Към момента перспективите пред Транстихоокеанското партньорство не са никак добри. Кандидатите за американски президент и на двете партии се обявиха против споразумението. Доналд Тръмп го постави начело на списъка с лоши търговски сделки, които той като президент би спрял или отменил . На свой ред, докато беше държавен секретар Хилъри Клинтън подкрепяше споразумението, но в резултат на силния натиск на демократите също премина на противникова позиция. За да остане лоялна към президента Барак Обама, в предизборната си платформа Демократическата партия не се обяви по категоричен начин срещу Транстихоокеанското партньорство. Въпреки това, там съвсем недвусмислено е заявено неодобрението по отношение на заложените механизми за уреждане на спорове между инвеститори и държава, а именно създаването на частни трибунали, предвидено в споразумението .

И ако политическите перспективи на този договор са мрачни, то какво да кажем за икономическите му достойнства. Обичайната теза за увеличаване на печалбите от свободната търговия чрез премахване на търговските бариери не е валидна за Транстихоокеанското споразумение, тъй като тези бариери между държавите, участващи в него, вече не съществуват. САЩ вече имат сключени търговски договори с 6 от 11 от тези държави, а размерът на митническите такси между тях е почти равен на нула. С останалите 5 страни външнотърговските бариери също почти не съществуват, така че не може да се очаква значителен икономически ефект от влизането в сила на този договор.

В своя анализ на Транстихоокеанското споразумение независимата Комисия за международна търговия на Съединените щати прогнозира, че през 2032 г., когато се очаква целите на договора вече да бъдат реализирани, приходите от него ще възлизат на 0,23% от брутния вътрешен продукт на САЩ или малко повече от нормалния месечен растеж. Това, само по себе си, не е повод за голяма радост. Тук трябва да отбележим, че моделът, използван от Комисията за международна търговия при изготвяне на доклада, предвижда пълна заетост. Тоест, изключва се вариантът Транстихоокеанското сътрудничество да доведе до по-високи нива на безработицата, като резултат от увеличаване на обема на вноса, което би лишило много американски трудещи се от техните работни места. Комисията също така е пропуснала да отбележи негативния ефект от удължаването на авторските права и патентната защита. И в двата случая става въпрос за промяна във формата на регулации, което би резултирало в по-високи цени на лекарствата, софтуера и други продукти. Загубите от този засилен протекционизъм лесно ще надвишат прогнозните печалби от премахването на такси, предвидено в Транстихоокеанското партньорство .

В действителност засилването на патентните и авторските права е същината на това споразумение. Това е договор, създаден от и за фармацевтичната, софтуерната, финансовата и телекомуникационната индустрии, както и за други големи индустрии. Все едно сме питали компаниите в тези сектори какво биха искали от едно търговско споразумение, а след това администрацията на президента Обама се е втурнала да се бори, за да им го предостави . Ето защо повечето хора не одобряват този договор и пред него се чертаят мрачни политически перспективи. Но в идеята за неговото прокарване играят доста големи пари и вероятно администрацията на Обама не би го оставила тихо да отмре.

От една страна Обама нееднократно отправи призиви към демократите в Конгреса да не го злепоставят, блокирайки споразумението, тъй като това би имало сериозно отражение върху неговата популярност. Президентът заигра и с китайската карта, изтъквайки като аргумент, че Транстихоокеанското партньорство е стъпка към създаването на търговски блок, като противотежест на китайската мощ . Нещо повече, Обама привежда като аргумент, че евентуалното отхвърляне на споразумението би навредило на позициите на САЩ спрямо страните от региона.

При наличието на подобни аргументи човек трудно би могъл да не се сети за войната във Виетнам. Първоначалният аргумент за започването ѝ бе да бъде защитено правото на хората в Южен Виетнам сами да определят собствената си съдба. В един момент обаче за всички стана ясно, че правителството на Южен Виетнам е тежко корумпирано и на него не може да се разчита, че ще застане на страната на собствения си народ. Когато аргументите, свързани с опазването на демокрацията и свободата на волята, спряха да бъдат релевантни, администрацията на Линдън Джонсън ги замени с други. Опитаха се да представят така нещата, че едва ли не ако бъде допуснато падането на виетнамското правителство, това би сринало позициите на САЩ както в региона, така и в целия свят. Този аргумент бе използван, за да оправдае война, която коства животите на десетки хиляди американски войници и на милиони хора във Виетнам и съседните държави. А накрая правителството на Южен Виетнам все пак беше оставено да падне.

Днес с помощта на Транстихоокеанското споразумение Обама разиграва свой сюжет с темата за позициите на САЩ. Ако президентът не може да осъществи подписването на договора въз основа на неговите икономически ползи, то най-добре е да го остави тихо да отмре. „Позициите на САЩ“ са една зле формулирана цел, а стремежът към тяхното запазване може да има много лоши последствия . Виетнам е живо доказателство за това. Освен това, оказвайки натиск за сключване на едно лошо търговско споразумение, което обслужва интересите на големите корпорации, трудно може да се говори за „запазване на позициите“. За да бъде постигнато едно ново, позитивно за всички страни търговско споразумение, трябва да се започне от нулата.

Източник: The Truth Out
Превод: Антоанета Киселинчева