Износът на оръжия от България нарасна в пъти през последните години. Както и цинизмът на властта по въпроса, къде отиват

На 6 юли 2016 г. по време на редовното заседание на Министерския съвет премиерът Бойко Борисов изрича протоколното „Приема се” за точка №6. Макар че точката никак не е протоколна, плаче я за хвалба на тема „възраждане на българската икономика”, я за тупане в гърдите по повод създадени голям брой нови работни места. Или поне за геополитически анализ по български...

Става дума за решението на МС за одобряване на Доклада на Междуведомствената комисия за експортен контрол и неразпространение на оръжията за масово унищожение към министъра на икономиката за 2015 г. В този на пръв поглед суховат документ се съдържат числа, с каквито надали някое друго ведомство може да се мери. Там пише, че миналата година комисията е издала разрешения и удостоверения за износ и трансфер на продукти, свързани с отбраната, на обща стойност 1,4 млрд. евро, реализирани са доставки за 642,5 млн. евро.

За сравнение: през 2014 г. разрешенията са за 828 милиона, продажбите са за 404 млн. евро. През 2013 г.: съответно – 491 млн. и 235 млн. евро. Ръст на износа от близо три пъти за три години при годишни продажби за почти 1,3 милиарда лева – истински разцвет на българската оръжейна търговия!

 

А какви ли ще са данните за 2016-а...

 

Причината за този бум се чете между редовете на доклада, където са записани и клиентите. За 2015 г. „най-голяма част от осъществения износ е за Ирак, Саудитска Арабия, Индия и Афганистан”. За 2014 г. това са Ирак, Афганистан, Египет, Алжир и Индия. А за 2013-а – Индия, Канада, Афганистан и САЩ. Разликите, както се вижда, са съществени, търговията, разбира се, следва определени събития в съответни региони...А фактът си е факт – Близкия изток миналата година е погълнал близо половината от целия български износ на оръжия – 282 млн. евро.

С Ирак бизнесът процъфтява още от времето, когато началникът на кабинета на Николай Младенов – първо военен, а после външен министър в кабинета „Борисов-1”, Валери Рачев кой знае защо беше едновременно и посланик за тази държава... Сега се набива на очи новият най-крупен купувач – Саудитска Арабия. Клиентите от тази държава, видно от данните, освен това са изключително сериозни – от заявки за 101 милиона евро през 2015 г. са реализирали сделки за 92 млн. За Ирак например тази разлика е три пъти: от

470 млн. – 160 млн. евро.

„Навсякъде, където има желание, има оръжие”, казва Юри Орлов, героят на Никълъс Кейдж в емблематичния филм за оръжейната търговия „Цар на войната”. Тук не говорим за това къде в крайна сметка попада българският износ – основно амуниции, но и оръжие и друга бойна техника. За това вече има немалко сведения. Не става въпрос и за това кои са играчите на пазара – те са и стари, и нови, и български, и чуждестранни. 140 дружества притежават лиценз за износ по данни от 2014 г., скоро ще бъде оповестен броят за 2015 г. и вероятно ще са още повече. Въпросът е как властите се отнасят към случващото се.

По закон, след като Министерският съвет одобри годишния доклад за оръжейната търговия, го внася за обсъждане в Народното събрание.

Ето как протекоха дебатите по данните за 2014 г. в отговорната за приемането на документа Комисия по икономическа политика и туризъм на заседание през септември миналата година.

От Външно министерство си позволиха да изложат някои съображения, които, меко казано, не бяха възприети от останалите участници в дискусията. „За МВнР става все по-обезпокоителен профилът на Република България като износител на въоръжена и специална продукция за определени държави, обясни Ивайло Киров от отдел „Контрол на въоръженията и неразпространение” в министерството. Изреждайки към кои държави основно изнасяме, той ги нарече „дискусионни дестинации, спрямо които голяма част от страните членки на ЕС прилагат политика на откази и въздържане”.

Чиновникът от външно подчерта, че излага забележките на ведомството си и че те са изразени и в писмо до министъра на икономиката Божидар Лукарски. „Този годишен доклад е много чудесен инструмент, който гарантира прозрачност, но за сметка на това от време на време ни създава проблеми по обясними причини”, заяви Данчо Желев, директор на дирекция в ДАНС. „Пазарите са пределно ясни. Проблемите, които създавате на ДАНС за регламентирани сделки и т.н., това са си постоянни проблеми. Естествено, и това, което Министерството на външните работи каза, вечните указания по посока на Министерство на търговията тогава и Министерство на икономиката сега, които мисля, че могат да бъдат приети като пожелание”, изказа се откровено и Кирил Цочев от АБВ, припомняйки си с носталгия времето, когато като министър е ръководил тази дейност, а „цифрите, разбира се, са занижени в сравнение с тогава”.

„Както и уважаемият господин председател на комисията каза, няма как скандинавските държави или Хонолулу да купуват такова специфично оборудване от България”, включи се и зам.-министърът на икономиката Любен Петров (СДС). „Има дестинации и държави, които познават българското оборудване, познават българското оръжие, познават продуктите, които се произвеждат от българската отбранителна индустрия. Това са едни традиционни наши пазари, които така или иначе през годините българската отбранителна индустрия е запазила”, обобщи в клишета Петров.

Така докладът беше одобрен с пълно мнозинство, а темата – затворена. На този фон едва ли може да е изненада, че на тазгодишното обсъждане, проведено на 13 юли, представител на външно не беше изпратен. Нямаше и абсолютно никакви дебати и докладът за 2015 г. отново беше приет с пълно мнозинство от икономическата комисия в НС.

Как иначе, при положение че на 18 август министър Лукарски изрази позицията на България по темата в прав текст: „Нито министерството, нито държавата имат вина, че българско оръжие попада в недобросъвестни ръце в Сирия и Ирак”.

 

„За мен като принципал на предприятията, произвеждащи оръжия в страната, е важно, че разширяваме производителността и отваряме нови работни места. В един регион, който беше традиционно тежък, вече има недостиг на работна сила”, изтъкна Лукарски. По отношение на т.нар. десница не бива да се забравя и кой кадър на ДСБ най-мъчно се раздели с поста си при излизането на партията в (полу)опозиция – шефът на борда на „Терем” Стоил Яков, който после стана шеф на предизборния щаб на тъмносините...
Според европейския регламент, благодарение на който обобщените данни за оръжейната търговия са публични, държавите – членки на ЕС, „прилагат национални политики по отношение на износа и вноса на военни изделия”, но при съблюдаване на осем критерия. Ако сделката не отговаря на един или повече от тях, „държавата износител може да откаже издаването на разрешение за осъществяване на износа”. Сред критериите са: „запазване на регионалния мир, сигурност и стабилност и недопускане на прекомерно струпване на оръжия в райони с потенциални или съществуващи конфликти”, „поведението на държавата вносител в международната общност, включително по отношение на подкрепата за международния тероризъм и поддържащите го държавни режими”, „наличието на риск от пренасочване или реекспорт при нежелателни условия”.

Всичко, изложено дотук и много повече, без съмнение е известно на пацифист номер едно на републиката Бойко Борисов („С войни мир не се прави”). Премиерът, който не без основание поставя потенциалната мигрантска вълна като проблем номер едно, би могъл да се замисли по въпроса. Ако перифразираме една любима негова поговорка: „Не е луд този, който купува (прехвърля, използва) оръжието, а този, който му го дава”.

„Първото и най-важно правило в оръжейната търговия е: никога да не бъдеш прострелян от своята стока”, казва Юри Орлов в „Цар на войната”.