На 18 март 2018 г. Владимир Путин бе преизбран за президент на Руската федерация. Неговата победа не е изненада. Въпросът беше с колко ще бъде преизбран? При обработка на 40% от бюлетините неговият междинен резултат клони към 75%. Вторият в класацията е Павел Грудинин, който е кандидат на КПРФ (комунистите). Той постигна около 14,03% . Трети е вечният Владимир Жириновски с около 6,51% от гласовете. Руските либерали се провалиха окончателно. Те останаха в 90-те и очевидно се разминаха отново с руския народ. Ветеранът либерал Григорий Явлински, председател на партия „Яблоко“, се срина до 0,80%. Младата либерална смяна в лицето на Ксения Собчак постигна 1,41%, но това е далеч под резултатите на Ирина Хакамада на предишните президентски избори. Постиженията на останалите кандидати Максим Сурайкин, Сергей Бабурин и Борис Титов са под 1%.

Убедителната победа на Владимир Путин с над 70% от гласовете го прави национален лидер. Ако той бе победил с малко над 50% щеше да бъде само политически лидер на Руската федерация. Владимир Путин победи в една изключително тежка международна обстановка. Самите избори протекоха в атмосфера на остро противопоставяне между Москва и Лондон. Или по-точно между Кремъл и обединения Запад, който вече няколко години води мощна информационно-психологическа война срещу Кремъл. Третият закон на Нютон гласи: Всяко действие има равно по големина и противоположно по посока противодействие. Оказа се, че колкото повече Русия и Путин са притискани и демонизирани от Запада, толкова повече руският народ се мобилизира и сплотява зад своя национален лидер. Самите президентски избори се състояха на паметна дата, свързана с присъединяването на Крим към Руската федерация. Точно преди четири години след референдум полуостровът стана неделима част от руската територия. Не е случайност, че в Симферопол дадените гласове за Владимир Путин са над 90% от вота. Подобни електорални резултати се наблюдават в Чечения.

По време на изборите имаше възможност да се наблюдават почти всички избирателни секции online. Броят на чуждите и местни наблюдатели беше огромен. Естествено, руските либерали търсеха постоянно „злоупотреби“, но така и не откриха сериозни нарушения. Дребни имаше, но те няма как да променят крайния резултат от изборите.

Направи впечатление, че в края на деня по централната руска телевизия се яви Юрий Соломонов, главен конструктор на руска ракетна техника за военни цели. Той миролюбиво и дружелюбно заяви, че неговите разработки в областта на ракетната техника имат за цел предотвратяване на Трета световна атомна война. Неговите думи прозвучаха успокояващо за аудиторията на фона на думите на политолога Сергей Кургинян: „Светът не е в период на Студeна война, тя вече е Криогенна война“.

Що се касае до западните коментатори, то бе предварително ясно, че независимо от постигнатите резултати на изборите Владимир Путин ще бъде атакуван. При цифри малко над 50% обвиненията са, че „не е достатъчно легитимен“. При резултати над 70% обвиненията са, че във Владимир Путин се наблюдават „авторитарни черти“. Нищо чудно. За Запада математическата формула за оценяване на демократизацията в Руската федерация е много проста. Руската демокрация е обратно пропорционална на суверенизацията на страната. При липсата на национален суверенитет и разграбване на природните богатства от транснационалните корпорации като по времето на Борис Елцин в Русия, според западните анализатори се наблюдава „разцвет на демокрацията“. По това време руският народ се топеше с по един милион годишно. След 2014 г. руснаците се еманципираха. Те регламентираха отношенията на руската държава с транснационалните корпорации и си върнаха собствеността на въглеводородните находища и подземни ресурси. Страната придоби отново своята геополитическа субектност и се оказа, че Владимир Путин има „диктаторските наклонности“.

Днес Русия е първа военна сила в света. Всяко едно по-сериозно събитие в Руската федерация тепърва ще се отразява на международната обстановка. Едно е сигурно, с тази електорална подкрепа Владимир Путин ще започне да извършва болезнени институционални и кадрови реформи в страната. Ще наблюдаваме мобилизиране на руската държава. Промените в Русия ще динамизират и руската външна политика. Вероятно ще станем свидетели на промени и в нашия регион, който навлиза в турбулентен период. Остава да си дадем сметка и да сме наясно дали има професионален пилот в българския самолет?