Свикнахме да ползваме различни термини, често без да разбираме до край техния смисъл. С необикновена лекота жонглираме с думи без да забелязваме, че те понякога се превръщат в своята противоположност. Именно затова предчувствието за задаващи се тежки времена предизвиква в обществото нужда от боравене със смислово точни понятия и прости представи за това, което става днес на световната шахматна дъска. Даже най-неизкушените от политиката изпитват необходимост да намерят обяснение за това, с което се сблъскват ежедневно, в обичайния си живот. Хората търсят отговор на такива въпроси, като:
Защо нямаме работа? Защо ни взривяват ислямските терористи? Защо банките фалираха и загубихме спестяванията и жилищата си? Защо цените в магазините растат? Защо страните ни се наводниха с бежанци? Защо децата ни са необразовани? Каква е причината без много шум и почти незабелязано да изтънява увереността ни в утрешния ден? От кой момент и във връзка с какво разговорите за предполагаема Трета световна война престанаха да бъдат далечни и умозрителни?
Тези и други въпроси заставят милиони до вчера аполитични граждани тревожно да търсят обяснение. Те искат да знаят отговорите на тези въпроси, за да си изградят нова представа за света, в който утрешният ден няма да бъде случайно изтеглен лотариен билет, а прогнозируемо и логично продължение на днешния. Хората искат бъдещето им да бъде предсказуемо и най-вече спокойно и безопасно. За съжаление, цялата тази атмосфера е питателна среда за пропагандата на медиите, в опита им да подменят понятията и да промият мозъците на аудиторията, като насадят катастрофални представи. И всичко това се прави с натрапчиви и кресливи декларации и внушения, камуфлирани под привидна загриженост за доброто на гражданите. По-страшното е, че прийомите и методите за медийни манипулации се увеличават правопропорционално на противопоставянето между геополитическите противници. Светът отново стигна до задънена улица, в която този път го вкара финансово ориентираният модел на либерална икономика, наложен от САЩ, който се превърна в доминираща световна икономическа система след разпада на СССР .
Двигател на либералната икономика стана глобализацията. А трите стълба, върху които тя се крепи са свободната търговия, свободното движение на капитали и свободното движение на работна ръка от бедните към богатите страни. Днес обаче свободната търговия забави своите обороти, даже може да се каже, че съвсем замря по ред политически и други причини. Процесът на свободно движение на капитали търпи все повече ограничения, свързани с проблемите на финансовата сигурност и битката с тероризма. Даже повече се говори за „бягство” на капитала към офшорните зони, отколкото за свободното движение на капиталовите потоци в глобалната финансова мрежа. Свободното движение на хора след нахлулите в Европа вълни от бежанци накара някои от европейските държави да поставят физически бариери на държавните си граници, за да спрат бежанския поток. С това де факто се обезсмисли и последното предимство, приписвано на глобализацията.
Но дори и без някакъв по-сериозен анализ на резултатите от прилагането на либералния модел, а само на базата на историческия опит от президента Рейгън насам, е видно, че тази икономическа система може да функционира единствено на принципите на измамата и грабежа. Сама по себе си системата не може да се възпроизвежда без постоянно, външно финансиране. Отначало тя паразитира върху гърба на разпадналия се СССР. По-късно проблемите проличават след измамата с „отровни” деривати и грабежа на банките през 2008 г. Тогава САЩ, за да предотвратят тоталния колапс на банките приеха политика на т.нар. „количествени вливания”, с цел да стимулират инвестициите в индустрията и да изведат икономиката от дълбоката рецесия, в която е изпаднала . Сегашният продължителен период без войни, през който развитите държави практически няма от кого да изсмукват ресурси, доведе до криза за тези от тях, които се намират на върха на „хранителната верига”. Либералната икономическа система без „преливане на пари” колабира .
Необходимостта от Трета световна война (или възможността за черпене на свеж ресурс от победените страни) е жизнено необходима за оцеляването на повечето западни държави и по-специално за приказно богатите им елити. Но опасността за Запада идва от това, че започването на една нова война не само че няма да реши, а още повече ще задълбочи проблемите им. Днес няма толкова слаби врагове, които с лекота да бъдат победени и да станат донори на закъсалите западни държави . Сега приблизителният паритет на силите в света е такъв, какъвто беше и преди двете световни войни, което само по себе си повишава риска от нов световен конфликт. Той може да бъде от класически тип, какъвто беше в предишните две войни, но може да бъде и хибриден, замаскиран под голямо количество от локални конфликти. Главната цел на организаторите на тези многобройни конфликти е, наред с икономическата и информационна агресия, която водят, да успеят да парират възможността на противника да употреби ядрено оръжие .
Белезите на тази стратегия са съвсем очевидни. На първо място, това е прекъсването на устойчивите икономически връзки чрез налагането на икономически санкции и задълбочаването на икономическия спад, като се оставят незасегнати само определени „зони на икономически растеж”. За отбелязване е, че през Първата и Втората световни войни за такава зона беше определена Америка. И тъй като тогава това се хареса на американците, сега те отново правят опит да повтарят този сценарий. Паралелно с това, както е известно, една от целите на всяка световна война е „зануляване” или най-малко обезценяване на довоенните дългове и рестартиране на световната икономика . Едва ли е необходимо да гадаем коя страна ще бъде най-облагодетелствана от това, след като дълговете на САЩ вече надхвърлят 19 трилиона долара. Тук веднага възниква въпросът: Кои са вероятните зони на военен конфликт, след който може да бъде рестартирана световната икономика, при запазване на съществуващия либерален икономически модел и установената по стълбицата на „хранителната верига” йерархия на сегашния финансов елит?
Вариантите не са много. Но според мнението на редица западни анализатори, най-приемливият от тях е количеството от натрупани към момента противоречия, да бъде погребано върху руините на Русия . Тогава Европа и Азия ще се превърнат в територии от разбити и държани в състояние на упадък икономически анклави, обградени от бушуващия след унищожаването на Русия хаос . От една страна, реализацията на този сценарий ще позволи на Америка да се запази като остров на стабилността и отправна точка за рестартиране на новия растеж на икономиките в Европа и Азия за сметка на ограбеното от победена Русия. От друга страна, САЩ ще може да запази хегемонията си и ще продължи да играе ролята на световен жандарм. Как обаче изглежда разпределението на интересите в четириъгълника от САЩ, Русия, Европа и Китай? Ясно е, че САЩ и Русия са антагонисти. Това е така, защото, както отбелязахме и по-горе, САЩ може да запази сегашната си роля само за сметка на унищожаването на Русия и отслабването на Европа и Китай. Ако тази хипотеза е вярна, възможността за постигане на някакъв консенсус между Вашингтон и Москва става съвсем хипотетична, освен ако това не стане за сметка на частична загуба на национален суверенитет от страна на Русия или пълната й капитулация пред САЩ. Тоест, ако Русия иска да оцелее и не се появи някой „нов Горбачов” тя неизбежно ще трябва да влезе в сблъсък със САЩ. В тази ситуация Европа ще бъде естествен съюзник на Америка.
Днешното васално подчинение на Европа на заповедите на Вашингтон не се дължи само на „покупката” на европейски политици или на „компроматите”, с които ЦРУ държи ключови европейски лидери. Фундаменталните причини са липсата на европейска, независима финансова система, способна да обезпечи необходимото минимално ниво на финансов суверенитет и липсата на собствени боеспособни въоръжени сили. Затова Европа е принудена да плува във фарватера на Америка, която дали зле или добре, но запълва тези липси. Тази зависимост ще съществува дотогава, докато САЩ могат да гарантират европейската сигурност и икономическа стабилност. Заплахата от рухването на тези две опори ще накара европейските лидери да потърсят нови гаранти на привилигирования си статут. Но от друга страна, Европа няма как да гледа с одобрение на сценария за потенциално унищожаване на Русия . Защото тогава нейните граници стават предна фронтова линия от отсрещната страна, на която нивото на агресивна нестабилност ще бъде опасно високо. Европейците идеално ги устройва „вариантът Горбачов”, когато държавата СССР се самоотстрани от функциите си и позволи с ентусиазма на убеден мазохист, всеки който поиска да я ограбва . Вариантът, в който Русия не капитулира, а се превръща от зона за безнаказан грабеж в непредсказуем експортьор на военна заплаха и агресивна нестабилност, не устройва европейците. Накрая се получава такава ситуация, че Европа би подкрепила САЩ в блицкрига срещу Русия, само ако е сигурна в победата.
Обаче продължаващата руска съпротива и липсата на каквато и да било перспектива за промяна на ситуацията води неизбежно до постепенното дистанциране на Европа от американската политика, която е насочена към унищожаването на Русия. В рамките на четириъгълника (САЩ, Европа, Русия и Китай), Пекин засега играе ролята на естествен и ситуационен съюзник на Москва в нейното противопоставяне на Запада. Всяка спечелена от Русия битка, автоматично намалява конкурентоспособността на Запада пред Китай . Затова, ако Китай не се сблъска с някаква непредсказуема политика на Москва, Русия ще може и в бъдеще да разчита на китайската икономическа и политическа подкрепа. Или може да се каже, че в рамките на четириъгълната конфигурация, Европа и Китай, преследвайки собствените си цели, до известна степен играят ролята на тактически съюзници на основните противоборстващи страни. При това, нито Европа, нито Китай, за разлика от САЩ, са заинтересовани от унищожаването на Русия. Защото това би ги отслабило и поставило в центъра на последвалия евразийски хаос.
За да постигне целите си, глобалният хегемон се нуждае от бързата гибел на Русия. Те не са готови за един дълъг и скъпоструващ конфликт с неизвестен край. В условията на времеви дефицит най-добрият способ за тях е, ако Русия не може да бъде победена отвън, да бъде взривена отвътре и да настъпи разпад на държавата или поне кардинална смяна на сегашната власт . При втория сценарий може да се очаква, че новата власт рязко ще промени посоката на държавния кораб и това ще доведе до хаос и гражданска война в страната. Това, на свой ред, ще създаде необходимите условия за прекъсване на финансово-икономическите канали на взаимодействие в Евразия, а Европа и Китай ще отслабнат, но вече по вина на новата руска власт.
Действията на САЩ недвусмислено показват, че те готвят за Русия специален сценарий. Най-вероятно ще бъде задействана технологията за предизвикване на имплозия вътре в страната и подмяна на управляващия елит. Това е така, защото хаотизацията на Евразия е вече в ход. Близкият Изток изцяло е потънал в хаос, а останалото ще довърши Ислямска държава. Предстои прекъсване на икономическите връзки между Европа и страните от Азиатско-тихоокеанския регион, тоест, превръщането на всички територии между Русия и Средна Азия в зони на нестабилност и локални войни . Средна Азия и без друго е потенциално нестабилна, така че САЩ са готови да я жертват в полза на възраждащата се секта на Талибаните. Само Русия в тази зона на нестабилност разполага с възможности да отстоява националните си интереси . Тя е и единствената държава, която е готова да се противопостави на американците. Затова сломяването на съпротивата на Русия и преориентацията на външнополитическия курс на страната е задача № 1 за Америка .
Слабото място в плановете на САЩ е липсата на монолитност в самия евроатлантически блок. При неоправдано повишаване на нивото на риска, лоялността към САЩ веднага ще започне да се изпарява . Така например, за Вашингтон днешна Украйна е прекрасен катализатор на евразийския хаос. Но за Европа, Украйна е нещо като „куфар без дръжка”, любезно подарен от Америка на европейците . За да противодейства на „руската агресия” Европа е готова да се консолидира и да понася известни лишения. Но европейците нямат никакво намерение да се жертват, за да запазят властта на Порошенко и олигарсите му в името на геополитическото противопоставяне между Русия и САЩ .
Изминалите няколко години показаха, че надеждите на евроатлантиците за бързата капитулация на Русия не се оправдаха. Но за сметка на това, деструктивната външна политика на САЩ предизвика възраждането на ирационализма както в мисленето, така и в политиките на западните страни. Това окончателно дискредитира идеите за прогрес и демокрация. Вместо това, в цяла Европа партиите както на левите, така и на десните националисти са във възход. И това не е временно състояние, след което ще настъпи отрезвяване. Това е дълбока, системна криза и начало на разпад на европейската цивилизация и на Западния модел. Вероятно ще се окаже прав британският философ и професор от London School of Economics Джон Грей, който казва: „Комунизмът е само един от западните проекти. Падането на комунизма ще бъде последвано от краха на Западния проект. Комунизмът остави след себе си пустота, която запълниха демоните, които днес господстват в света”.