Интервю на Антоанета Киселинчева с журналистката Виза Недялкова

Служебният премиер вече е известен, очертава се и общият профил на самото правителство. Не смятате ли, че в стремежа си да се дистанцира от БСП, президентът Радев всъщност подрежда кабинет с лица от други партии?

Вижте, не се чувствам превъзбудена от служебното правителство. Сякаш около този служебен кабинет се развихри някаква грандиозна истерия. В крайна сметка, в България не за първи път виждаме служебен кабинет. Задачата на тези хора в най-общи линии е да организират честни избори. Сигурна съм, че проф. Огнян Герджиков ще направи всичко възможно, за да бъде спазен законът. Другото, за което се надявам е, че външният министър няма да се предложи за посланик и съответно да се самоизпрати. В този смисъл мисля, че новото правителство ще се различава от това, което гледахме досега. Във всички случаи това не е кабинет, направен от Прокопиев, Пеевски или друга подобна фигура. Очевидно не е и партиен кабинет. Голямото вълнение дали Корнелия Нинова нашепва имена в ухото на Радев се оказа неоснователно. Поне на пръв поглед това са независими хора и според мен това ще бъде един успешен експеримент. В състава на разпускащия се парламент има много малко хора, които разбират от закони.

Желанието на Радев да се разграничи от партията не е ли една постигната цел на протестърските среди, а именно – да се автокоригираш, сам да се поставиш в калъпа?

Разбира се! Трябва да си в калъп, трябва непрекъснато да се оправдаваш, да се обясняваш. Това е един рефлекс от комплексите на БКП и на БСП. Естествено, комунистическата партия, и то не само българската, има много сериозни грехове в историята. Така че аз разбирам г-н Радев, той не иска да бъде вкаран в този калъп. Мина много време и в ляво ще се появяват все повече хора, които нямат комплекси и които с нищо и спрямо никого не са виновни. И тогава номерът с обвиненията „ти си комунист”, „ти си червен” няма да минава, защото това няма никаква стойност за един човек на 30-годишна възраст. Мисля, че Румен Радев също не носи такъв комплекс и не позволява да му направят този номер, с който ни занимават 27 години. Ще ми се да дам един пример за това какво представляват 27 години, защото ние не само ги проспахме, но и ги пропиляхме. Нека прибавим 27 години към 1945 г., когато светът излиза от Втората световна война, и ще се озовем се в 1972 г. Има ли светът тогава нещо общо с разрухата на 1945 г.?

Извървян е много дълъг път…

Да, но ние всъщност не го извървяхме. За 27 години от нашия живот можехме да направим чудеса, такива каквито направи поколението преди нас от 1945 г. до 1972 г.

Вместо да извършим преход към модерно общество, ние се върнахме към едно по-примитивно съществуване…

Така е, но както се казва – който каквото си избере. Ако не цениш свободата си и не я пълниш с някакъв смисъл, това се получава.

В последните дни на мандата си Росен Плевнелиев даде многобройни интервюта, в които сам си постави положителна оценка. Как Ви изглеждаха поредицата медийни изяви на президента Плевнелиев?

Държа да отбележа, че този човек, без да се кандидатира на президентските избори, ги загуби в не по-малка степен от Цецка Цачева. Защото причината за придошлите към Румен Радев гласове беше в това малко дървено човече, произведено от Джепето. Разбирате ли, хората си казаха: само не и това! Колкото до неговите речи, Плевнелиев прекрачи всякаква граница на приличието. Безпаметната му логорея стигна до там, че той се опита да осребри дори и личната си трагедия.

Не смятате ли, че има нещо нелогично – хем успешен и извоювал големи ползи за България в икономически, енергиен и геополитически план, хем излиза от президентството с най-ниския възможен рейтинг, а и ГЕРБ отдавна отвръща поглед встрани от него…

Тук няма никакво противоречие. В България вече никой не вярва на приказките за клъстъри, за високотехнологични образувания и т.н. Единственото технологично нещо е, че неговият офис ще бъде в София Тех Парк, където той се явява нещо като предприемач или надзирател на строителството, нямам представа…

Речта на президента Радев пред Паметника на Незнайния войн имаше ясен патриотичен характер – нещо, което в последните години бе заместено от мантрите за евроценностите и атлантическата ориентация. Защо патриотичната линия излиза отново на преден план? Ето, че и Доналд Тръмп също наблегна на този тип говорене…

Пред Паметника на Незнайния войн общо взето се говорят такива неща. Както виждаме, цената на патриотизма расте. Никой не можеше да предвиди 16-те процента на Каракачанов. На предстоящите парламентарни избори той ще бъде най-хубавата невеста с най-лоша зестра. Особено като имаме предвид кои са хората в неговата компания. Цената на патриотизма расте навсякъде, защото дълги години на хората им се говореха само празни приказки и нищо повече. Патриотизмът е знак за това: хайде сега, да направим нещо за хората.

Не трябва ли да се направи разграничение между патриотичното говорене и национализма? Все повече лидери по света, които не са националисти, осъзнават, че либералните тези вече са изтъркани и не работят.

Да, общо взето имаше идея да съберем света в едно, а сега има идея той да се разделя. Както се казва – „И това ще мине”. Не съм специалист по тази тема, но винаги трябва да се има едно наум, когато на хората им се продава идеята, че са най-велики, а в същото време те са потънали в проблеми. Освен това, специално българският патриотизъм за мен е много странен. Нека вземем предвид големите приказки за славната ни история, за нашия велик войнски дух и прекрасни национални черти, и в същото време погледнем отношенията между тези „велики българи”, които ни се разхождат сега. Те нямат много патриотично отношение един към друг. Ами този „hate”, който цари във всички публични сфери…

Каква е вашата прогноза за съдбата на Патриотичния фронт? Ще участва ли в едно бъдещо правителство?

Ясно е, че нито една от двете големи партии няма да може да състави самостоятелно правителство. И тогава кой да бъде партньорът? В последните 10-тина дни Бойко Борисов рязко изостри тона и навлезе в територията на десните, което в България не означава нищо друго освен антикомунизъм. Отново започнаха да му се привиждат комунисти, появи се и призракът на неговия дядо. Борисов се опитва да издърпа килимчето изпод краката на десните и ако може от там да прибере нещо.

Смятате ли, че харизмата на Борисов вече е изчерпана? На церемонията миналата неделя той се опита да демонстрира неуважение, пристигайки със закъснение и в небрежен вид. Но като че ли това не затрогна особено никого…

Може би пътят от Банкя до София не е бил разчистен. Но нямам усещането, че неговата харизма намалява. Той ще получи малко по-малко гласове от предишния път, защото те лека полека се топят, но не и по начин, който да е катастрофален за партията. Неведнъж съм казвала, че тази партия има една грамадна клиентела на позиции във всички сфери, по всички краища на страната. Разгромяващата победа на ГЕРБ на последните местни избори донамести нещата по цялата карта на България. Така че няма какво да ги жалим…

Основният коз на опонентите на Радев срещу него е по отношение на ориентацията ни спрямо ЕС и НАТО. Според вас адекватно ли е президентът да бъде заставян ежедневно да декларира позицията си спрямо две организации, които към момента изглежда имат неясна съдба?

Ясно е, че има много хора, които стоят и с нетърпение чакат той да направи грешка по отношение на тези две големи думи – „Европа” и „НАТО”. Очевидно е, че ние не участваме в други съюзи. Не знам колко пъти трябва да се повтори това. Мисля, че този въпрос много скоро ще се изчерпи.

Какво точно в личността и посланията на Радев отключи активността на протестърските среди срещу него?

Отговорът на този въпрос можем да видим в служебния кабинет – тях ги няма там! Може и да се завъдят по някое време, но засега ги няма.

Светът се намира в преход към нов глобален ред, свидетели сме на рухване на либералното статукво и неговите лобита във властта, промяна на равновесието между основните фактори на международната сцена. Не мислите ли, че това е шанс за България да предефинира ясно и в свой интерес позициите си спрямо глобалните фактори?

Когато си на границата с Турция и на 1000 км от Близкия изток, тогава е невъзможно каквото и да било преформулиране. Особено тъпо е да се говори за нова ориентация на България вън от Европа, вън от НАТО.

Тук по-скоро става въпрос, дали моментът не е удачен България да постави акцент и тежест на своите собствени интереси…

Това е, което хората очакват от президента Радев. Ето защо, той има шанс, ако не друго, то поне да постави основите на подобно нещо. И то с по-малко безсмислени приказки и консултативни съвети. Трябва да се поставят основите на едно по-рационално живеене.