и Украйна и по този начин попари амбициите на Киев за по-тясно сътрудничество с Европа.

Неблагоприятните ефекти върху руската икономика

Неоспорим факт е, че такива имаше. Въпросът е дали те попадат в графата „допустими загуби”. Санкциите, наложени от ЕС, са главната причина за руската финансова криза от края на 2014 г. Ахилесовата пета на Русия винаги е била в ликвидността и точно там бяха прицелени санкциите – те удариха финансовия сектор и частни компании, които пък от своя страна оказаха натиск върху правителството за финансова помощ. Според Световната банка санкциите наистина имат негативен ефект върху външната търговия с валута на Русия, тъй като те ограничават достъпа на страната до световните финансови пазари. Това от своя страна отслаби интереса на външните инвеститори. Пострада и потреблението на самите граждани.

Този санкционен механизъм беше подпомогнат и от ниските цени на петрола. Всичко това вкупом доведе до девалвация на рублата в края на 2014 г. Монетарната намеса на Русия за стабилизация на рублата намали валутните резерви на страната – през юни 2014 те са били 475 милиарда долара, а през март 2015 г. са вече 360 милиарда.

Ефектът на бумеранга или как ЕС пострада от собствените си санкции

Санкциите срещу Русия имаха много по-голям ефект върху Европа, отколкото върху САЩ, въпреки че и американците ограничиха търговията си с Русия. Европейската търговия с Русия през 2013 г. възлиза на 326 млрд. евро. Само Германия и Русия са реализирали търговия на стоки на стойност 77 млрд. евро за същата година. Година след въвеждането на санкциите, търговията между ЕС и Русия е спаднала с 13% - до 285 млрд. евро.

Неблагоприятното явление в началото на санкциите бе, че износът намалява наравно с вноса, което е изключително лошо за европейската икономика. Това навреди на мощните икономики на ЕС, които имаха най-голям дял в търговията с Москва – Германия, Италия, Холандия, Полша и Франция. Германия, например, е загубила повече от 10 млрд. евро от износ само за 2015 г.

В контраст с това обаче, преките чужди инвестиции между Германия и Русия не показват признаци на упадък. Според Руския фонд за директни инвестиции Германия е вторият най-голям инвеститор в страната след Китай. По данни на руското министерство на икономиката немските фирми са инвестирали малко над 2 млрд. евро до есента на 2016 г.

Когато основни търговски партньори, каквито са ЕС и Русия, прекратят или ограничат търговията помежду си, съвсем естествено е икономиките им да пострадат. Негативите за ЕС надминават икономическото измерение на санкциите. Въпросът е защо Европа си мислеше, че тези негативи ще я подминат?

Има ли повод за оптимизъм в Русия?

Високо ликвидните чуждестранни активи на Русия бележат ръст през последната година и към 1 март 2017 г. възлизат на 397 млрд. долара - един положителен знак за фискалната стабилност на страната.

Русия посрещна 2017 г. с оптимизъм за икономиката си. БВП на страната се е свил само с 0,2% през 2016 г. На фона на драстичния спад от 2,8% от 2015 г. това може да се приеме като положително явление. Стабилизацията на руската икономика се дължи главно на това, че земеделието, индустрията и добивът на полезни изкопаеми са в подем. Промишленото производство е скочило с 3,2% към декември 2016 г. спрямо същия период през 2015 г. Оздравяването на руската икономика обаче задължително минава през повишаване на покупателната способност на руските граждани. Ако има криза в търсенето, то положителните тенденции в производствения сектор няма да се усетят. Ако благоприятните тенденции се запазят и цените на петрола останат стабилни, то през 2017 г. Русия може би ще успее да регистрира ръст в БВП от около 1,7%.

Първите две години от въвеждането на санкциите бяха тежки за Русия. Но руската икономика успя да се справи. В началото на годината президентът Путин заяви, че руснаците са преживели санкциите. И има основание – тенденциите за оздравяване на икономиката са налице. За съжаление у нас много хора все още следват мантрата за солидарността и единството, без да отчитат новите тенденции в икономиките както на Русия, така и на ЕС. Трябва да разберем, че светът през 2017 г. вече не е същият като през 2014 г.

В самия Европейски съюз винаги са съществували разногласия дали санкциите трябва да бъдат удължени. Оформиха се два „лагера”. В единия са страните, които смятат, че ембарговата политика спрямо Русия е най-доброто решение за противодействие срещу Кремъл. От другата страна стоят Италия, Унгария и Гърция, осъзнаващи щетите, които руското ембарго нанася върху техните икономики.

Въпреки неблагоприятния ефект върху руската икономика, санкциите не постигат своята стратегическа цел – Крим остава в състава на Руската федерация. Русия продължава активно да се бори срещу тероризма в Сирия.

Разногласията около санкциите срещу Русия доведоха до едно единствено нещо – отслабване на политическата система в Европа. Различното мнение на държави като Италия и Унгария показва и друго – не трябва да се взимат решения за автоматично подновяване на санкциите, а да се оценяват реалните ползи и негативи за всяка една от страните в ЕС и чак тогава да се прибягва към действия. Най-засегнатите европейски икономики не могат да продължат да се „лутат между санкциите”, защото неблагоприятното отражение от това придобива все по-големи мащаби.